Решение № 3209 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3209 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330119042 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Н. Х. против „Форуком и Компания“ ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от *, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и поради изготвянето на текстовата част от договора и приложенията към него в шрифт с размер по- малък от „12“.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от *, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата в размер от 1100 лева, при фиксиран лихвен процент 40,00% и ГПР 49, 02%.

Сумата следвало да бъде върната на 12 погасителни вноски. Поддържа се, че текстовата част на договора за кредит е изготвена от кредитора в шрифт с размер по – малък от „12“, като това на самостоятелно основание води до нищожност на целия договор за кредит. Допълнително, поддържа се и че ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение в срок от 48 часа от сключването на договора и което обезпечение е следвало да бъде под формата на две физически лицепоръчители, които следвало да отговарят на множество изисквания, поставени от кредитора. При неизпълнение на това задължение, потребителят следвало да сключи договор с одобрено от кредитора дружество. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на това дружество не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР. Твърди се нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Форуком и 1 компания“ ООД. В същия се признава, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от * Твърди се, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит не е задължителна предпоставка за отпускане на исканата от потребителя сума.

Допълнително, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не се начислява неустойка или друг вид парично вземане, което да е в тежест на потребителя. Възразява се и че договореният размер на възнаградителната лихва не е прекомерен. Поддържа се и че в договора ясно и недвусмислено са посочени лихвеният процент и общият размер на разходите по кредитното правоотношение. На потребителя е предаден договора за кредит, погасителен план към него и приложими общи условия, поради което и той е имал ясно познание за всички параметри на кредитното правоотношение. Поддържа се, че при формиране размера на ГПР не следва да се включват разходите към поръчителя, доколкото те са породени от различно правоотношение, възникнало между потребителя и поръчителя. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

По допустимостта на производството: при наличие на твърдения за недействителност на договора или на отделни клаузи от него, за ищеца – потребител винаги съществува интерес да предяви нарочен иск за обявяване нищожността на договора или на част от него, тъй като само така би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите касаещи действителността на договора и би се гарантирало, че кредиторът не би предявил срещу потребителя каквито и да било претенции за суми, различни от главницата (арг. чл. 23 ЗПК). В тази връзка е отразеното и в § 83 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С- 714/ 22, съобразно което Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се съблюдава. Чл. 7 от Директива 93/13 изрично повелява, че държавите - членки осигуряват, че в интерес на потребителите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Прилагането на гореизложените съображения към настоящия казус налага разбирането, че единствено чрез предявяването на иск за обявяване нищожност на договора за кредит, потребителят би имал достатъчно ефективна защита срещу всяка една бъдеща претенция на кредитора във връзка със съществуващите в договора неравноправни/ недействителни клаузи. Именно и предвид това съдът приема, че за ищеца – потребител съществува интерес да претендира обявяване цялостната недействителност на договора за кредит и това именно представлява ефективно средство за защита съобразно изискването на чл. 7 от Директива 93/13 срещу всички бъдещи претенции на кредитора по договора, които се основават на недействителни/ неравноправни клаузи от същия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Форуком и Компания” ООД (като ***) и ищцата Х. Н. Х. (като ***) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № *** от *, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1100 лв.

(Приложение № 1 към договора за кредит – л. 38 гръб от делото). Отразеният в Приложение № 1 към договора за кредит лихвен процент е 40, 00% (не е посочено дали се изчислява на месечна или годишна база), годишният процент на разходите е 49, 02%, а задължението следва да се погаси на 12 месечни вноски до 05.12.2018г.

2

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция осигурена в срок от седем дни от сключването на договора за кредит; 2) най- малко две физически лица- поръчители, всяко от които да получава месечен осигурителен доход в размер от по 1500 лева, осигурени в срок от седем дни от сключването на договора за кредит; 3 ) одобрено от **** дружество- поръчител, осигурено в срок от 48 часа от сключването на договора за кредит. Съобразно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че потребителят предостави поисканото обезпечение, срокът за одобрение на заявката за кредит е 24 часа. Нормата на чл. 4, ал. 2 от договора повелява, че при неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение, заявката за отпускане на кредит ще се счита за неодобрена, съответно договорът не поражда своето действие.

На дата * между ищцата Х. Н. Х. и „Гарант Къмпани“ ООД, в изпълнение на задължението на потребителя по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство (л. 80- 84). Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, ищецът дължи на „Гарант Къмпани“ ООД месечно възнаграждение в размер от по 98, 50 лв. за целия срок на действие на договора за кредит (тоест, за 12 месеца се дължи сума в общ размер от 1 182 лв.).

В Приложение № 1 към договора за кредит, бланкетно е посочена единствено общата величина на ГПР, без да са отразени допусканията, на база на които се формира. Приложението препраща към общите условия, но в същите липсва ясна методика на формиране на ГПР. Въпреки това, от приложимия към договора за кредит погасителен план и посочените в него вземания, се извежда заключение, че в ГПР се включва единствено възнаградителната лихва.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- техническа експертиза (л. 102- 105) се установява, че договорът за кредит е изпълнен в серифен шрифт „Таймс Ню Роман“ с размер „12.5 pt”, а приложимият към него погасителен план е изготвен на серифен шрифт „Калибри“ с размер от “10 pt”.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника "Форуком и Компания" ООД като *** и Х. Н. Х. като ***, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1100 лв. ***** е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.

9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от 11.01.2018г., сключен между ищцата и третото за процеса търговско дружество „Гарант Къмпани“ ООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за гаранция (поръчителство) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение и в тази връзка, за целите на настоящото производство, съдът приема, че двете правоотношения са неразривно свързани.

3

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, ***ят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че договорът е изпълнен в серифен шрифт „Таймс Ню Роман“ с размер „12.5 pt”, а приложимият към него погасителен план е изготвен на серифен шрифт „Калибри“ с размер от “10 pt”. Тоест, освен че е налице различен вид на шрифта, то погасителният план е изготвен с шрифт по- малък от „12“. Съдът счита за нужно да посочи, че нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква не само договорът, но и всички други елементи от него (в това число и погасителният план) да отговарят на минималните изисквания за вид и размер на шрифта. След като в случая погасителният план е изготвен в шрифт с размер „10“, то той не отговаря на императивно установеното изискване в чл. 10, ал. 1 ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за цялостна недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като погасителният план към договора за кредит не отговаря на формалното изискване да е съставен в шрифт не по- малък от „12“, то това винаги ще води до извод за недействителност на кредитното правоотношение. В тази връзка, без значение е обстоятелството дали на ищцата й е предоставена преддоговорна информация, дали тя се е запознала със съдържанието на договора и приложенията към него и дали е можела сама да приближи/ увеличи дигитално изпратеното й копие на сключения договор за кредит по реда на ЗПФУР. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на сключения договор. В тази насока е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 14.04.2021г. по дело С- 535/ 20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Окръжен съд Разград, съобразно която член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от „12“.