Определение № 12609 от 03.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12609 гр. С, 03.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110100177 по описа за 2023 година

Производството е образувано, след като с Определение от 02.12.2022 г. по гр.д. № 17245/2022 г. на РС – П исковата молба на Р. П. срещу „УЕУ“ АД чрез „УЕУ Црт. – кБ“, с която са предявени искове за обезщетения за закъснял полет от 10.07.2022 г. от летище С, Б до летище Б И, е изпратена по подсъдност на СРС и производството е прекратено.

Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира следното:

В определението на РС - П е прието, че същият съд не е местно компетентен да се произнесе по исковата молба, имайки предвид, че ответникът имал седалище на територията на СРС, тъй като чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета, който определя компетентния съд – по избор на ищеца съдът по мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, както тези места са уговорени в сключения договор, дерогирал приложението на подсъдността по потребителски спорове по чл. 113 ГПК, без да бъде изследвана адресната регистрация на ищцата.

Претенцията за обезщетение е при наведени твърдения за сключен договор за въздушен превоз между ищцата с постоянен и настоящ адрес в П видно от служебно извършена справка от НБД „Население“ от 03.04.2023 г. и превозвачът УЕУ ЦРТ (У), извършващо дейност на територията на РБ чрез УЕУ ЦРТ - кБ, ЕИК ************.

За да се определи компетентността на съда, на първо място следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст), уреждащ подсъдността по договори за услуги, а именно: мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Тази разпоредба е съответна на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът взема предвид тълкуването, дадено с решение на СЕС (четвърти състав) 9 юли 2009 година по дело C-204/08. В посоченото дело СЕС разяснява, че в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки следва да се търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и компетентната юрисдикция, и по-специално мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите. В решението СЕСП посочва, че мястото на 1 седалището или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията няма необходимата тясна връзка с договора, ето защо и компетентността не може да се обоснове въз основа на разпоредбата за седалище на клон, в който смисъл е и позоваването на частния жалбоподател за приложимост на чл. 7 § 5 от Регламента.

СЕС разяснява, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги по въздушен превоз на пътници, предоставени в изпълнение на задълженията, свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета, с уточнението че термините „място на излитане и на пристигане“ следва да се разбират като местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач. Допълнително СЕС приема, че изборът на ищеца е ограничен до две юрисдикции, като ищецът запазва предвидената в член 2, параграф 1 от този регламент възможност да се обърне към юрисдикцията по местоживеенето на ответника съгласно член 60, параграф 1 от същия регламент.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Регламента, свързана с компетентността по потребителски договори, според която раздел 4 (Компетентност при потребителски договори) не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване, има за цел да изключи договорите за въздушен превоз на пътници като основание за определяне на компетентност на съд на държава-членка, а не да отрече потребителския характер на договорите.

Приложимостта на потребителската защита по тези договори е изрично призната по дело С-519/19 Ryanair DAC срещу DelayFix, като СЕС разяснява, че когато става въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на пътниците във въздушния транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент № 261/2004, Директива 93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във всички сектори на икономическа дейност, включително и в сектора на въздушния транспорт.

Целта на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е да определи към съда на коя държавачленка следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане, в случая - дали РБ (място на излитане и място на регистрация на клона на юридическото лице-ответник) или И (място на кацане) или У (седалище на юридическото лице ответник). Ето защо и под място на излитане или място на кацане следва да се разбира съд на съответната държава членка, в която при реализация на договора за услуга самолетът е излетял/кацнал, а не привръзка, имаща предвид едновременно и коя е компетентната държава членка (Б) и в кой съд на държавата-членка спорът следва да се разглежда.

Следва да се има и предвид, че регламентът не цели изключване на националните законови разпоредби на компетентната държава членка по отношение на местната подсъдност на спора. В този смисъл правилото на чл. 113 ГПК, определящо подсъдността по потребителски спорове, се явява приложимо и за спазването му съдът следи служебно.

Повдигнатият спор е потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото ищцата претендира права от неизпълнение от страна на ответника на договор за въздушен превоз, по който ищцата е договаряла като физическо лице, извън нейна професионална или търговска дейност, поради което и с оглед на задължението на съда по чл.119, ал. 3 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) в случаите по чл. 113 ГПК служебно да следи за спазване на местната подсъдност и възможността му да повдига този въпрос до приключване на първото по делото заседание, настоящият състав намира, че не е местно компетентен да разгледа спора.

Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращане на делото на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност (чл. 122 ГПК).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 177/2023 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав.

ПОВДИГА СПОР за подсъдност между Софийски районен съд и РС – П пред Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА гр.д. № 177/2023 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав на Софийски градски съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3