Решение № 16065 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16065 гр. С-ИЯ, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20201110137664 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД срещу Г. П. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 23.12.2016 г. в град С-ИЯ, на бул. „Копенхаген”, ответника, в качеството на водач на лек автомобил марка „.....”, модел „....”, с ДК № .... паркиран на тротоар, потегля и се включва в движението без да пропусне преминаващия лек автомобил марка „....”, модел „...., с ДК № ...., по отношение на който е застраховател по имуществена застраховка „Каско +”. Твърди, че щетите по застрахования автомобил са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил на 10.03.2017 г. сума в размер н.... 449,82 лв. с ДДС, във връзка с което е издадена фактура № **********/24.01.2017 г., поради което сочи, че в негова полза е възникнало суброгационно вземане за платеното обезщетение в посочения размер спрямо ответника - причинител на вредата. Сочи, че към датата на пътно-транспортното произшествие за управлявания от виновния водач – ответника, лек автомобил марка „.....”, модел „....”, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Изложени са доводи, че на ответника е изпратена покана за плащане на процесната сума, но същата не е изплатена.

Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер н.... 464,82 лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета № .... във връзка с процесното ПТП, реализирано на 23.12.2016 г., и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

1

С молба от 17.08.2023 г. от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 28.09.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по реда чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба /л. 49 от делото/ и с определение № 27774/08.08.2023 г. /л.

90 и сл. от делото/ е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като съображенията за това са следните:

По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и № 27774/08.08.2023 г. за насрочване на делото, които са редовно връчени на длъжника по данни от приложените по делото разписки от 05.01.2022 г. и 15.08.2023 г. Вероятната основателност на иска следва от приложените по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 23.12.2016 г., уведомление за щета № ...., застрахователна полица № 440216213003941, описа-заключение по щета от 29.12.2016 г., възлагателно писмо от 03.01.2017 г., приемо-предавателен протокол от 24.01.2017 г., фактура № .../....., ликвидационен акт от 01.03.2017 г. и фактура за групово плащане от 10.03.2017 г.

В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 178,59 лв. – държавна такса, и 651,05 лв. с ДДС – адвокатски хонорар, плащането на които е доказано по делото.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на ответника разноски в претендирания размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, район „И, ж.к. „Д” № ..., ЕТ. ..., АП. ... , да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: район „Т”, бул. „....” № ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сума в размер на 4 464,82 лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета № .... във връзка с пътно-транспортно произшествие, реализирано на 23.12.2016 г. в град С-ИЯ по вина на ответника, в качеството на водач на лек автомобил марка „.....”, модел „....”, с ДК № .... чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента не е била обезпечена по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, район „И, ж.к. „Д” № ..., ЕТ. ..., АП. ... , да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: район „Т”, бул. „....” № .... , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 178,59 лв., представляваща държавна по делото, и сума в размер на 651,05 лв. с ДДС – платен адвокатски хонорар от ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3