Решение № 42 от 18.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело № 20242100900199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Нипон Груп“ ЕООД, ЕИК 204514257, представлявано от Николай Георгиев, против „Неополис“ ООД, ЕИК 102909436, представлявано от Васил Каридков. Твърди се, че между страните имало сключен договор за строителство от 20.03.2020 г., с който “Нипон Груп” ЕООД възложило, а “Неополис” ООД приело да изпълни срещу заплащане на възнаграждение конкретни строително-монтажни работи (СМР) по сграда, находяща се в гр. Ахтопол, ул. “Васил Левски № 2, обозначена в договора като обект: “Пристройка и надстройка на жилищна сграда”. На 28.02.2023 г. ответникът съставил протокол обр.19 за извършени от него СМР по покрива на сградата на обща стойност 41 022,94 лв. без включен ДДС (49 227,53 лв. с ДДС), за което била издадена фактура № 1000000365 от 28.02.2023 г. От тази сума била приспадната авансово заплатена от ищеца сума от 1666,67 лв. по фактура № 100000048/02.04..2020 г. и сумата от 12 500 лв. по фактура № 100000439/26.01.2020 г. Останала била дължима сумата от 32 227,52 лв., за която ответникът поканил ищеца да я заплати с покана, получена на 27.03.2023 г. След като ищецът отказал плащане, за обезпечаване изпълнението на претендираното от “Неополис” ООД вземане по фактура № 1000000365 от 28.02.2023 г., ответното дружество било предявило иск по чл.135 ЗЗД за обявяване спрямо него за недействителен сключения между “Нипон Груп” ЕООД и Георги Николаев Георгиев договор за продажба на имот, представляващ СОС с идентификатор по КК ***, за което било образувано гр.д. № 109/2024 г. по описа на Районен съдЦарево. В исковата молба, по която било образувано това дело, се твърдяло, че сумата по фактура № 1000000365 се дължала от възложителя като възнаграждение на изпълнителя за извършените от втория СМР, описани в гореупоменатия протокол обр.

19.

Ищецът заявява, че “Неополис” ООД няма вземане в размер на 32 227,52 лв., произтичащо от горепосочения договор за изпълнение на СМР, описани в съставения протокол образец 19 от 28.02.2023 г. Сочи се, че в раздел “Покрив” в приложение № 1 към договора за строителство били посочени възложените СМР с отделна цена за 1 всяка една работа. Изпълнението по част от монтажните работи на стойност 17 294 лв. с ДДС било изпълнено и прието в периода 10.05.2021 г. и 21.05.2021 г., за което били съставени съответните актове образец 7. Плащане на сочената сума било извършено.

Сочи се, че друга част от уговорените работи не били изпълнени, поради което и се счита, че по тях не се дължи заплащане. Трета част от СМР били изпълнени, но същите били фактурирани за сумата от 19 720 лв. с ДДС, вместо уговорените 9 450 лв. с ДДС, като се твърди, че последната сума била погасена с извършените от ищеца авансови плащания. Или за всички протоколи обр.19, които били съставени преди последния протокол обр.19 от 28.02.2023 г., се сочи, че били за СМР, остойностени от ответника общо за сумата от 109 662,72 лв. с ДДС. Плащанията, които ищецът бил направил до този момент на ответника по договора за строителство от 20.03.2020 г., били в общ размер от 124 299,92 лв., т.е. разликата възлизала на сумата от 14 637,20 лв., с което се погасявали задълженията на ищеца и в този смисъл всичко следвало да се счита за заплатено. Сочи се, че ищецът не е възлагал, съответно не е поемал задължение да заплаща неуговорени с договора за строителство от 20.03.2020 г. СМР.

В условията на евентуалност се твърди, че задължението на ищеца за заплащане все още не било възникнало, поради което сумите, посочени като дължими в съставения от ответника протокол обр.19 от 28.02.2023 г., не се дължали, тъй като не били изпълнени в цялост, съответно не били съставени необходимите документи за приемане на строителството съобразно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Предвид изложеното се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 32 227,52 лв., посочена в издадената от фактура № 1000000365 от 28.02.2023 г. и представляваща възнаграждение, дължимо от ищеца-възложител на ответника-изпълнител по силата на сключения между страните договор за строителство от 20.03.2020 г. срещу изпълнени от ответника на СМР по покрива на сграда в гр. Ахтопол, ***, описани в съставения от “Неополис” ООД протокол, обр. 19 от 28.02.2023 г.

От ответното дружество постъпи писмен отговор, с който се сочи за допустима предявената претенция, но неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за строителство от 20.03.2020 г. за изброени в него и в приложенията СМР. Твърди се, че не били отчетени настъпилите последващи промени в архитектурния проект и наложените от недостатъците на проекта и/или качеството на строежа, който е следвало да се пристрои и надстрои, като за това не били подписвани анекси, но всички извършени СМР били уговорени между страните. Сочи се, че в хода на строителството бил изработен проект за съществено изменение на арх.проект, след одобрението на който издаденото Разрешение за строеж № 83/09.10.2019 г. било допълнено със Заповед № УТ-001.10/25.03.2021 на главния архитект на Община Царево, като изменението се състояло в отлИ.е на нова покривна стоманобетонна плоча, изцяло бил променен като материали и вид покрива на сградата. Заявява се, че последният съставен протокол за приемане на работата бил с дата след полагане на последната и новопредвидена покривна плоча- акт образец 14 от 31.05.2021 г., в заключителната част на който били допуснати за извършване и довършителните работи, включващи и покрива. Възложителят- ищец бил заплатил аванс за покривните работи, а след издаване на акт образец 19 се дължал и остатъка за извършените СМР с материали и труд на изпълнителя. В тази връзка се моли предявената претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.372 ГПК от ищеца постъпи допълнителна искова молба, с която се 2 поддържа първоначалното становище, че отношенията между страните е следвало да се развият съобразно уговореното в договора за строителство, като се сочи, че промените е следвало да се уговарят само с писмен акт, какъвто няма. Твърди се, че след промяната в проектите ищеца бил поискал оферта от ответника, за да прецени дали да възложи на последния изпълнението, но такава не била предоставена.

От ответника е депозиран допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се оспорват изцяло наведените твърдения. Сочи се, че последващата промяна в проектите била изцяло по инициатива на ищеца, и ответника, като изпълнител, не можел да се отклонява от тях. Възложителят, въпреки че знаел за тях, не бил сменил строителя.

С аргументите, посочени в писмения отговор към исковата молба, ответникът предяви и насрещен иск, с който се моли да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника сумата от 32 227,52 лв., посочена в издадената фактура № 1000000365 от 28.02.2023 г. и представляваща възнаграждението, дължимо от ищецавъзложител на ответника-изпълнител по силата на сключения между страните договор за строителство от 20.03.2020 г. срещу изпълнени от ответника на СМР по покрива на сграда в гр. Ахтопол, ***, описани в съставения от “Неополис” ООД протокол, обр. 19 от 28.02.2023 г.

По предявената насрещна претенция е подаден писмен отговор, с който се препраща към аргументите за недължимост на сумата, заложени в исковата молба.

В постъпилата допълнителна искова молба по насрещния иск, поради направено оспорване стойността и видовете извършени СМР, се моли да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да отговори на поставени въпроси.

По делото е постъпил и допълнителен писмен отговор по допълнителната насрещна искова молба, с който се моли да не бъдат уважавани направените доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото между страните не се спори, че е висящо производство по чл.135 ЗЗД в РС- Царево, по което се твърди наличие на вземане на ответника за сумата от 32 227,52 лв.- процесното, съдът намира настоящото производство за допустимо.

По делото няма спор, че на 20.03.2020 г., между страните бил сключен договор за строителство, с който ищецът възложил, а ответника приел да извърши срещу заплащане /сумата от 83 934 лв. без ДДС/ конкретни строително монтажни дейности, подробно описани в приложение № 1, неразделна част към съглашението, за сграда, находяща се в гр. Ахтопол, ***.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че за сградата е издадено разрешение за строеж № 83/09.10.2019 г. на главния архитект на Община Царево /л.58 от делото/ за обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда“ в ПИ *** г. по КК на гр. Ахтопол. Със Заповед от 25.03.2021 г. /л.59 от делото/ е допълнено разрешението, като промяната касаела покривната конструкция, която от дървена се променяла на стоманобетонна, с оглед пълноценното използване на мансарден етаж на кота +8,25 м.

На 28.02.2023 г. от ответното дружество бил издаден протокол образец 19, в който били посочени като извършени конкретно описани СМР, калкулирани на стойност от 49 227,53 лв. с ДДС, като от същата, след приспадане на авансово 3 заплатена част, се сочи, че е останала дължима сумата от 32 227,52 лв. с ДДСпроцесната.

Спорен по делото е въпроса дали сочените в описания по- горе протокол образец 19 строително- монтажни работи са били възложени от ищеца на ответника, съответно дължи ли се заплащане за тях.

Договорът за изработка, какъвто е характера на договор за строителство, е двустранен, възмезден, неформален. В тази връзка няма пречка да бъде сключен в устна форма. В случая от страна на ответника се твърди именно това, че отношенията между страните само в началото се развивали писмено, подписвайки сочения договор, след което настъпили промени и на същия, вече неформално, били възложени други СМР във връзка с направената промяна. Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани от страна на изпълнителя. Видно от първоначално сключения договор, същия е с предмет конкретни строително- монтажни работи, индивидуализирани в приложение № 1, съставляващо неразделна част от съглашението. Действително впоследствие е настъпила промяна в първоначално издаденото разрешение за строеж, касаеща покривната конструкция, но от страна на ответника не се доказа по несъмнен начин, че са му били възложени и съответно ищеца е приел и е поел задължение за заплати процесните СМР. Обстоятелството, че отношенията между страните се били развивали на принципа на доброто търговско и ненуждаещо се от писмен договор отношение, не е достатъчно да се приеме, че възложителя по сключения договор за строителство е възложил и процесните строително- монтажни работи. Ако се приеме твърдението на ответника, че договора от 20.03.2020 г. е началото на отношенията между страните по повод сочения строеж, то съгласно т.V възложителят се е задължил да заплаща цената при условие, че са налице подписани от двете или трета страна съответните документи за приемането на извършената работа. По- нататък в раздел VI отново е било договорено, че за завършеност на всеки етап от строителството се приема датата на подписване на приемо- предавателен протокол с участие на възложителя. В раздел VII, т.1.1. се сочи, че при налагащи се изменения в условията на договора страните следва да сключат допълнителни споразумения. По делото няма спор, че такива в писмен вид не са били сключвани, а доказателства за неформална уговорка не са ангажирани. Дори и да се приеме за доказано, че е налице разминаване, с оглед промяната в строежа, в договорените монтажни работи, то това не е достатъчно за да се приеме за безспорно установено, че е налице уговорка между страните именно в сочения от ответника смисъл, съдържание и цена.