Решение № 47 от 26.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 279/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 26.01.2024
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Александър Лазаров Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900279 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от А. Г. Б., с ЕГН ********** с адрес: ****; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес: ****; З. Г.
П., с ЕГН ********** с адрес: **** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на сумата от 120 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са предявени като частични от обща сума от 200 000 лв. за всеки от тях, които суми представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021 г. Й. Д. Д. при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН **** на път ІІІ – 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Цалапица-гр.Стамболийски, около 19:12 ч. виновно е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като е управлявал с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението - пешеходците, движил се е със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, не е контролирал непрекъснато превозното средство, е реализирал удар с пешеходеца Г.А.Б.. с ЕГН **********, като вследствие на удара пешеходецът е получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт. Твърди се от ищците, че Г. Б. се е движил по средата на пътното платно успоредно на осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока гр.Стамболийски, 1 като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи този механизъм на ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от банкета, находящ се отляво на автомобила по посока на движението. Твърди се от ищците наличието на противоправност на извършеното деяние, като по този повод се цитират в исковата молба членовете на ЗДвП, които са нарушени от делинквента. Твърди се наличието на причинно-следствена връзка на деянието с настъпилата смърт, като в исковата молба подробно се обосновават исковете за неимуществени вреди във връзка с преживените от ищците страдания от загубата на техния баща. Ищците установяват по делото, че лекият автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН ****, който е участник в ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по полица № ****. Също така ищците твърдят, че са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 155565/17.03.2021 г., но ответникът не е заплатил своевременно претендираните суми, поради което се инициира настоящата защита.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482 изцяло оспорва предявените искове. Оспорва се механизмът на ПТП, вината, противоправността на деянието, като се твърди, че настъпилият удар е бил непредотвратим от техническа гледна точка от страна на водача на лекия автомобил, като изцяло вина за настъпилия инцидент се твърди да е имал пострадалият Г. Б., който е водил скитнически начин на живот, бил е употребил огромно количество алкохол и е бил в тежка фаза на алкохолно опиянение и поради това, че е бил облечен в тъмни дрехи, не е бил разпознаваем в тъмното за водача на автомобила. Оспорва се активната материална легитимация на ищците да търсят обезщетение за смъртта на баща си, с оглед на личните отношения с него, като се твърди, че той бил изоставен от своите деца, не е поддържал с тях никакви отношения и е живял като клошар. Твърди се, че пострадалият Б. е причинил настъпването на ПТП, като е навлязъл внезапно на пътното платно, в момент, в който не е било безопасно и че ударът е бил непредотвратим. Оспорва се вината на водача на лекия автомобил, както и се оспорват исковете по размер. Евентуално, ако се отхвърлят направените възражения, се прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на починалия Г. Б., поради това, че същият се е движел на пътя в тъмната част на денонощието, с тъмни мръсни дрехи, като е предприел пресичане на пътното платно, като не е съобразил поведението си с движещия се лек автомобил, като освен това Б. е бил в тежка степен на алкохолно опиянение – над 2,7 промила и е предприел пресичане на място, където не е разрешено. Оспорва се началната дата за претенцията за лихва за обезщетението, считано от 09.02.2021 г. Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
2
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно обстоятелството, че на посочената от ищците дата и час на път ІІІ – 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Цалапицагр.Стамболийски е настъпило ПТП с участници пострадалият Г.А.Б.. и лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН **** с водач Й. Д. Д.. Също така е безспорно между страните, че по отношение на процесния лек автомобил, е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Също така е безспорно, че ищците са инициирали по реда на чл.380 КЗ искане пред застрахователя да заплати извънсъдебно претендираните обезщетения и че същият не е платил.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства са показанията на свидетелите преки очевидци на ПТП, както и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелите, като плод на непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават извода, че в случая не е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали 3 лица, който въпреки че не обладава правните признаци на официален свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на ПТП, несъмнено е валиден акт по отношение на обстоятелствата констатирани от длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието. В този аспект очевидно документът, с обвързваща съда доказателствена сила установява, че на посочената дата и час посоченото длъжностно лице е посетило мястото на инцидента и е констатирал настъпило ПТП, което е и безспорно между страните по делото. Наред с това и следва да се отбележи, че документът, в частта си описващ механизма на ПТП, въпреки че би следвало да се разглежда, като доказателство без материална доказателствена сила трябва да бъде взето под внимание в аспекта на съпоставката на изложението в протокола с останалия събран доказателствен материал по делото. В документа съставен от мл. испектор Х. е посочено, като причини за ПТП, че пешеходецът е навлязъл в пътното платно от ляво. Самите ищци не могат да конкретизират по несъмнен начин механизма на настъпване на произшествието, като сочат, че Г. Б. се е движил по средата на пътното платно успоредно на осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока гр.Стамболийски, като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи този механизъм на ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от банкета, находящ се отляво на автомобила по посока на движението. Т.е. очевидно по делото това се явява спорен момент. В тази връзка съдът намира, че следва да се анализират детайлно показанията на разпитаните свидетели преки очевидци на инцидента Д. Т. и Й. Д..
Т. установява, че „п о време на ПТП ръмеше слаб дъжд, беше зимата, беше тъмно. Пътят беше мокър, даже имаше лека мъгла. Автомобилът се движеше на къси светлини. ПТП стана малко преди изхода на с.Цалапица, на 50 м някъде от табелата. Пътните условия позволяваха да се вижда пътното платно нормално, виждаше се и около пътното платно .
Банкетът беше обикновен, в тъмното от колата няма как да го видя точно.
Преди момента на удара ми се мерна нещо като сянка . Както си карахме, нещо ми прибяга пред колата, изведнъж изтупка в колата, даже не знаех, че е човек това. От наше ляво възприех движението. Бързо мина, според мен криволичеше по пътя и се удари в колата. Човекът вървеше и залиташе.
Просто го мернах за секунда, но не успях да предупредя водача. „ От своя страна свидетелят Д. допълва- „Видях го точно, когато осветиха 4 фаровете, набих спирачките и след това предстоеше удар . По-скоро е пресичал, защото видях някаква сянка, която или прибягва, или залита отнякъде, не знам точно как е станало. Аз лично си го обясних по следния начин: човекът се е движел от другата страна, но е залитнал и се е озовал по средата на пътното платно. Със сигурност мога да кажа, че в момента на удара човекът беше по средата на пътното платно. Преди това, според мен, идваше отляво, от насрещното платно. Там, където настъпи ударът, беше напълно тъмно, а той беше с тъмни дрехи. Аз не го видях в далечината. Аз го видях, когато беше пред фаровете на колата. Ударът настъпи по-скоро откъм моята пътна лента, аз го ударих с лявата част на автомобила, реално откъм моята страна. Мисля, че с около 50-60 км/ч се движех, не повече. Движех се на къси светлини, защото в далечината имаше кола. Имах възможност да виждам нормално пътното платно. Платното беше мокро. Непосредствено преди табелата за край на с.Цалапица беше ударът.
Видях някаква сянка да прелита. В момента, в който видях, че има нещо пред мен, натиснах спирачките.“
Съвкупния анализ да свидетелските показания, разгледани и съпоставени с протокола за ПТП, прави възможен извода, че очевидно въпреки часа и сезона водачът на автомобила е имал нормална видимост.
Изрично Т. сочи, че п ътните условия с а позволявали да се вижда пътното платно нормално, като се е виждало и около пътното платно . Водачът Д. също твърди, че е имал възможност нормално да вижда пътното платно. В този аспект и във връзка с изслушаната САТЕ следва да се приеме, че не се установява, че пострадалия се е движил по пътното платно успоредно на осовата линия. Изрично в.л. М. сочи, че ако пешеходеца Б. е бил на пътното платно и е вървял успоредно на осовата линия водачът на автомобила е имал техническа възможност да го забележи на около 50-60 метра. Тъй като дължината на пълния спирачен път е 45.75 метра, то тогава водачът е имал техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране, при момента на забелязване на пострадалия.
При изложението от свидетелите преки очевидци, което установяват, че на практика е минало нещо „като сянка“ и същите не са могли изобщо да съобразят и възприемат наличието на пешеходец на пътното платно до момента на удара, както и твърденията, че е имало нормална видимост несъмнено следва да се приеме, че движението на Б. е било от ляво надясно, 5 като интензитета и траекторията на това движение са били такИ., че водачът на автомобила очевидно е бил в невъзможност да предотврати удара. Същите данни се съдържат и в констатациите направени в протокола за ПТП.