Решение № 93 от 24.07.2025, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Крумовград, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Й. при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №

20255130100001 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Н. И., представляван от адв. Б. Й. от САК субективно пасивно съединени искове против „Кредисимо” ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД субективно пасивно съединени искове за прогласяване, на основание чл. 22 от ЗПК, недействителността на сключения между Г. Н. И. и "Кредисимо" ЕАД Договор за потребителски кредит № 3011321/17.07.2024г. сключен между ищеца и първия ответник, за прогласяване, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, недействителността на сключения между Г.

Н. И. и "Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 17.07.2024 г. между ищеца и "Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3011321, а с „Ай Тръст“ ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че съгласно договора за кредит ГЛП бил в размер на 35,57 %, а ГПР - 41,98 %. Изложено е, че като условие за сключването на договора за кредит е предвидено да бъде сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице - поръчител в срок до 48 часа, считано от датата на подаване на Заявлението. Наведени са подробни съображения, че с договорените по този начин допълнителни вземания, които представляват по същество скрито възнаграждение за кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради което кредитът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

На следващо място в исковата се молба се твърди, че сключеният между ищеца и втория ответник - "Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е недействителен, като се акцентира върху уговорката за заплащане на възнаграждение от страна на кредитополучателя в полза на юридическото лице - поръчител. Твърди се, че последната е неравноправна доколкото длъжникът не получава никакво възнаграждение и по този начин се стига до нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите и 1 принципа на справедливост в договорните отношения. Твърди се, че договореното в полза на поръчителя възнаграждение е предвидено да бъде изплащано чрез месечния погасителен план. Иска се прогласяване недействителността на договорите и връщане платените без основание по тях суми.

Ответникът "Кредисимо" ЕАД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

В срока за отговор по първоначалния иск е предявен насрещен иск от "Кредисимо" ЕАД ответник по първоначалния иск, с който претендира Г. Н. И., с ЕГН ********** да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 911,77 лева - неплатена падежирала главница за периода от 20.10.2024 г. до 20.02.2025 г., вкл. по погасителния план по процесния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В случай, че съда уважи предявения срещу него иск и отхвърли главния насрещен иск, моли при условията на евентуалност да осъди Г. Н. И. да му заплати сумата от 4702, 25 лева представляваща чистата стойност на главницата при условията на чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху сумата. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и ДТ в размер на 224, 56 лева за насрещния иск.

В даденият му от съда срок ответника по насрещния иск чрез адв.Б. Й. не е депозирал писмен отговор.

Ответникът "Ай Тръст" ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че договор за кредит № 3011321/17.07.2024 г. е недействителен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона, включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи, което води до нищожност на целия договор за кредит.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са договорени индивидуално.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за потребителски кредит № 3011321/17.07.2024г. и приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът „Кредисимо” ЕАД се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 6000 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заетата сума до 20.07.2026 г. Уговорено е сумата да се изплаща на месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент равен на 35,57 %, при годишен процент на разходите от 41,98 %. Договорът е обезпечен с 2 поръчителството на другия ответник „Ай тръст“ ЕООД.

При извършване преценка досежно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от писменото доказателства Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. Впоследствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Сключеният договор съдържа посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора), годишния процент на разходите и методиката за изчисляването му (т. 8 от Приложение № 1 към договора и т. 11 към раздел 7 от общите условия), погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията (т. 10 от Приложение № 1 към договора и т. 4.3. от раздел 8 от общите условия), регламентирано право на отказ от договора (чл. 8 от договора и т.4.2. към раздел 8 от общите условия).

Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. Това мотивирало кредитора („Кредисимо“ ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към определената погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното поръчителство. При служебно извършена справка в Търговския регистър по 3 партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества (едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е именно „Кредисимо“ ЕАД), което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира, че компонентът „вноска гарант“ от последващия погасителен план следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в nap. 1, т. 1 ДР от ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.

Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита.

Още повече това задължение на ищеца е било включено и в погасителния план по основния договор за кредит като отделен компонент „вноска гарант“, съответно е включено в общия размер на погасителната вноска, поради което е следвало кредиторът да включи и този разход в определения ГПР. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че общо по процесния договор за кредит от ищеца е платена сумата от 1297, 75 лева, която е била разрпределена от първия ответник, както следва- 321.06 лева - за погасяване на главница по първите две месечни вноски, съгласно погасителен план (20.08.2024 и 20.09.2024г.), 351, 03 лева - за погасяване на начислена лихва за същите вноски и 5, 98 лева - за обезщетение за забава по падежирала месечна вноска,

40 лева - за разходи по извънсъдебно събиране , начислени по чл.1 , ал.1 от Тарифата на “ Кредисимо“ ЕАД и 579, 68 лева - преведени към “Ай Тръст“ЕООД за покриване на задължения по договор за поръчителство от 17.07.2024г.

Законната лихва за забава = 3.75% +10 % = 13.75 % годишно. Съгласно чл. 19, ал.2 от ЗПК и Приложение № 1, ГПР следва да включва всички разходи , които потребителят е длъжен да заплати във връзка с договора. В договора за кредит № 3011321 /17.07.2024г. е посочено , че Г. Н. И. е задължен да сключи договор за поръчителство с “ Ай Тръст“ ЕООД и да заплати възнаграждение от 4745.74 лева.Тъй като това възнаграждение е условие за получаване на 4 кредите, то следва да се включи в ГПР. Изчисленията показват, че при включване на това възнаграждение реалният ГПР значително надвишава договорения от 41.98 %. Следователно , декларираният ГПР не отразява пълния размер на разходите за потребителя. При добавяне на сумата от 4745.74 лева към общите разходи и при повторно изчисление на годишния процент на разходите по реда на Приложение № ЗПК , действителният ГПР надвишава договорения размер от 41.98 %. Точният размер на новия ГПР (в проценти) след включване на посочената сума, зависи от конкретната методика на изчисление с финансов калкулатор /с включване на всички погасителни вноски , срокове и лихвени плащания /но може ориентировъчно да се изчисли на над 80 % , тъй като стойността на поръчителството е почти 80 % от размера на получения кредит (4745, 74 лева спрямо 6000 лева кредит).