Решение № 14807 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14807 гр. С., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110128501 по описа за 2022 година

Ищецът „А.Б.“ АД е предявил срещу ответника З.Б.И. АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 374,21 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 31.05.2022 г. до пълното изплащане на сумата, Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 16.03.2021 г. ПТП в *** е изплатил сумата от 733,42лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил марка „БМВ“, с рег. номер ***, застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, със застрахователна полица № BG/01/120003285993, валидна към момента на застрахователното събитие.

Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на другия участник в ПТП – л.а. „Ситроен“ с рег. № ***.

Поддържа, че доколкото вина за процесното ПТП имат водачите и на двата автомобила претендира половината от изплатеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.И. АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. „Ситроен“ с рег. № ***. Оспорен е механизма на настъпване на процесното ПТП, както и се твърди, че ПТП-то е настъпило по изключителна вина на водача на автомобила застрахован при ищеца. Предявеният иск е оспорен и по размер.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения 1 автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено, че към момента на настъпване на процесното ПТП, че л.а. БМВ , модел Х5, рег. № *** е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Автокаско“; факта на извършеното плащане на обезщетение в размер на 733,42лв., причинени от настъпването на процесното ПТП, както и че между ответното дружество и собственика на л.а „Ситроен“, с рег. № *** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП.

Видно е, че по повод постъпило уведомление за щета в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №0306/21/702/500060, като сумата от 733,42лв. е изплатена на увреденото лице и което плащане не се оспорва от ответника.

По делото е разпитани водачите и на двата автомобила.

Свидетеля М. И. Д. заявява, че процесното ПТП е настъпило, в момент в който е извършвала маневра паркиране. Заявява, че се движела назад, но водачът на другия автомобил се качил на тротоара и я закачил леко. Твърди, че процесното ПТП е настъпило на зелена зона. Сочи, че преди да предприеме маневрата погледнала в огледалото за задно виждане, видяла автомобила, но помислила, че другият шофьор ще изчака, но той бързал и се качил на тротоара. Твърди, че към момента в който го забелязала за първи път, между двата автомобила имало разстояние, което и позволявало да паркира.

Свидетелят И. М. заявява, че излизайки от паркирано място и пред него на ул. *** автомобил БМВ, Х5 се опитал да паркира. Твърди, че автомобилът не бил с включени аварийни светлини. Сочи, че подал звуков сигнал, но водачът на другия автомобил не реагирал. Заявява, че за да избегне удара се качил на тротоара, но тя се закачила в неговия автомобил. Твърди, че първоначално разстоянието помежду им било такова, че да може да се паркира една кола.

И двамата разпитани свидетели потвърждават, че са подписали процесния двустранен констативен протокол.

По делото е изслушано заключение по допусната САТЕ, от заключението на която се установява, че щетите по л.а. БМВ , модел Х5, рег. № *** са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като стойността им е в размер на 733,49лв. в официален сервиз на марката, а в друг сервиз размерът им е 451,15лв. Вещото лице посочва, че по делото не са представени данни, че автомобилът е бил в условията на удължена гаранция.

Вещото лице посочва, че от показанията на водача на л.а. БМВ , модел Х5, рег. № *** може да се направи извод, че тя е възприела водача на л.а. Ситроен Берлинго, с рег. № *** преди настъпването на процесното ПТП. Отразено е в експертизата, че водачът на л.а. БМВ , модел Х5, рег. № ***. е възприел другия автомобил, като при това положение е следвало да съобрази габаритите на автомобила си и подхода си за маневнра паркиране, като контролира маневрата си на заден ход съобразно огледалата за обратно виждане и парктрониците на автомобила в задната броня. За водача на л.а. Ситроен Берлинго, с рег. № *** е посочено, че след като е възприел маневрата на заден ход от страна на водача на автомобил БМВ Х5 е следвало да не навлиза в тротоарната площ и да осъществи маневра на заден ход, за да избегне съприкосновението с другия автмобил, вкл. И след като е взел решение и е започнал преминаване към тротоарната площ, същия да извърши това на необходимата дистанция и отстояние и дори при необходимост да спре и да изчака другия водач да завърши маневрата на паркиране на заден ход, след което да продължи движението си.

Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от 2 делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита гражданската му отговорност.

Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват, че водач на застрахования при ответника л.а. Ситроен Берлинго, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и така е допринесъл за настъпването на вредите. Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват, че водачът на автомобил л.а. Ситроен Берлинго, е възприел наличието на автомобил пред себе си е следвало да предприеме маневра на заден ход, вместо да премине към изкачване на тротоарната площ.

Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват, че водач на застрахован при ответника л.а. Ситроен Берлинго, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и така е допринесъл за настъпването на вредите.

Изводът за поведението на водача на лек автомобил л.а. Ситроен Берлинго, с рег. № *** застрахован при ответника следва от съвкупния анализ на относимите доказателства – ДКП, показанията на свидетелите и назначената САТЕ, които съдът кредитира поради тяхната достоверност, като същите са вътрешно непротиворечими, взаимодопълващи се и водят до разкриване на действителния механизъм на процесното ПТП.

Така установеното сочи, че и двамата водачи в еднаква степен са допринесли за настъпването на процесното ПТП. Не е спорно по делото, че ищецът претендира ½ от изплатената сума в размер на 618,54лв – сумата от 324,27лв., което прави иска изцяло основателен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна, като същите с оглед представения списък по чл.80 ГПК възлизат на 400лв.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „З.Е.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 324,27 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на МПС Пежо 307 СС, рег.№ ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.01.2022 г. в гр. С., с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 22.08.2022г. до погасяване на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 400лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3