Решение № 35 от 28.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С.З., 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500014 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК от жалбоподателя Д. П. С., ЕГН:

********** с постоянен адрес: гр.С.З., ул. „***** срещу действията на ЧСИ М.Д. с рег.№ ** с район на действие Окръжен съд – С.З., по изпълнително дело № 317/2024 г., по описа на същия ЧСИ против Постановление от датата 11.11.2025г., с което се отказва да се прекрати изпълнението по същото изп. дело.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото Постановление, вследствие на които да се отмени постановения отказ да се прекрати производството по делото.

Жалбподателят обжалва пред съда Постановление от 11.11.2025г за отказ за прекратяване на изп. производство на ЧСИ М.Д., като незаконосъобразно.

С писмена молба до ЧСИ М.Д., по изп.д. с № 317 / 2024г. е поискал прекратяването на изпълнителното производство по следните причини:

1. Дължимите суми - главници по делото е заплатил лично по банкова сметка на длъжника, за което е представил писмени доказателства.

2.Дължимите суми към НАП, присъединени по делото също е погасил лично в НАП и е представил писмени доказателства по делото, че изп. дело по което се дължаха сумите в НАП е прекратено.

3.Оспорил е определените разноски от съдебният изпълнител по делото, 1 тъй като ЧСИ не е събирал дължимите суми и тези такси са прекомерно високи като размер за дейността, която не е извършена от него. Поискал е и връщането на надвзетите суми.

4.поискал е и прекратяване на производството, поради плащането на задължението.

След получаване на съобщение за постановеният отказ към което не е приложено Постановлението за отказ, е поискал писмено да го получи.

Указано му било заплащането на ДТ, която заплатил и представил в кантората на ЧСИ, за да го получи.

Постановлението според него е незаконосъобразно, тъй като не е спазена изисканата от закона форма. Не е мотивирано и не става ясно по какви причини се отказва прекратяване на производството, след като е заплатил дължимите суми.

Предвид гореизложеното, моли съда да уважи подадена от него жалба за прекратяването на изпълнителното производство на изп. д. № 317/ 2024г. по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС С.З. и съдът да постанови прекратяване на изп. производство, да постанови връщане на събраните такси и разноски, като прекомерно високи, поради несъбиране на вземането от съдебният изпълнител, като му присъди и направените разноски по настоящото дело.

Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за прекратяване са подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя С..

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение-отговор от другата страна по делото Н.А.П., ЕИК *****, със седалище: гр. С., БУЛ.

„*******, представлявана от изпълнителния директор Х.М., чрез пълномощника си Д.П. - Главен експерт по приходите в Отдел “ЧАСТНИ ДЪРЖАВНИ ЗЕМАНИЯ” на Дирекция „ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ“, с пълномощно № 630/07.07.2021 Г. СРЕЩУ ЖАЛБА ОТ Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. ******, с който молят жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ М.Д., с район на действие Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.

Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ М.Д..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможността на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална 2 основателност.

Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбоподателя С. и се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

Изпълнително дело 2024**0400317 е образувано на 05.04.2024 г., въз основа на изпълнителен лист издаден от PC - гр. С.З. по НОХД № 1440/2019 г. по описа на съда, по искане на Н.А.П. - ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, ЕИК:

*****, в качеството на процесуален субституент на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ срещу Д. П. С., ЕГН ********** за събиране на присъдена парична сума. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 23.01.2025г. На 04.11.2025г. е постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК и редуциране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. С постановление от 10.11.2025 г. е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

По същество на жалбата, въззивният съд възприема следното:

Длъжникът счита, че постановлението за отказ на съдебния изпълнител да прекрати делото е незаконосъобразно и немотивирано. В жалбата са наведени твърдения, че е изпълнена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на образуваното изпълнително производство, че длъжникът е заплатил задължението си към първоначалния взискател в лицето на Н.А.П. ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, в качеството на процесуален субституент на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ и Н.А.П. в качеството на присъединен взискател за дължимите публични вземания. Оспорват се дължимите такси към ЧСИ, с твърдение за прекомерност и необоснованост.

Производството по делото е образувано на 05.04.2024г. На 25.06.2024г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД със запорно съобщение с изх. № 11076, както и на банкови сметки на длъжника в „И.“ АД със запорно съобщение с изх. № 11077.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата от длъжника С. е срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството е допустима, но се явява неоснователна. В специалната разпоредба на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени подробно и същевременно с това и изчерпателно хипотезите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява.

Плащането на задължението по главницата след завеждане на изп. делото, не е самостоятелно основание за прекратяване на изпълнението. Съгласно чл. чл. 433. (1), т.1 от ГПК Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство;

Изброяването в чл. 433 ГПК е изчерпателно и разпоредбата е императивна, от което следва, че от посоченото от длъжника основание за 3 съдебния изпълнител не възниква по никакъв начин задължение за прекратяване на делото.

Освен това с жалбата са изразени твърдения и наведени оплаквания, че след като е платил цялата главница, то жалбоподателят не дължи и разноски по изпълнението, което негово твърдение е също неоснователно.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая:

1 . когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. При плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението.

В случая задължението по изпълнителния лист от 15.07.2020г. по н.о.х.д.

№ 12440/2019г. по описа на PC С.З. е изплатено след образуване на изпълнителното дело, поради което и разноските по изпълнението са дължими.

На следващо място въззивният съд следва да отбележи, че дори В подадената жалба, длъжникът навежда и довод, че постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно, поради липса на мотиви. Този довод е неоснователен. Съгласно действащата правна уредба, съдебният изпълнител не е длъжен да мотивира постановленията си.

Разпоредбата на 434 ГПК посочва актовете, с които СИ се произнася в производството. Няма изискване за мотивиране на същите. Мотиви се излагат при обжалване на действията на СИ пред компетентния ОС. Освен това след подадена молба на 03.02.2025 г. от длъжника за намаляване на претендираното от взискателя с молбата за образуване юрисконсултско възнаграждение, ЧСИ е постановил отказ за намаляване на това възнаграждение, като в постановлението ясно, изрично и подробно са посочени дължимите такси по ТТРЗЧСИ от длъжника, както и на какво основание се дължат.

Постановлението по разноските е необжалвано от длъжника и влязло с сила.

Длъжникът твърди още, че е погасил задължението си към първоначалния взискател в лицето на Н.А.П. - ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, в качеството на процесуален субституент на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ и Н.А.П. в качеството на присъединен взискател за дължимите публични вземания, като на това основание оспорва дължимите от него такси по ТТРЗЧСИ като недължими. По представеното платежно от длъжника е видно че плащането към първоначалния взискател - Н.А.П. - ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, в качеството на процесуален субституент на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ е извършено на 24.01.2025 г. - почти 1 година след образуването на изпълнителното производство. Плащането със същата дата е потвърдено от взискателя с подаденото възражение по жалбата с вх. № 37846/30.12.2025 г. По делото не е представено доказателство, да има извършено плащане преди образуване на производството. Съгласно чл. 79, ал.

1, т. 1 ГПК и трайната съдебна практика, плащане, извършено след започване 4 на изпълнителното производство, не освобождава длъжника от разноските по изпълнението - тези разноски остават в тежест на длъжника. Относно извършеното от длъжника погасяване на задължението към присъединения по право взискател за публичните задължения на длъжника - Н.А.П. - плащането, извършено след образуване на изпълнителното производство и насочено към присъединен взискател, а не на първоначалния такъв, още по-малко обуславя освобождаване от таксите и разноските по изпълнението. При колективния характер на изпълнението наличието на присъединени взискатели изключва възможността едностранно плащане към един от тях да заличи дължимостта на разноските, възникнали по реда на чл.79, ал.1 от ГПК.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и изчерпателно изброени в чл. 433 ап. 1 т. 1 - 8.

Относно наличието на основания за прекратяване на производството в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК - посоченото основание не е налице, видно от хода па производството и предприетите по делото изпълнителни действия - в пито един момент в хода на делото няма изтекъл двугодишен срок между отделните изпълнителни действия. Перемцията настъпва с изтичането на двугодишен срок, през които не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, а с постановлението за прекратяване на делото се установява настъпилия по право прекратителен ефект. В този случай на прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В конкретната обстановка не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8, производството не е прекратено по право и затова е постановен атакувания отказ за прекратяване на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК.

В заключение настоящият съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че е налице някаква неправилност на горните действия на ЧСИ, то това не води директно до извода за прекратяването на изп. дело, а напротив до неговото продължаване с предприемането и на други изпълнителни действия и способи до пълното удовлетворяване на взискателя по делото, но включително и разноските по изп. производство в съответствие с императивната разпоредба на чл.79, ал.1 от ГПК. В този смисъл тези аргументи и основания на жалбоподателя С. сами по себе си нямат никакво отношение към нито едно основание за прекратяване на производството.