Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2396 от 12.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12492/2025
Вид
Решение № 2396
Подписан
12.06.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. В., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110112492 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД от М. З. Р. против Р. Х. Е., Н. Ш. М. и Т.

М. Н..

Ищецът твърди, че е собственик на 1/6 ид. част от жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. Б. № **, построена в южната част на дворното място, състояща се цялата от пет стаи, две антрета, лятна кухня и тоалет в двора, както и на 1/12 ид.ч от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 280 кв.м, представляващо имот пл. № 528 на квартал 55 по плана на 28- ми подрайон на гр.В..

Описания имот придобила на основание наследство, оставено от съпруга й Х. Х. Р., ЕГН: **********, б.ж на гр. В., починал на 21.09.2004 г., който го е придобил чрез дарение от своята майка А. Х. Б., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от **** г. № **, том ***, дело **** г. на Нотариус при ВРС. Свекърва й А. Х. Б. е придобила имота по наследство, за което е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № ***, том *, дело №**** г. на нотариус Л. Г. при ВРС.

1

Ищецът твърди, че от дарението през **** г. и до настоящия момент живее, владее и ползва имота постоянно, явно и несмущавано. Имота е деклариран съгласно ЗМДТ, редовно и в срок плаща данъци и такси за него.

Съгласно Скица на поземлен имот № ****** г. имотът, описан в нотариалния акт за дарение от **** г., представлява ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. В., общ. В., обл. В., одобрени със Заповед № **** г. на Изп.

Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: гр.В., район А., п.к ***, ул. Б. № **, Площ: *** кв.м, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване / от 10 до 15 м /, Предишен идентификатор : няма, Номер по предходен план:

***, квартал: **, при съседи : ***********. Описаната сграда по нотариален акт с пет стаи е с идентификатор ****.1, със застроена площ от 97 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, лятната кухня идентификатор ******, със застроена площ 61 кв.м, брой етажи 1, предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, а тоалета в двора е с идентификатор ****.5, застроена площ от 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Постройка на допълващо застрояване.

Ищецът заявява, че в случаен разговор узнала, че имотът е бил обект на възбрана за вземане на Р. Х. Е.. При справка в АВ- В. установила, че по партидата й е вписан на *** г.с № на дв. вх. рег. ****нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, том ***, дело № *** г. от *** г. на С. С., нотариус при ВРС. Съгласно този нотариален акт А. Х. Б. чрез пълномощника си Н. Ш. М. продава на дъщеря си Р. Х. Е. следния свой недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 1/2 ид. част от Дворно място, находящо се на ул. Б. **, цялото с площ от 280 кв.м, съставляващо парцел ****, в кв. 55 - 27 микрорайон по плана на гр.В., заедно с ½ ид.ч от застроената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от: пет стаи, две входни антрета, лятна кухня и тоалет за сумата от 25760 лева, която сума пълномощникът на продавача заявил, че е платена напълно и в брой от купувача.

Ищецът сочи, че описания имот в нотариалния акт за покупко- продажба от ***г. е изцяло идентичен на имота, предмет на дарението от **** г., с което нейният съпруг вече го е придобил, поради което и продавачът А. Х. Б. не е 2 била негов собственик. От друга страна, съгласно Препис - Извлечение от Акт за смърт А. Х. Б. е починала на***г., в гр. В., което е 49 дни преди покупкопродажбата. Пред нотариуса продавачката е представлявана от пълномощник - Н. Ш. М., който е внук на А. Х. Б.. Един от описаните документи, представени по сделката от ***г. е Пълномощно № *** г. Кметство с. Г. К., общ. А..

Със смъртта на упълномощителя, настъпила преди сключване на отчуждителната сделка се прекратява пълномощието - чл. 41, ал. 1 3ЗД. При тези обстоятелства, доколкото в договора за покупко продажба е отразено, че упълномощителят чрез пълномощника си продава описания недвижим имот, по сделката не е изразено волеизявление за продажба на имота. Поради това договорът е нищожен и не настъпва вещно – транслативен ефект преминаване на правото на собственост в патримониума на купувача. Не е налице и хипотезата на продажба на чужд имот, тъй като продавачът, чрез пълномощник по сделката заявява сключването на договора от името на упълномощителя, т.е. той не обективира волеизявление за продажба от свое име. В този случай по договора няма страна - продавач, която да изрази воля за отчуждаване на имота и съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и същият договор е нищожен.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от 33Д договора, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на С. С., нотариус при ВРС, вписан на *** г.с № на дв. вх. рег. ****, с който А. Х. Б. чрез пълномощника си Н. Ш. М. продава на Р. Х. Е. следния свой недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 1/2 ид.част от Дворно място, находящо се на ул. Б. № **, цялото с площ от 280 кв.м, съставляващо парцел ***, в кв. *** микрорайон по плана на гр.В., заедно с 1/2 ид.ч от застроената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от: пет стаи, две входни антрета, лятна кухня и тоалет за сумата от 25760 лева, която сума пълномощникът на продавача заявил, че е платена напълно и в брой от купувача.

Претендират се разноските по делото.

Ответниците дават отговор, не оспорват фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, признават исковете.

3

Съдът, след като прецени, че ответниците са признали иска, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а именно: в съдебно заседание ответниците признават основателността на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Ищецът претендира разноски, ответниците считат, че с поведението си не са станали причина за завеждане на делото, поради което не следва да понесат отговорността за разноски. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което в случая е 1500 лева.

Съдът намира, че с поведението си ответниците са станали причина за завеждане на делото, тъй като ищецът е придобила /6 ид. част от жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. Б. № **, построена в южната част на дворното място, състояща се цялата от пет стаи, две антрета, лятна кухня и тоалет в двора, както и на 1/12 ид.ч от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 280 кв.м, представляващо имот пл. № 528 на квартал 55 по плана на 28- ми подрайон на гр. В., на основание наследство, оставено от съпруга й Х. Х. Р., ЕГН: **********, б.ж на гр. В., починал на *** г., който го е придобил чрез дарение от своята майка А. Х. Б., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от **** г. № **, том ***, дело **** г. на Нотариус при ВРС.

В периода между дарението и смъртта на надарения, с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. от**** г. на С. С., нотариус при ВРС нейната свекърва А. Х. Б. чрез пълномощника си Н. Ш. М. /неин внук/ продала на дъщеря си Р. Х. Е. процесния имот. Сделката е извършена след смъртта на упълномощителката на 03.11.1997 г., което е 49 дни преди покупко- продажбата.

При положение, че пълномощникът и купувачката са близки роднини на починалата, съдът приема, че те са знаели, че тяхната роднина е починала, преди да изповядат сделката пред нотариус и поради това приема, че с поведението си те са станали причина за завеждане на делото. Р. Е. е закупила 4 имота по време на брака си с Ш. М. Е. /починал на 16.03.2018 год. в гр. В./ и третият ответник Т. М. Н. е придобил право на собственост по наследяване.

Действително той не е участвал в сключването на сделката, но тъй като също е близък роднина на страните по нея, съдът приема, че е знаел към момента на сключването й, че баба му е починала, а след смъртта на баща си през 2018 год. и че е негов наследник. Гореизложеното води до извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски. Съдът намира възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за частично основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Съдът, съобразявайки факта, че тя се е защитавала срещу трима ответника, както липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което не са събирани доказателства, извън ангажираните с исковата молба, както и провеждането на само едно открито съдебно заседание, намира, че следва да присъди адвокатски хонорар в общ размер 900 лева /460.16 евро/. Ищецът е стори още разноски за държавни такси в общ размер 201.50 лева /103.03 евро/, които също му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК или общо ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 563.19 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235, вр. чл. 237 от ГПК съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от 33Д по иска, предявен от М. З. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. № ** против Р. Х.

Е., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. №*, ет. *, ап. **, Н. Ш. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. № *, ет. *, ап. ***- А и Т. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Н. б. № **, ет. *, ап. **, договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. от *** г. на С. С., нотариус при ВРС, вписан на *** г. с № на дв. вх. рег. ***, с който А. Х. Б. чрез пълномощника си Н. Ш. М. продава на Р. Х. Е. следния свой недвижим имот, придобит по наследство, а именно:

1/2 ид.част от Дворно място, находящо се на ул. Б. № **, цялото с площ от 280 кв.м, съставляващо парцел ***, в кв. *** микрорайон по плана на гр.В., заедно с 1/2 ид.ч от застроената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от:

5 пет стаи, две входни антрета, лятна кухня и тоалет.

ОСЪЖДА Р. Х. Е., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. № *, ет. *, ап.

**, Н. Ш. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. № *, ет. *, ап. ** и Т. М.

Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Н. б.№ **, ет. *, ап. ** да заплатят на М.

З. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Б. № ** разноски по делото в размер на 563.19 евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС- В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6