Решение № 1110 от 23.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Пловдив, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330201324 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000481/01.11.2023 г. на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив, с което на Н. И. Т. с ЕГН ********** от с. ..... обл. .... ул. „..“ № е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.150 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДВП.

Жалбоподателят Н. И. Т. не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв.

С. П. от АК Пловдив. Чрез жалбата и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се невъзможност заради заболяване на жалбоподателя същият да бъде годен субект на административна отговорност, сочат се и допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – непълно описание на обстоятелствата на административното нарушение. Претендират се направени разноски по производството.

Въззиваемата страна Началник РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане 1 по компетентност, е изразено становище, с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата до минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Н. И. Т. – роден на ....... г., от с. ..... обл. Пловдив не е правоспособен водач на моторни превозни средства и никога не му е било издавано свидетелство за управление /СУМПС/. Лицето е диагностицирано със заболяване – лека умствена изостаналост, като по последно издадено му Експертно решение № 4237/193/26.11.2021 г. на ІІ с. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД е с със 75 % трайно намалена работоспособност.

На 16.08.2023 г. полицейски служител при РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив съставил на Н. И. Т. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - под № GA 806558/16.08.2023 г., за прието за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДВП, състоящо се в това, че Т. на 16.08.2023 г. в 14.06 ч. на ул. „43-та“ до дом № 20 в с. ..... управлявал четириколесно превозно средство с рег. № ......., лична собственост без да е правоспособен водач. При връчване на акта на нарушителя последният не направил възражения.

Въз основа на АУАН № GA 806558/16.08.2023 г. и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното НП № 23-0273-000481/01.11.2023 г., с което на Т. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. – минимално предвидения в приложената санкционна разпоредба на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДВП /предвижда се глоба от 100 до 300 лв./. При излагане на обстоятелствата в НП, при които да е извършено административното нарушение по чл.150 от ЗДВП и в частност относно управляваното от жалбоподателя превозно средство административно-наказващият орган конкретизирал същото като „… четириколесно ПС с рег. номер ...., лична собственост, …“.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: АУАН, справка за нарушител/водач, заверени копия на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 89/16.08.2023 г., на оправомощителна заповед, на Експертно решение на ТЕЛК.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Н. И. Т. административна отговорност за осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.150 от ЗДВП 2 следва да отпадне, поради преценена незаконосъобразност на обжалваното НП № 23-0273-000481/01.11.2023 г. – поради допуснато съществено процесуално нарушение при неговото издаване – ограничено право на защита на субекта на административна отговорност, независимо от извършване на нарушението по чл.150 от ЗДВП.

Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН „Наказателното постановление трябва да съдържа: … 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;“. Според съдебния състав именно неизпълнение в пълен обем на това задължение на административнонаказващият орган опорочава атакуваното наказателно постановление като ограничава лицето нарушител от възможността му да разбере за какво точно се подвежда под административна отговорност. В описателната част на НП № 23-0273-000481/01.11.2023 г. административно-наказващият орган е конкретизирал управляваното от неправоспособния за това Т. пътно превозно средство както се посочи и по – горе като „… четириколесно ПС с рег. номер ......, лична собственост, …“. Съгласно чл.150 от ЗДВП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.“. Видно е от цитираната разпоредба, че законодателят е въвел изключения от общите случаи на управление на пътно превозно средство от неправосопособен водач според вида на превозното средство, при които изключителни случаи - индивидуално електрическо превозно средство или учебно превозно средство управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност, водачът на такива не следва да носи административна отговорност за такова нарушение по см. на чл.150 от ЗДВП. Наличието на предвидени изключения според вида на управляваното ППС изисква и конкретизиране в НП, за да бъде изпълнено задължението по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от страна на административно-наказващият орган да индивидуализира по такъв начин управляваното от лицето нарушител пътно превозно средство, че да е ясно и несъмнено, че не попада сред изключенията, предвидени в чл.150 от ЗДВП. В процесния случай като е посочено само в обстоятелствената част на обжалваното НП, че Т. е управлявал като неправоспособен „… четириколесно ПС с рег. номер ......, лична собственост, …“, съдът счита, че административно-наказващият орган не е изпълнил в пълен обем задължението си по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като това непълно описание на нарушението, както се посочи и по-горе, ограничава и правото на защита на подведения под административна отговорност да е наясно за какво 3 точно следва да понесе такава, а такова пък ограничаване на правото на защита се преценя за съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, опорочаващо и цялостното НП и налагащо отмяната на последното като незаконосъобразно. Описание на вида на управляваното от Т. пътно превозно средство, в частност и дали не е било индивидуално електрическо превозно средство, е била особено необходима и с оглед здравния статус на лицето нарушител – като такова с диагностицирано заболяване по Експертно решение № 4237/193/26.11.2021 г. на ТЕЛК лека умствена изостаналост.

Предвид на така преценената от съдебния състав незаконосъобразност на обжалваното НП, мотивира съда да не извършва и допълнителни съдебноследствени действия в хода на производството пред настоящата инстанция по установяване или не вменяемостта на субекта на административна отговорност, в насока на каквато липса на такава процесуалния представител е изложил свои съждения, предвид наличието на експертно решение на ТЕЛК и диагностицирано заболяване на Т. – лека умствена изостаналост.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Т. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв.

С. П. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 21.02.2024 г. и списък с разноски е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 400 лв. е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 23-0273-000481/01.11.2023 г. на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя Т. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е 4 административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното Районен съд Пловдив ХХІІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0273-000481/01.11.2023 г. на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив, с което на Н. И. Т. с ЕГН ********** от с. ..... обл. Пловдив ул. „“ № е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.150 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДВП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Т. с ЕГН ********** от с. ..... обл. Пловдив ул. „“ № сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5