Решение № 207 от 08.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. В. П., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.а при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело №

20243610100692 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство за съдебна делба във фазата на извършването.

С влязло в сила Решение № 58/ 07.04.2025 год. по делото е допусната делба на на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот VI - 249 от квартал 40 по плана на с. Т., общ. В., обл. Ш., с площ от 755 кв. м., с административен адрес: с. Т., общ. В., обл. Ш., ул. „П." № 2, заедно е построената в имота еднофамилна двуетажна сграда, състояща се от жилище с площ от 30 квадратни метра и мазе/изба с площ от 30 квадратни метра, при граници на имота: от три страни улица и УПИ V – 250, ПРИ КВОТИ: 1/4 ид. част за И. Е. Я., 1/4 ид. част за Ф. Е. М., 1/4 ид. част за Г. Б., 1/8 ид. част за С. Х. Я. и 1/8 ид. част за Е. Х. Я..

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителят И. Е. Я. е предявил срещу Г. Б., Ф.

Е. М., С. Х. Я. и Е. Х. Я. иск по сметки, който е приет за съвместно разглеждане от съда.

Твърди се, че в съсобствения имот са направени следните необходими разноски и подобрения на обща стойност от 21311,70 лв., включващи стойност на труд и материали, а именно: 1. Изграждане на нова дървена покривна конструкция, подмяна на всички керемиди, подмяна на улуци, подмяна на греди и поставяне на дъсчени обшивки - 15 000 лв.

– необходими разноски; 2. Поставяне на подова настилка на външното стълбище и терасата и частична облицовка от гранитогрес - 800 лв. – необходими разноски; 3. Поставяне на нови парапети на терасата - 360 лв. – необходими разноски; 4. Поставяне на дървена ламперия от чам на стените към терасата и тавана - 920 лв. - подобрения; 5. Цялостна подмяна на прозорците и врати в избеното помещение сграда са подменени с PVC със стъклопакет цвят венге - 1800 лв. – необходими разноски; 6. Подменени са вратите на първи жилищен етаж - дървени от масив- иглолистен- 590 лв. - подобрения; 7. Измазване са вътрешните стени и тавани на първи етаж с гладка вароциментова мазилка и боядисване с латекс 201,70 лв. - подобрения; 8. Изграждане на санитарно помещение към избен етаж: баня с тоалетна, подова настилка от теракота, стени са облицовка с фаянсови плочи -1850 лв. - подобрения; 9.

Цялостна подмяна на ел. мрежата на къщата -1400 лв. – необходими разноски и 10. Изграден 1 е плочник пред къщата- 240 лв. – подобрения, цена само за закупени материали.

В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК съделителят И. Е. Я. е направил и искане по чл. 349 от ГПК за възлагане на недвижимия имот. Претенцията си за възлагане на делбения имот съделителят обосновава с твърдението, че при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище.

Ответникът не излага становище по претенциите на ищеца.

В хода на откритото съдебно заседание съделителите Ф. Е. М., Г. Б., С. Х. Я. и Е. Х. Я., редовно призовани не се явяват, представлява се от процесуалния си представител, който оспорва претенцията по сметките и претенцията за възлагане на недвижимия имот. Счита, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.

Ответниците са представили операционни бележкки и разписки от 31.05.2019 год. и 08.05.2020 год. за сума в общ размер на 4000 лева и 2000 евро с получател Ш. Р.ов Я., които не са били оспорени от ищеца.

Ищецът е представил стокови разписки от 10.09.2016 год. и 20.10.2019 год., издадени на негово име като получател за сума в размер на съответно 5310 лева (за закупени греди, керемиди, капак за покрив, летви, челни дъски, мертеци, арматурно желязо, тухли, теракот, пясък, фракция) и 1475 лева (за закупени ламперия, цимент, пясък, арматурно желязо, фракция, тухли, бойлер, порцеланова мивка).

Представено е удостоверение за декларирани данни от НАП, ТД – Варна изх. № 270192504437868/01.10.2025 год., в което е отразено, че за 2019 год. няма данни за получени от ищеца доходи, през 2020 год. са декларирани доходи от трудово правоотношение в размер на 1738,50 лева, през 2021 год. – в размер на 7805,01 лева, през 2022 год. – в размер на 6371,94 лева, през 2023 год. – в размер на 8168,58 лева, през 2024 год. – в размер на 9113,12 лева. От ангажираната справка за актуално състояние на трудови договори, изд. от НАП, става ясно, че на 03.09.2020 год. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен самосвал“, с договорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на 28.02.2024 год. На 25.03.2024 год. ищецът е сключил нов трудов договор на същата длъжност с договорено трудово възнаграждение в размер на 933 лева, прекратен на 05.08.2025 год.

Видно от представената Справка № 1559539/27.10.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 27.10.2025 г. на Агенция по вписванията ищецът не е придобил недвижим имот, но е прехвърлил в полза на лицето Мустафа Х.ов Я. общо 1/3 ид.части от 6 земеделски земи, находящи се в село Т..

Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото във втората фаза на делбата е допусната и проведена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на имота, ведно с построените в него сгради към 08.07.2025 год. (датата на откритото съдебно заседание, в което е изслушано вещото лице) възлиза на 36400 лева. Вещото лице е посочило, че процесният поземлен имот и построените в него сгради не подлежат на фактическа делба съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността.

Във връзка с приетата за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство претенция по сметките е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, също неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. Вещото лице 2 е достигнало до извод, че претендираните СМР са действително извършени в имота, с изключение на плочника пред къщата, но за него е установил, че са закупени материали на стойност 180 лева. Подробно е описал ремонтните дейности по пера, като е посочил стойността на материалите, труда, допълнителните разходи, свързани с транспорт, изхвърляне на строителни отпадъци и др. и периодът на извършването им. Според вещото лице стойността на всички строително ремонтни дейности в имота за труд и за материали възлиза на 20555 лева. Според вещото лице строително ремонтните дейности, изброени в пунктове 1,2,3,5 и 9 са били необходими за запазване на имота. Сочи, че покривната конструкция е била изцяло деформирана, поради старост, имало е многобройни течове, поради пробити и разместени керемиди и прогнили греди, което е наложило подмяната й.

Дограмата също е била изгнила и е било наложително да бъде подновена. Вещото лице е посочило, че не е имало поставени парапети на външното стълбище. Експертът е отразил, че ел. инсталацията е била силно амортизирана, т.к. е била изпълнена със стари кабели, като при ел. натоварване уредите прегрявали и имало опасност от пожар. Вещото лице е категорично, че ремонтните дейности, изброени в пунктове 4,6,7,8 и 10 са подобрения, чиято обща стойност възлиза на 5471 лева, с колкото се е увеличила и стойността на имота вследствие на тези подобрения.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата С. Х. Я. е дала обяснения по делото, като заявява, че къщата е била на чичо й Ш.. Твърди, че в тази къща винаги е живял Ш., заедно с майка си. След смъртта й Ш. заминал за Германия през 2013 год. с цел работа. Категорично заявява, че покривът бил направен с негови лични средства. Банята и кухнята също били ремонтирани с негови средства през 2019 год., като помощ му оказали самата тя, съпругът й и брат й. Поддържа, че Ш. живял в имота до смъртта си. След като се разболял, ответницата полагала грижи за него и му помагала, за разлика от ищеца, който не проявявал никакъв интерес към него. Изтъква, че през този период ищецът живял в Турция и идвал само на гости за няколко дни. Споделя, че ищецът и чичо й Ш. не се разбирали, карали се, като Ш. не искал И. да идва в дома му. Допълва, че в Турция ищецът имал два апартамента, дал единия на първия си син, а вторият – продал и затова има интерес към къщата. Я. твърди, че ищецът имал друг имот в България, но го продал преди да замине за Турция. Първоначално излага, че към настоящия момент ищецът живее в Турция на квартира заедно с жена си и болния си син, а впоследствие заявява, че ищецът живее в процесния имот и не ги допуска вътре.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца по делото – свид. Р.М.М. и Я.А.А..

Св. Р.М. излага, че е ходил в процесния имот, в който живеели ищеца и брат му Ш., за да прави „затваряне“ на покрива, стълбището и терасата. Този ремонт бил направен през 2009 год. и ищецът му заплатил за труда. Той закупувал и материалите. Споделя, че братът на ищеца не се е противопоставял на извършването на ремонтите, още повече, че къщата била в окаяно състояние. Според свидетеля братята са били в добри отношения. Излага, че през 2018 г. или 2019 г. направил облицовката на терасата и стълбището. Твърди, че по това време Ш. не е работил.

Св. Я.А. излага, че участвал при ремонтиране на покрива на къщата през 2016 год. заедно с още 2-3 майстори и комшиите. Твърди, че същият бил в окаяно състояние, къщата била пред пропадане. Заявява, че по това време в къщата живеел само Ш., а брат му И. живеел в Турция. Знае, че преди Ш. работил в Германия, но се разболял и се върнал.

Ремонтът бил финансиран изцяло от ищеца – той заплащал и труда, и материалите, като свидетелят е категоричен, че не е виждал никой от ответниците в имота. Спомня си, че Ш. не е участвал в ремонта с труд, но не се е противопоставял да бъде извършен. След смъртта на Ш., свидетелят е виждал в имота само ищеца.

3

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл. 344, ал. 1 ГПК.

Основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл. 69, ал. 2 ЗН/, като при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както и становището им досежно начина на нейното извършване.

Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл.

348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от принципа, заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари.

Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В конкретния случай до делба е допуснат един недвижим имот, ведно с построените в него сгради. Видно от заключението на назначената съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, допуснатият до делба недвижим имот, заедно с построените в него сгради е неподеляем съобразно броя на съделителите, квотите им и действащата нормативна уредба. Според същото заключение пазарната стойност на делбения имот възлиза на 36400 лева.

Разпечатката съдържа 39 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/561798bd-b302-4a91-9d45-2a4a0731af98