Решение № 20184 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20184 гр. С., 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110117894 по описа за 2026 година

С решение по в. гр. дело №14349/2025 г. по описа на СГС е обезсилено решение по гр. дело №32372/2025 г. по описа на СРС и делото върнато за ново разглеждане на етап производство по чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. „Т.С.“ ЕАД претендира от ответника О.а. - област С. заплащане на сумата 1942,17 евро/3799,14 лв. главница за цена на доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в **********, с аб.

№**********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата 389,54 евро/761,88 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2025 г.; сумата 35,52 евро/69,48 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2022 г. до 15.04.2025 г., и сумата 08,59 евро/16,80 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 15.04.2025 г. Твърденията на ищеца са, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за горепосочения имот. Страните не са подписали договор за продажба на топлинна енергия, с оглед на което ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца с потребената топлинна енергия, чиято стойност се претендира да върне. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД, както и съдебни разноски.

Ответникът оспорва исковете по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД по съображения, че имотът е бил необитаем - не е използван и не е правено искане за доставка на топлинна енергия; не е получавана покана за сключване на договор и не са получавани фактури; оспорва правото на лихва; оспорва вземането за цена на услуга дялово разпределение при липса на основание за начисляването; навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Tретото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца намира исковете за основателни.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по 1 делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Акт №09440/30.03.2017 г. за частна държавна собственост се установява, че недвижимият имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент №59, находящ се в ******** е притежание на Държавата. Имотът е предоставен за управление на областния управител на област С.. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за исковия период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Държавата, действаща чрез процесуалния субституент О.а.-област С., винаги е небитов клиент. По аргумент от легалната дефиниция битов и небитов клиент, съгласно § 1, т. 2а и т. 33в от ДР ЗЕ, касае се за юридическо лице, купуващо топлинна енергия, която не е за негови собствени битови нужди, респ. не се купува за собствена битова консумация, доколкото правната характеристика на субекта изключва потребление, което е свързано с личния живот в дома.

Приетата съдебна техническа експертиза, ценена по реда на чл. 202 от ГПК, установява, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, а доставката е начислена при условията на неосигурен достъп. Правилата за служебен отчет поради неосигурен достъп, съгласно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите условия на ищеца обаче са приложими в случай, че между страните съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Поради това при претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ответникът не е обвързан от тях и дължи само това, с което реално се е обогатил за сметка на ищеца - реално доставено количество топлинна енергия. Ето защо при условията на служебен отчет за доставка на топла вода за трите отчетни сезона претенцията на ищеца се явява недоказана.

Без значение по отношение на ищеца е обстоятелството дали ответникът лично и фактически ползва имота, тъй като отговорността по чл. 59 от ЗЗД произтича от факта на собственост между ответника по отношение на процесния имот и присъединяването към топлопреносната мрежа (вж. Решение № 4832/ 23.07.2025. г. по в. гр. д № 1638/2024 г. на СГС и др.). Не се твърди и не се доказва за процесния период ответникът да е лишен от възможността да ползват собствения имот поради предоставянето му на трети лица, и съобразно житейските и опитни правила, приема, че той е този, който е имал възможността реално да ползва имота и доставяната в него топлинна енергия. Същевременно, дали се е ползвал от възможността да обитава имота е ирелевантно; относимо е, че дори да не си служи пряко и неспосредствено с вещта, има достъп до нея. Не се установи друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, поради което за ищцовото дружество не съществува правно основание, съобразно изискванията на закона, въз основа на което да претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за приложението на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на ответника да заплати доставената топлинна енергия до процесния имот.

Правният мир не допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без основание. В настоящия 2 случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия.

От заключение на съдебна техническа експертиза се изяснява, че стойността на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, за исковия период възлиза на сумата 777,97 евро/1521,58 лв.

Според решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата - чл. 153, ал. 6 ЗЕ. В тази връзка законодателят не прави разлика за дължимостта на цената на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация от хоризонтален тип. Правилата за служебен отчет поради неосигурен достъп, съгласно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и ОУ на ищеца, са приложими, както се посочи само в случай, че между страните съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява облигационна договорна връзка, поради което ответникът не е обвързан от тях и дължи само това, с което реално се е обогатил за сметка на ищеца - реално доставено количество топлинна енергия. Ответникът обаче дължи стройността на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Съдът, като взе предвид изчисленията на вещото лице по СТЕ, съдът съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК, приема, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки разходите за заплащане на топлинната енергия, отдадена от 3 сградната инсталация на сградата, в която е разположен имотът, със сумата 777,97 евро/1521,58 лв., до който размер е възникнало правото на парично вземане, а до пълния предявен размер като неоснователен следва да се отхвърли; както и иска за цена на услуга дялово разпределение, ведно с акцесорната претенция за лихва, доколкото не се установи ищецът да е обеднял с претендираните суми, респ. да е намаляло имуществото му. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба – 05.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

За предявеното парично вземане за неоснователно обогатяване е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията - 01.05.2021 г., съгласно т. 7 от Постановление № 1/ 28.05.1979 Г., Пленум на ВС. С предявяване на иска спират да текат давностните срокове, на осн. чл. 116, б. б от ЗЗД. Предвид това вземането не е покрито с давност и възражението на ответника за това е неоснователно

Ищецът представя покана за плащане до длъжника, връчена му на 24.02.2025 г., с която е даден 30-дневен срок от получаването й за погасяване на задълженията в общ размер от 233918,96 лв. От предметното съдържание на поканата не се установява за процесния имот колко и дали ищецът е поискал плащане, а посочените в поканата приложения не са представени по делото. При това акцесорната претенция съдът приема за недоказана и неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има право на съдебни разноски, както следва: ищецът за уважената част от иска сумата общо 214,47 евро за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт; а ответникът за юрисконсултско възнаграждение – сумата 68,77 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О.а. - област С., с Булстат:******** и адрес: *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: