Решение № 477 от 16.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Шумен, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630102550 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. С. Б., от гр. Варна, чрез пълномощника адв. В. от АК Варна, против „Пробленд Про“ ООД гр.

Шумен, с която са предявени, в условията на първоначално съединение, искове както следва: 1/конститутивен обуславящ иск, с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 34/20.10.2021 г. на управителя на „Пробленд Про” ООД гр. Шумен;

2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „Търговски директор“; 3/установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 17 ЗЗД, за признаване нищожност поради привидност на уговорката в т. 3 от трудовия договор между страните, относно размера на договорено възнаграждение на ищеца, като бъде обявено, че действителното такова е в нетен размер от 2000 лв. месечно. 4/обусловен осъдителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на трудово възнаграждение за периода от 01.03.2021 г. до 21.10.2021 г. в общ размер на 6 489 лв., както следва: по 836 лв. месечно за периода от 01.03.2021 г. до 01.10.2021 г. и за месец октомври - 637 лв., ведно със законната лихва върху исковата претенция от подаване на исковата молба до окончателно плащане; 5/обусловен осъдителен иск с правно основание чл.

86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху 1 сумата 6 489 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 20.12.2021 г. - общо 235.47 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане; 6/осъдителен иск, с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане. 7/обусловен осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 22.10.2021 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 2000 лв. месечно или в общ размер на 12 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното плащане; 8/осъдителен иск, с правно основание чл. 224 КТ, за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 15 работни дни, в общ размер на 1 125.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане;

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.09.2020 г. започнал работа при ответника по Трудов договор № 8/31.08.2020 г. на длъжност „Търговски директор“, код по НКИД 8292, с уговорено нетно, основно, месечно, трудово възнаграждение в размер на 2000 лв. По настояване на работодателя в Трудовия договор било записано брутно, основно, месечно, възнаграждение в размер на 1500 лв., с уговорката, че за остатъка до уговорените 2000 лв. ще бъде подписано допълнително споразумение веднага след подписването на Трудовия договор. При постъпването на работа при ответника, ищецът представил всички документи по Наредба № 4/11.05.1993 г., необходими за сключване на трудов договор.

Представил и трудовата си книжка, от която било видно, че дълго време е работил работата, за която кандидатства, а също и Диплома за завършеното висше образование със специалност и професионална квалификация „Стопанско управление“, издадена от ТУ-Варна. При тези уговорки от 01.09.2020 г. до 20.10.2021 г. ищецът полагал труд при работодателя, за което получавал по банков път нетно възнаграждение в размер на 1 164 лв. месечно и 80 лв. - ваучер за храна, а остатъкът от уговореното месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 756 лв. получавал срещу квитанция/РКО всеки месец на ръка. На 03.11.2021 г. чрез ЕКОНТ му били връчена Заповед № 2

34/20.10.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, съгласно Заповед № 02/18.10.2021 г. на Управителя на ответното дружество, споредд която се въвеждат нови изисквания в длъжностната характеристика за длъжността „Търговски директор“. Твърди, че към момента на подписване на трудовия договор, както и по-късно, работодателят не му бил връчил длъжностна характеристика, не се е запознал и не е подписал такава. Първата и единствена длъжностна характеристика му била връчена преди процесното уволнение, както и че от началото на трудовото правоотношение до неговото прекратяване не са настъпили никакви промени в работата, която изпълнявал, нито в икономическата обстановка. Счита Заповедта и извършеното с нея уволнение за незаконни.

Намира, че още от самото начало отговарял на изискванията за заемане на длъжността, поради което позоваването от работодателя за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, намира като противоречаща на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”. Счита, че такова позоваване е в нарушение и на принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задълЖ.я по чл. 8, ал. 1 КТ. Твърди, че работодателят от самото начало знаел, че ответникът има висше образование, а и в момента бил завършил семестриално и магистърска програма по специалността „Бизнес администрация“ към ТУ-Варна, като му предстояли държавни изпити. Намира заповедта за немотивирана и неясна, тъй като не било видно на кое от двете основания /липса на образование или липса на квалификация/ е извършено уволнението. Твърди, че не е бил уведомяван от работодателя предварително с нарочен документ за извършената промяна, не му била давана възможност да ангажира доказателства дали притежава образованието и професионалната квалификация, която се изисква след промяната на изискванията. С Молба рег. № 520/13.01.2023 г., във връзка с дадения отговор от ответната страна, по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, ищецът уточнява, че три седмици преди подписване на Трудовия договор била проведена среща в гр. Шумен между Димитринка Янова и ищеца, на която присъствала и неговата майка. На тази среща ищецът представил трудовата си книжка, дипломите си за завършено образование и квалификация, както и 3 няколко препоръки от предходни работодатели. Тогава страните договорили размера на работната заплата и нейното изплащане, както и други допълнителни условия за работа, като: да му бъде представен автомобил да пътува от гр. Варна до гр. Шумен, квартира, както и лаптоп, вкл. процент от всеки нов договор, който е подписан от него. От тези допълнителни уговорки работодателят изпълнил само тази за размера на работната заплата в нетен размер от 2000 лв. /с изключение на периодите, посочени в исковата молба/ и предоставянето на лаптоп, като Янова заявила, че няма възможност да изпълни останалите, тъй като нямала възможност да изплаща на ищеца пътните разходи всеки ден от гр. Варна до гр. Шумен и обратно, нито да му предостави служебен автомобил и квартира. Ищецът извършвал работата си предимно от гр. Варна и комуникирал с Янова и останалите служители по телефона, както и по имейли. Във връзка с Ковид кризата, по нареждане на Янова, и други служители работели дистанционно. Пояснява, че при постъпване на работа работодателят предоставил на ищеца готова бланка молба за попълване на данните и никой не бил поискал от него да предостави копия от дипломите и препоръките, тъй като Янова ги видяла и се запознала с тях още при първата среща, която продължила повече от 2 часа. Изискана му била само карта за предварителен медицински преглед. Твърди, че към момента на подписване на трудовия договор Длъжностна характеристика за длъжността, която предстояло да заеме, не била изобщо изготвена, не му била предоставена за запознаване и не му била връчена. Счита, че представената длъжностна характеристика, в която за заемане на длъжността на ищеца имало изискване за образование „висше“ без посочване на специалност и без дата, е изготвена за целите на настоящото производство. Твърди, че през месец август 2021 г. между страните бил подписан Предварителен договор за продажба на дружествените дялове на всички съдружници, в т. ч. и дяловете на Димитрина Янова, с купувач - ищецът. Счита, че именно във връзка с проваленото сключване на окончателен договор, отношението на Димитрина Янова към ищеца станало негативно, което била истинската причина Янова да потърси някакво основание за прекратяване на трудовото провоотношение, което намира за злоупотреба с работодателска власт. В потвърждение на тази теза посочва, че след уволнението на ищеца нямало назначено друго лице на същата длъжност, т. е. промяната в длъжностната характеристика обслужвала само издаването на процесната уволнителна заповед, а не „с оглед нуждите на 4 работата“, както се твърди. Моли съдът да постанови решение, с което: да се признае уволнението, извършено със Заповед № 34/20.10.2021 г. на управителя на „Пробленд Про” ООД гр. Шумен за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Търговски директор“; да бъде установена недействителността на уговорката между страните по трудовия договор относно размера на договореното в т. 3 от него възнаграждение, като бъде обявено действително уговореното трудово възнаграждение в нетен размер от 2000 лв. месечно; да бъде осъден ответникът да му плати обезщетение за оставането му без работа в резултат на това уволнение, за срок от 6 месеца, считано от датата на уволнението – 22.10.2021 г., в общ нетен размер от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното му плащане; да бъде осъден ответникът да му плати неплатената част трудови възнаграждения, считано от 01.03.2021 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 22.10.2021 г. в нетен месечен размер от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева или в общ размер от 6 489 /шест хиляди четиристотин осемдесет и девет/ лева, ведно с мораторната лихва за всяко от тях, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който плащането е трябвало да бъде осъществено, в общ размер от 100 лв., както и присъждане на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения от деня на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане; да бъде осъден ответникът да му плати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 работни дни от 2021 г. в нетен размер от 1 125 /хиляда сто двадесет и пет/ лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане; да бъде осъден ответникът да му плати обезщетение за неспазено предизвестие в брутен размер от 2000 /две хиляди/ лева, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество подава писмен отговор.

Намира исковата молба за неоснователна. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентен орган - работодател и при спазване изискванията на КТ. Оспорва твърдението на ищеца, че при постъпване на работа не му била предоставена длъжностна характеристика.

Твърди, че преди назначаването ищецът не бил представил трудова книжка и 5 диплом, както и че не пожелал да подпише длъжностната характеристика. С дипломата му се запознали в хода на настоящото производство, а трудовата книжка - при оформяне на приключения трудов договор. На ищеца му били отправяни няколко покани да представи на служителка в личен състав информация за образованието си, но без успех. Ищецът твърдял, че има висше образование и опит за позицията, но документи за завършено образование били представени за първи път с исковата молба. След постъпване на работа ищецът идвал на работното си място в дружеството, но от началото на 2021 г. започнал да работи основно по телефона, като заявявал, че има свой модел на работа, а молбите да идва в офиса останали напразни, но броят на клиентите започнал да намалява, въпреки, че докато работил в ответното дружество представял себе си като изключителен специалист.