Определение № 876 от 06.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Ловеч, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500681 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 1172/10.10.2024 г. на Районен съд – Троян по ч.гр.д. № 676 по описа на съда за 2024г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Н. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му 3-дневен срок, както и поради противоречие на искането със закона и добрите нрави, както и че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на заповедния съд, че след подадена уточнителна молба заявителят не е отстранил констатираните нередовности на първоначално подаденото заявление. Позовавайки се на разпоредбата чл.

411, ал. 2 от ГПК твърди, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави, както и да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Счита, че в случая съдът е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което не е сторил. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, като в подкрепа на твърденията си цитира практика на окръжни съдилища.

1

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 676/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, с което се отхвърля в цялост заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Н. Х. и вместо него да бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да се присъдят разноски в размер на 15.00 лв. за заплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е заявлението е отхвърлено частично, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Заявителят „Профи кредит България" ЕООД е подал пред ТРС заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Н.

Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, за следните дължими суми по ДПК № 4001771**** от 27.06.2016 г., а именно: неплатена главница в размер на 295.09 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 30.70 лв., дължимо за периода от 05.09.2023 г. до 05.01.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга и ползвана услуга Фаст в размер на 114.28, дължимо до 05.01.2024 г. лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 114.28, дължимо до 05.01.2024 г. лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 200.00 лв., начислена на 06.12.2023 г.; 32.50 лв. лихви за забава от 06.07.2023 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г.; законна лихва в размер на 39.41 лв. за периода от 05.01.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план до 26.08.2024 г. - датата на входиране на заявлението/, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, както и 21.25 лв. внесена ДТ и 260.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 1126/01.08.2022 г., районният съд е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности в заявлението, а именно: да посочи какъв е размера на отпуснатия кредит, като се индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране и обезщетение за забава – да посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период, как е формиран претендирания размер за всяко едно от тях, какво включва ГПК, да 2 се посочат направените по кредита плащания от страна на длъжника – в какъв размер и на кои дати. Дадено е указание да се посочи отделно, без да се включват претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, каква част от дължимото за погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски.

На 08.10.2024 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е подало уточнителна молба. В нея се конкретизира, че отпуснатият кредит е в размер на 400.00 лв., а длъжникът е платил общо три вноски в размер на 275.60 лв. Счита, че с дадените указания да посочи с извършените плащания какво е погасено, заповедният съд е превишили своите правомощия. Въпреки това конкретизира, че със сумата в размер на 221.74 лв. са погасени две погасителни вноски, начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план – 3.86 лв., 30.00 лв. начислени такси по Тарифата съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия. По отношение ГПР е посочено, че в същият не е включен размерът на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, а единствено размера на възнаградителната лихва.

С обжалваното разпореждане № 1172/10.10.2024 г., ТРС е отхвърлил изцяло заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД. Изложени са мотиви, че искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречието му със закона и добрите нрави. Отделно е посочил, че не става ясно със сумата от 20.00 лв. от общата сума в размер на 275.60 лв. какво е погасено. На следващо място са изложени подробни съображения за нищожност на клаузите от договора, касаещи възнаграждението за пакет допълнителни услуги, които са в противоречие със закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и за неравноправност на тeзи клаузи съгласно разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. По отношение на сумите за такси за извънсъдебно събиране на вземането, районният съд е приел, че тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.2 от ЗПК и се явяват недължими.

За претендираното обезщетение за забава са изложени съображения, че същото е начислено върху общата сума, включваща дължима главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет допълнителни услуги и това акцесорно вземане не е индивидуализирано. В заключение е направен извод, че заявителят не е изпълнил дадените указания на съда да посочи отделно с направените вноски от страна на длъжника, каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включват сумите за пакета за допълнителни услуги и разходите за извънсъдебно събиране.

Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед 3 индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

Настоящият състав също приема, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона. В заявлението изрично е посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира, е видно че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С нормата на чл.10а, ал.1от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. С оглед твърденията на заявителя, че тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в погасителните вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото. Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и 4 неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 400.00 лева, а уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е в общ размер на 320.00 лв., което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е превърната в правна.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.