Определение № 94 от 17.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900582 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.

№29465/01.12.2023г., подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с искане за изменение на постановеното по делото решение №448/25.10.2023г., в частта за разноските, присъдени в полза на ответниците и Адвокатско дружество Милованови.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:

Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С решение №448/25.10.23г. по т.д.№582/22г. на ВОС e признато за установено, че М. Л. С. и П. С. Х. дължат солидарно н а ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, следните суми както следва: сумата от 112646,96лв, представляваща дължима главница по договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.22г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2188,55лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.07.21г. - 12.04.22г.; сумата от 1269,06лв, представляваща лихва за забава за периода 20.07.21г. - 16.05.22г.; и сумата от 31,50лв, представляваща такси по договора за периода от 19.07.20г. - 16.05.22г., за които вземания по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на ВРС, е издадена заповед №3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като до пълния им предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъдено на осн. чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. Л. С. сумата от 936,26лв- разноски, на П. С. Х. сумата от 200лв-разноски за заповедно производство, а на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв . на 1

Адвокатско дружество „Милованови“ да заплати сумата от 240лв с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за заповедно производство, и сумата от 8605лв с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за исково производство.

Възражението на молителя, че присъдените в полза на ответниците суми са недоказани, не се споделя от настоящия състав, доколкото доказателства за сторените разходи са надлежно представени с приложените по чл.80 ГПК списъци.

Несъстоятелни са и доводите за неприложимост на разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. по отношение на адвокатското дружество, упълномощено да осъществява процесуално представителство. Разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗАдв. предоставя възможност на страната да сключи договор за защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретно дело /чл. 71, ал. 2 ЗАдв./. В случая ответниците с а упълномощили именно адвокатско дружество „Милованови“, което от своя страна е упълномощило конкретни адвокати, поради което и в полза на дружеството следва да се присъди адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗАдв.

Неоснователно е и възражението за присъждане на дължимото адв.възнаграждение с включен ДДС. Съгласно трайната практика на ВКС / определение №50093/11.05.23г. по т.д.№1638/21г. на ВКС и цитираните в него съдебни актове / с присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. чл.2, т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, поради което и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адв.защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. с №2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Като неоснователни се преценяват и наведените възражения, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА, тъй като липсвали събрани доказателства за материалното положение на ответниците и наличието на близки или роднински отношения.

Съгласно закона и създадената непротиворечива практика / така определение №395/09.07.18г. по ч.т.д.№1314/18г. на ВКС и цитираните в него съдебни актове/, при произнасяне на съда по отговорността на разноските, последният не може да обсъжда и проверява дали действително е налице посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна правна помощ.

Предвид гореизложеното подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

О Т Х ВЪ РЛ Я молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.

№29465/01.12.2023г., подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, з а изменение на решение №448/25.10.2023г. по т.д.№582/22г. на ВОС в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3