Определение № 230 от 13.05.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. М. като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК и е инициирано с молба по делото, подадена от адв. К., пълномощник на Н. Т. Д. и на Т. М. Д., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 48/01.03.2024 г. в частта за разноските .

В молбата се сочи,че с решението е уважена частично въззивната жалба на молителите до размера от 30 000 лв. от претендирания размер от 50 000 лв. и са оставени без уважение въззивната жалба на “БУЛ ИНС“ АД за отхвърляне на иска на Т. Д. за имуществени вреди за разликата от 2 500 до 5 000 лв. и насрещната въззивна жалба с искане да бъде отхвърлен иска на Н. Д. за разликата от 160 000 до 200 000 лв., но неправилно е определено възнаграждението на процесуалния представител на молителите.

Твърди се, че според практиката на ВКС – определение № 605/28.07.2023 г. по гр.дело № 1074/2023 г. по описа на Първо търговско отделение на ВКС и други възнаграждението следва да бъде определено съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство.

Въззивната жалба на Н. Д. е с материален интерес от 50 000 лв., уважена до размера от 30 000 лв и следващото се възнаграждение за пълномощника следва да възлезе на сумата от 2 790 лв.

По отхвърлената въззивна жалба на ЗД“Бул инс“АД с материален интерес от 40 000 лв. възнаграждението на адв. К. по чл.38 ЗА следва да е в размер на 3 800 лв., а по въззивната жалба на застрахователя с материален 1 интерес от 2500 лв. на адв. К. следва да е бъде определено възнаграждение от още 550 лв.

За присъденото допълнително възнаграждение на адв. К. за производството в предходната инстанция следва да бъде определено възнаграждение от още 3 050 лв. съгласно Наредбата.

В отговор на молбата, подаден от ответния застраховател чрез пълномощника адв. Д. се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Сочи се, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. националният съд е длъжен да откаже прилагането на националната уредба, т.е Наредбата, сочена от молителя е неприложима. Дори да бъде ползвана като ориентир, размерите, посочени там според актуалната съдебна практика следва да бъдат взети предвид в редакцията, действаща към датата на упълномощаването, преди изменението й, в който смисъл е определение №422/22.02.2024 г. по ч.т.д №1554/2023 г. на ВКС.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа молбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Молбата е с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. Т. Д., срещу решение №462/28.03.2023 г. по гр.дело №765/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта,с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до претендирания размер от 250 000 лева, по въззивната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“АД против същото решение в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Т.

М. Д. за разликата над размера от 2 500 лева до уважения размер от 5 000 лева и по насрещната въззивна жалба на "БУЛ ИНС“ АД против решението на БОС в частта му, с която искът е уважен над размера от 160 000 лева до размера от 200 000 лева.

С решението, чието изменение се иска, е отменено обжалваното решение № 462 от 28.03.2023г., в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Н. Т. Д. за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило на 10.12.2021г. над уважения размер от 200 000 лв. до размера от 230 000лв., както и в частта,с която в полза на ЗД „БУЛ ИНС“АД са присъдени разноски над размера от 600 лева и вместо него е постановено друго, с което е осъден застрахователят да заплати на Н. Т. Д. с допълнително обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди-болки от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 10.01.2022г. до окончателното и 2 изплащане. В останалите му части обжалваното решение е потвърдено.

Съобразно изхода на спора Н. Т. Д. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от 1872 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство, осъден е „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв.Б. К. от САК сумата от 1994.40 лв. с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. Д. пред БОС определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и сумата от 3348 лева с ДДС,представляваща възнаграждение за процесуалното представителство във въззивното производство, определено по реда на чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Възнаграждението на процесуалния представител адв. К. съдът е определил съобразно вече приетия от предходната инстанция за справедлив и обоснован размер за осъщественото процесуално представителство, съобразен с действащата към датата на учредяването му Наредба за минималните адвокатски възнаграждение, в съответствие с изхода на спора и при отчитане на броя и вида на извършените от пълномощника процесуални действия в производството. Отчетена е и фактическата и правна сложност на производството, която не надхвърля обичайната за този вид искове ,поради което и не са налице основания за уважаване на молбата за изменение на 3 решението в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.248 ГПК, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К., пълномощник на Н. Т.

Д. и на Т. М. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 48/01.03.2024 г., постановено по в.гр.дело № 279/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4