Решение № 200 от 17.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Мария Н. Тошева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20262100201111 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение MA67/256700918380/2025 от 10.02.2026 г., влязло в сила на 27.02.2026 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

Magistratsabteilung 67 – Parkraumuberwachung (Общински отдел 67 – Контрол върху паркирането) А-1200 Wien, Dresdner Straße 81-85, Република Австрия, с което на ***** Т. И.

А. с ЕГН: **********, роден на ***** г. с постоянен адрес в *******, е наложена финансова санкция в размер на 350.00 евро, на основание § 20 Abs. 1 Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 BStMG, BGBf. I Nr. 109/2002 zufetzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 10 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 11 Abs. 2 BStMG, BGBI. I Nr.109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. Nr. 142/2023 (член 20, параграф 1 от Федералния закон за пътните такси (BStMG), обнародван в Държавен вестник (BGBl.) № 109/2002 и потвърден с BGBl. № 142/2023, във връзка с член 10, параграф 1 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023, и във връзка с член 11, параграф 2 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023).

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Република Австрия, по отношение на ***** Т.

А..

Засегнатото лице Т. А., редовно призовано, не се явява лично в съдебното заседание, нито изпраща представител.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

1

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице Т. И. А. с ЕГН: ********** е роден на ***** г. и е с постоянен адрес в *******, т.е. той е с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл.

30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението се установява, че на 10.02.2026 г. спрямо А. е постановено Решение MA67/256700918380/2025, влязло в сила на 27.02.2026 г. на несъдебен орган в издаващата държава – Magistratsabteilung 67 – Parkraumuberwachung (Общински отдел 67 – Контрол върху паркирането), Република Австрия, с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 350.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Република Австрия, съставляващо административно нарушение с правна квалификация по § 20 Abs. 1 Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 - BStMG, BGBf. I Nr. 109/2002 zufetzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 10 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 11 Abs. 2 BStMG, BGBI. I Nr.109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. Nr. 142/2023 (член 20, параграф 1 от Федералния закон за пътните такси (BStMG), обнародван в Държавен вестник (BGBl.) № 109/2002 и потвърден с BGBl. № 142/2023, във връзка с член 10, параграф 1 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023, и във връзка с член 11, параграф 2 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023).

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 01 май 2025 г. в 09:52 часа в Република Австрия, Автомагистрала 4, км 5,209, в посока - пътен възел „ВиенаПратер“ в участъка на пътен възел „Швехат“ – „Виена-Зимерингер Хайде“ е установено управление на моторно превозно средство с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона по платената пътна мрежа, без да е заплатена надлежно таксата за ползване на пътя (винетка). Таксата трябва да се заплати преди навлизането в платените участъци чрез поставяне на валидна хартиена винетка върху превозното средство или чрез регистриране на регистрационния номер на превозното средство в системата на дружеството, отговарящо за финансирането на автомагистралите и скоростните пътища (дигитална винетка). Към момента на ползване на платената пътна мрежа върху превозното средство не е била поставена валидна хартиена винетка, нито е била регистрирана валидна за съответния период дигитална винетка за регистрационния номер на превозното средство, което съставлява и нарушение на австрийското законодателство с посочената по-горе правна квалификация.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено, според националния закон, относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 27.02.2026 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от 2 неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на А. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението /макар и в удостоверението да не е направено изрично такова отбелязване/. Независимо от това – ползването на платена пътна мрежа без заплащане на дължимата такса (винетка) е административно нарушение и по българското право - чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 10 от Закона за пътищата (ЗП) – т.е. налице е и двойна наказуемост.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета, не е по-малка от 70 евро.

Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

С оглед приемането на Еврото за национална валута в Република България, считано от 01.01.2026 г., то и настоящият състав счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС за определяне на равностойността на дължимата парична сума в български левове.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.1 ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

3 и ал. 8 от

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение MA67/256700918380/2025 от 10.02.2026 г., влязло в сила на 27.02.2026 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Magistratsabteilung 67 – Parkraumuberwachung (Общински отдел 67 – Контрол върху паркирането) А-1200 Wien, Dresdner Straße 81-85, Република Австрия, с което на ***** Т. И. А. с ЕГН: **********, роден на ***** г. с постоянен адрес в *******, е наложена финансова санкция в размер на 350.00 евро, на основание § 20 Abs. 1 Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 - BStMG, BGBf. I Nr.

109/2002 zufetzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 10 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr.

109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 11 Abs. 2 BStMG, BGBI. I Nr.109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. Nr. 142/2023 (член 20, параграф 1 от Федералния закон за пътните такси (BStMG), обнародван в Държавен вестник (BGBl.) № 109/2002 и потвърден с BGBl. № 142/2023, във връзка с член 10, параграф 1 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023, и във връзка с член 11, параграф 2 от BStMG (BGBl. № 109/2002), последно изменен с BGBl. № 142/2023).

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Република Австрия.

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4