Определение № 2522 от 24.07.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2522

Плевен, 24.07.2026 г.

Административният съд - Плевен - VIII състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Недялко Иванов административно дело № 626/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Н. П. М. от [населено място], обл. Плевен, [улица]чрез адв. П. И. Й. – САК, със служебен адрес [населено място], [улица], ет.1, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0938-000316/02.07.2026г. Началник сектор към ОД на МВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С жалбата е направено искане с правно основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на изпълнението на обжалваната заповед до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

В молбата са изложени съображения, че предварителното изпълнение на оспорената заповед ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, които многократно надхвърлят защитавания обществен интерес от незабавното изпълнение на административния акт, тъй като оспорващият е с трайно увредено здравословно състояние и страда от множество тежки хронични заболявалия, удостоверени с приложена медицинска документация, като от представената епикриза се установява, че същият страда от бактериална пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, обструктивна сънна апнея, идиопатична подагра, хипертонично сърце, както и други придружаващи заболявалия, които налагат непрекъснато специализирано наблюдение и лечение. Посочено е, че от приложената служебна бележка, издадена от УМБАЛ „Сърце и мозък“ - Плевен, се установява, че жалбоподателят е включен в клинично изпитване и следва да се явява в лечебното заведение веднъж на всеки 28 дни за провеждане на болнична биологична терапия, като лечението се осъществява по предварително определен график и не може да бъде произволно отлагано., а отделно от това, закупува лекарства, които са налични в аптеки в [населено място].

Посочва се, че М. живее извън [населено място], а именно в [населено място] и за провеждане на назначената терапия е необходимо да изминава значително разстояние, а предвид тежкото му общо здравословно състояние, множеството придружаващи заболявания и периодичния характер на лечението, придвижването с обществен транспорт е силно затруднено и не осигурява надежден достъп до лечебното заведение в часовете, определени за провеждане на терапията, като лишаването му от възможността да управлява автомобил съществено възпрепятства своевременното му лечение и създава реален риск за здравето му.

Посочва се, че невъзможността оспорващия да управлява моторно превозно средство съществено затруднява достъпа му до лечебното заведение, в което се провежда специализираната терапия, като с оглед естеството на заболяванията му, редовното и своевременно провеждане на лечението е от съществено значение за запазване на здравословното му състояние и всяко забавяне или пропускане на терапията създава реален риск от влошаване на заболяванията, необходимост от болнично лечение и настъпване на тежки, трудно поправими последици за здравето му.

Посочва се още, че следва да се отчете и обстоятелството, че М. не се нуждае от инцидентно посещение на лечебното заведение, а от регулярно и периодично лечение, което предполага многократно придвижване до [населено място] и именно поради тази причина възможността да управлява моторно превозно средство има пряко значение за своевременното провеждане на назначената терапия, а предварителното изпълнение на процесната заповед поставя жалбоподателя в положение, при което упражняването на правото му на достъп до необходимата медицинска помощ се оказва сериозно затруднено.

Посочва се, че настъпилите неблагоприятни последици не се изчерпват с временни неудобства, а засягат пряко живота и здравето на оспорващия, като подобни вреди по своето естество са трудно поправими, тъй като евентуалното им настъпване не би могло да бъде компенсирано впоследствие, дори и процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, като същевременно в случая не са налице конкретни данни, които да сочат, че спирането на предварителното изпълнение до приключване на съдебния спор би създало непосредствена опасност за обществения интерес, напротив, с оглед принципа на съразмерност по чл. 6 АПК следва да бъде предпочетено разрешението, което осигурява защита на живота и здравето на жалбоподателя, без да се засяга в непропорционална степен общественият интерес.

В подкрепа на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед са представени от оспорващия Епикриза от Отделение по пневмология и фтизиатрия МБАЛ “Сърце и мозък” ЕАД от 07.12.2025 г., както и Служебна бележка от д-р Крачунов, МБАЛ “Сърце и мозък” ЕАД от 21.07.2026г.

С допълнителна молба вх. рег. №4748/23.07.2026г. от оспорващия е представена и служебна бележка от СУ „Неофит Рилски“ [населено място], без изх. № и дата, в която е посочено, че се издава на В. П. Н. от втори клас, в уверение на това, че Н. П. М.- дядо, придружава същият всеки учебен ден до СУ „Неофит Рилски“ и обратно, поради това, че родителите работят в чужбина. В молбата е посочено, че от представената служебна бележка се установява, че М. ежедневно придружава своя малолетен внук - В. П. Н., до училище и обратно, като фактически полага непосредствени грижи за детето, тъй като неговите родители работят извън пределите на Република България, като това обстоятелство следва да бъде разгледано в съвкупност с вече представените по делото медицински документи, удостоверяващи тежкото здравословно състояние на оспорващия и необходимостта от регулярно специализирано лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ - [населено място]. Посочва се, че лишаването на оспорващия от възможността да управлява моторно превозно средство не само създава реална опасност от затруднен достъп до необходимото му лечение, но и обективно възпрепятства изпълнението на ежедневно поетите от него грижи за малолетното дете, които към настоящия момент не могат да бъдат поети от неговите родители поради отсъствието им от страната, като по този начин неблагоприятните последици от предварителното изпълнение на процесната заповед не се ограничават единствено до личната сфера на оспорващия, а засягат пряко и интересите на малолетно дете, което разчита ежедневно на неговата помощ за осигуряване на редовното си посещение в училище.

С изпращане на административната преписка, вх. рег. №4753/23.07.2026г., не е изразено становище по направеното искане за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:

Оспорващият е адресат на оспорената ЗППАМ, в резултат на която за него са възникнали негативни правни последици, поради което е налице правен интерес от оспорването й, респективно налице е и правен интерес да поиска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата.

Съдът счита обаче, че това искане е неоснователно.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Горното се извършва с мотивирана заповед, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.

В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР №5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите, предвид тяхното застрашаване вследствие извършеното нарушение, за което е съставена ЗППАМ. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

По делото като такъв интерес от оспорващия се сочи, че в резултат на отнемането на СУМПС за оспорващия ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, тъй като с оглед здравословното му състояние се налага веднъж на 28 дни да посещава болница, както и да закупува лекарства от аптеки в [населено място], а като доказателства е представил Епикриза от отделение по пневмология и фтизиатрия МБАЛ “Сърце и мозък” ЕАД от 07.12.2025 г., както и Служебна бележка от д-р Крачунов от МБАЛ “Сърце и мозък” ЕАД от 21.07.2026г., които потвърждават, че оспорващия страда от бактериална пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, обструктивна сънна апнея, идиопатична подагра, хипертонично сърце, дислипидемия, обезитет, както и че веднъж на 28 дни следва да се яви в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД за поставяне на биологична терапия.

Представена е и служебна бележка от СУ „Неофит Рилски“ [населено място], без изх. № и дата, в която е посочено, че се издава на В. П. Н. от втори клас, в уверение на това, че Н. П. М.- дядо, придружава същият всеки учебен ден до СУ „Неофит Рилски“ и обратно, поради това, че родителите работят в чужбина, като това обстоятелство, според оспорващия, следва да обуслови необходимостта от възможността оспорващия да управлява МПС, наред с вече изложените в жалбата доводи.

За да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена.

В конкретния случай, във връзка с твърденията за наличие на такива вреди, са представени епикриза и служебна бележка от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, които действително потвърждават, че оспорващия страда от редица заболявания, както и че веднъж на 28 дни следва да посети МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД в [населено място] за биологична терапия, но съдът не може да направи извод, че за оспорващия ще настъпят вреди от прилагането на ПАМ, доколкото в случая не може да се направи извод, че СУМПС е необходимо ежедневно на оспорващия. Относно посещението веднъж на 28 дни на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД в [населено място], то няма пречка за оспорващия да направи това и с обществен транспорт, какъвто между [населено място], където живее оспорващия и [населено място] безспорно е наличен и достъпен. Действително ползването на обществен транспорт не предлага удобството и комфорта на транспорта с МПС, но в никакъв случай използването на обществен транспорт не може да се счита за значителна или трудно поправима вреда.