Определение № 440 от 02.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пазарджик, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500081 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№3183 от 06.11.2025г. постановено по гр.д.№20235220102262 по описа на същия съд за 2023г. с което съдът е прекратил като недопустимо поради липса на правен интерес в тази част от производството по делото в ЧАСТТА МУ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ПСЛ Трейдинг ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с.

****, представлявано от Й. Н. Д. – управител, че ищците С. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, са собственици на реално определена част от първия етаж на двуетажна масивна сграда със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която сграда е построена в УПИ V I търговия и услуги, образуван със заповед №72/05.12.2016 г. на кмета на Община Септември, с административен адрес: с. *****, при съседи на имота: изток - дворно място, в която е построена сградата; запад - улица с осеви точки 184-187а, юг пешеходна алея; север новообразуван УПИ П-търговия и услуги, която реална част по скицата на вещите лица на стр. 195 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението, е заключена между точки А, Б, В и Г и източната, южната и 1 западната фасада на сградата, оцветена в розово на скицата, състояща се от помещения, означени „WC, баня“, "антре", "кухн. кът, дневна" и "спалня", а по нотариален акт № 62, том III, per. №5008, дело № 436/2021 г. на нотариус А.

И. - стая началник, стая пощальони и западната част от входно фоайе.

В частната си жалба с вх.№33472 от 01.12.2025г. подадена в едноседмичния срок по чл.275 ал.1 изр.Първо от ГПК считано от съобщаването на определението, от ищците в производството пред първата инстанция С. П. Н., ЕГН-********** от гр.**** и Д. Т. В., ЕГН-********** от гр.****, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат М. Т.

М., от АК-Благоевград, с адрес гр.****, се поддържа, че прекратителното определение е неправилно. Оспорва се извода на исковия съд, че искът на ищците за установяване правото им на собственост е недопустим, тъй като според жалбоподателите правният интерес е очевиден и произтича от породения между страните правен спор. Твърди се, че по делото са безспорно установени твърденията на ищците, че по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №62, том III, рег. N25008, дело №436/2021 г. на Нотариус А. И. придобиват правото на собственост следния самостоятелен обект: Част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която част е със застроена площ от 70 кв.м. и се състои от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата; Че по делото било доказано, че реално ответникът не е предал обекта в уговорената площ от 70 кв. м., като в тази насока вещите лица по съдебно-техническите експертизи представили пред съда цветна скица, в която посочили на какво се дължи това, а именно, че ответникът е присъединил чрез фактически действия към своя обект част от обекта на ищците, която част условно е наречена входно фоайе, тъй като това е било предназначението на въпросната стая, докато сградата е функционирала като пощенска служба; И че било установено, че обекта на ищците е самостоятелен такъв, тоест обособен е като самостоятелен жилищен обект, а не представлява някаква обща част от цялата сграда; Жалбоподателите се позовават на приетите по делото експертизи, че реално предадената площ е по-малка и че това се дължи именно на действия на ответника (продавач по нотариалния акт), с които е извършено вътрешно преустройство като част от обекта на ищците е присъединен към неговия собствен обект. Допълва се, че 2 искът по чл. 108 от ЗС неминуемо следва да съдържа в себе си както установителен, така и осъдителен петитум, тоест, за да бъде уважен иска за предаване на реалната част от процесния имот е необходимо съдът да установи, че ищците са собственици на въпросния имот. Заключава, че няма как да бъде предявен иск по чл. 108 от ЗС, съдържащ единствено осъдителен петитум за въпросната реална част и именно това обуславя допустимостта на иска, в частта му, с която ищците претендират да бъде установено правото им на собственост. Молят да се отмени определението на първата инстанция и произнасяйки по се същество да се уважи изцяло предявените от страна на ищците искови претенции. Претендира се присъдите и сторените по делото разноски.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „ПСЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД , ЕИК-2228 от 26.01.2026г. чрез управителя Й. Н. Д., в който обжалваното определение се квалифицира като валидно, допустимо и по-същество правилно. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че не е налице правен интерес за ищците да предявят иск по чл. 108 ЗС относно онази реална част от обекта им, предаването на владението върху която не е било поискано в исковата молба стая началник, стая пощальони и владяната от тях част от входното фоайе извън частта от спорните 36 кв.м и че въпросът за правото на собственост върху така посочената част от имота не е спорен между страните и доколкото ищците владеят тази част реално, поради което смята, че в тази връзка липсва необходимост от продължаване по същество на производството в тази част.

Излагат се от ответното дружество и доводи по съществото на отхвърлената част от заявената от ищците срещу дружеството ревандикационна претенция, която не е предмет на настоящото въззивното частно производство, а тяхното разглеждане следва да се извърши в зависимост от изхода на настоящия правен спор относно законосъобразността на прекратителното определение на исковия съд, като в частта по съществото на спора постановеното съдебно решение рег.№498 от 07.05.2025г. е подадена от ищците друга жалба-въззивна жалба с вх.№15493 от

30.05.2025г. Дружеството ответник моли да се остави без уважение жалбата срещу Определение №3183 от 06.11.2025г., постановено по гр.д. №2262/2023г.

3 по описа на Районен съд Пазарджик и се потвърди обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно с присъждане на направените в производството разноски.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№14937 от 20.06.2023г.-гр.д.№ 20235220102262 по описа на същия съд/, от ищците С. П. Н., ЕГН-********** и Д. Т. В., ЕГН-**********, с правно основание в чл.108 от ЗС, с искане ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ПСЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и осма” №1A, представлявано от Й. Н. Д. — управител, че ищците са собственици на следния самостоятелен обект: Част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която част е със застроена площ от 70 кв.м. и се състои от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, която сграда е построена в УПИ VI -търговия и услуги, образуван със заповед №72 от 05.12.2016г. на кмета на Община Септември, с административен адрес: с.

Варвара, ул. „Двадесет и седма” №4, при съседи на имота: изток — дворно място, в която е построена сградата; запад — улица с осеви точки 184 187а, юг — пешеходна алея; север — новообразуван УПИ II-търговия и услуги, И ДА СЕ ОСЪДИ ответника „ПСЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и осма” №1A, представлявано от Й. Н. Д. — управител да предаде на ищците владението върху реалната част от имота с площ от 24 кв.м., представляващи част от стаята, описана в процесния нотариален акт като входно фоайе, с присъждане на разноските. Обстоятелствата на които се основава предявения ревандикационен иск, изложени в исковата молба са, че първата ищца С. Н. по силата на договор за покупко-продажба , обективиран в н.а. №62, том III, рег.

№5008, н.дело №436/2021г. на нотариус А. И., е закупила процесната застроена част от 70кв.м. представляваща част от първи етаж на двуетажната масивна сграда застроена на 180кв.м. ведно с прилежащите идеални части от 4 общите части на сградата и от правото на строеж, като собствеността е придобита от двамата ищци в режим на съпружеска имуществена общност.

Ищците сочат още, че при направени замервания в имота се оказало, че ответникът и продавач по описания по-горе нотариален акт реално им е предал владението върху 46 кв.м., а не върху целия обект от 70 кв.м. и причината за това е, че преди продажбата продавачът оградил голяма част от една от стаите на притежавания от тях самостоятелен обект, а именно входното фоайе и на практика е присъединил около 24 квадратни метра към своя самостоятелен обект, като същевременно съгласно сключения между страните договор собствеността върху целия обект от 70 кв.м. е прехвърлена на ищците и продавачът следвало да им предаде владението върху целия обект, което не е сторено. Ищците се позовават на чл. 108 от ЗС даващ право на всеки собственик да иска предаване на владението от всяко лице, което владее или държи неговата вещ без правно основание за това и допълват, че се легитимират като собственици на процесния самостоятелен обект и че ответникът владее 24 кв.м. от същия, като е оградил тази площ и по този начин я е присъединил към своя обект, без да има правно основание за това, от което за ищците се пораждал правния им интерес да предявят ревандикационната си претенция. Петитумът на исковата молба не е променян в хода на исковото производството. От ответното дружество ищцовата претенция е оспорена изцяло по основание и по размер и е предявен насрещен иск. С постановеното от исковия съд /РС-Пазарджик/ решение рег.№498 от 07.05.2025г. по гр.д.№2262/2023г. по съществото на спора, Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. ****, представлявано от Й. Н. Д. – управител, за признаване за установено, че ищците са собственици на реално определена част от първия етаж на двуетажна масивна сграда със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която сграда е построена в УПИ VI- търговия и услуги, образуван със заповед №72/05.12.2016 г. на кмета на Община Септември, с административен адрес: с. *****, при съседи на имота: изток - дворно място, в която е построена сградата; запад - улица с осеви точки 184-187а, юг пешеходна алея; север новообразуван УПИ П-търговия и услуги, която реална част е с площ от 24 кв.м. по исковата молба, а 36 кв.м. по скицата на вещите лица на стр. 195 от 5 делото, означена като „басейн“, заключена между точки Б, В, Г, източната външна стена на сградата от изток и помещенията, обозначени като „спалня“, „коридор“ и „WC,баня“ (в синьо) – от север, представляваща част от входно фоайе, предмет на нотариален акт № 62, том III, per. №5008, дело №436/2021 г. на нотариус А. И., и е оградена от ответника и фактически присъединена към неговия самостоятелен обект в същата сграда, както и за осъждането на ответника да предаде на ищците владението на описаната по-горе реална част от първия етаж на сградата, поради това, че тази реална част не е индивидуална собственост на ищците, а представлява обща част на сградата в режим на етажна собственост.

Със същото решение исковият съд ПРЕКРАТЯВА КАТО недопустимо производството в частта му за признаване за установено по отношение на ответника „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, че ищците С. П. Н. и Д. Т. В. са собственици на самостоятелен обект - част от първия етаж на описаната погоре двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. състоящ се от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, за площта на обекта извън описаната по-горе реална част, поради липса на правен интерес от такъв иск.