Разпореждане № 1894 от 17.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 13.03.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 931 по описа на съда за 2026г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530против длъжника М. Е. Ф., ЕГН **********, което след извършена служебна проверка, съдът намира за неоснователно за част от претендираното вземане в размер на 99,70 евро.

Съображенията за това са следните:

На основание чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – 1 неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г.

Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 7,71 евро – държавна такса и 181,49 евро адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение, съгласно която М. Е. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес по заявлението: гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, следните суми, а именно: 255,65 евро главница по договор за потребителски кредит № ***г., за периода от 21.10.2025г. до 04.01.2026г., ведно със законната лихва от 12.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 7,71 евро и 181,49 евро адвокатско възнаграждение.

ОХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 99,70 евро представляващи такси за извършени услуги /действия/ по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството, за периода от 05.01.2026г. до 11.03.2026г.; както и 4,76 евро мораторна лихва за периода от 05.01.2026г. до 11.03.2026г.

2

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3