Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 86 от 24.11.2022, Военен съд - София

Съд
Военен съд - София
Дело
Наказателно дело от общ характер 151/2022
Вид
Протокол № 86
Подписан
24.11.2022
В сила
21.12.2022
Състав
полк. МАДЛЕН ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. София, 23.11.2022 г.

Днес, 23 ноември 2022 г., 10.00 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито заседание, Софийският военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

1.кап.ТОДОР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

2.ст.серж.ДАНИЕЛ СВЕТЛОЗАРОВ ЗЛАТЕВ при секретар Анета Симеонова и с участието на ст.лейт. МАТЕВ прокурор при Военноокръжна прокуратура – София, разгледа НОХД № 20226100200151 по описа на Софийски военен съд – разпоредително заседание, докладвано от съдията.

На основание чл.247в от НПК председателят ОТКРИ разпоредителното заседание.

ЯВЯВА СЕ подсъдимият ***** Т. С. Н. от РС “Военна полиция“ гр.Плевен, с местослужене *****, роден на ***** година в гр.*****, *****, ***** гражданин, ***** образование - *****, *****, *****, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****. Получил препис от обвинителните книжа, и съобщение за днешното съдебно заседание на 01.11.2022 година.

Явява се лично и с адвокат И. М. от АК - гр.Велико Търново, редовно упълномощен от досъдебното производство. Получил копие от книжата и съобщение за днешното съдебно заседание на 04.11.2022 година.

Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл.15, ал. 3 от НПК председателят разясни на подсъдимия процесуалните му права.

СТАНОВИЩА по хода на разпоредителното заседание по делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.М.: Да се даде ход делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което и на основание чл. 248 от НПК, 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът предостави възможност на прокурора и лицата по чл. 247г, ал. 1 НПК да изразят становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него;

СТАНОВИЩА:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа съдебни заседатели, по точка първа на чл.248 от НПК делото е подсъдно на Софийския военен съд, не са налице основанията за прекратяване или спиране в това наказателното производство, няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници – т.е. такива по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК няма, не са налице основания за разглеждане на това дело по реда на особените правила, не са налице предпоставките за разглеждане на наказателното производство при закрити врати, както и тези по настоящем за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация, нямам искания по въпроса за мерките за процесуална принуда, няма да правя искания за събиране на доказателства и моля да насрочите наказателното производство за разглеждане по общия ред.

2

АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа съдебни заседатели, във връзка с визираните в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК въпроси, вземам от името на подзащитният ми в днешното разпоредително съдебно заседание, следното отношение:

Безспорно делото е подсъдно на Софийския военен съд, няма основание за спиране или прекратяване на наказателното производство.Считам обаче, че на досъдебно производство № 50/2021 година по описа на Военно-окръжна прокуратура - София са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, изразяващи се в следното:

На първо място, съгласно чл.219, ал.4 от НПК, разследващият орган е длъжен да предяви постановлението за привличане на самия обвиняем и неговия защитник, за да се запознаят със съдържанието му, и евентуално да се направят разяснения във връзка със същото. В настоящият случай бе направен отказ за подписване на непредявеното спрямо обвиняемия и защитника му постановление, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели и военния следовател M.. На последна страница от същото, е записано следното: „***** Т. Н. и адвокат М. отказват да го подпишат“ и са изписани имената на свидетелите на отказа. Същевременно се посочва и, че: „ обвиняемият и адвокат М., отказват да получат препис от настоящето постановление“. След този текст стоят подписите на посочените двама свидетели, и следователя M.. Възниква основателния въпрос, тези свидетели удостоверяват ли с подписите си отказа за връчване – доколкото същите не са посочени като свидетели на твърдения отказ за връчване, а са написани единствено и само, като свидетели на отказ за подписване. Не се сочи, че действието по връчване и направеният отказ от обвиняемия и защитата да са сторени в тяхно присъствие. Не става ясно самите свидетели отказа за предявяване ли удостоверяват ако приемем, че е налице такъв, или отказ за самото връчване на постановлението.

Предявяването на самото постановление и неговото подписване, е отделно действие от връчването и в случай на отказ от страна на обвиняемия и защитата то следва, евентуално двата отказа да бъдат удостоверени по отделно, т.е. отказ за подписване след евентуално извършване на предявяване и отказ за връчване.

На следващо място: В заглавната част на обвинителният акт отново е посочено, че лицето се обвинява за престъпление по чл.339, ал.2 във вр.ал.1 от НК. Същото цифрово изражение откриваме и в диспозитива на обвинението, а както добре знаем състава на чл.339, ал.2 включва в себе си седем отделни предложения, т.е. налице е несъответствие между цифровото и текстово изражение на обвинението. Освен това, ал.1 съдържа три възможни проявни форми на престъпно поведение, а именно: „придобие“, „държи“ или „предаде“. В обстоятелствената част обаче, се сочи единствено и само форма на престъпното деяние „държане“. Считам, че в следствие на посоченото разминаване между цифровото изражение и обстоятелствената част в случая не може да се направи преценка за обхвата на обвинението. Като изискване 3 към обвинителният акт и в него да бъде посочена коректно да бъде посочена цифровата квалификация на престъплението. Следва да се отбележи, че и в самото постановление за привличане на обвиняем е посочено, че: “***** Н. се привлича като обвиняем за „държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия“.

В обстоятелствената част отново в постановлението за привличане на страница 1 - ва става дума обаче, единствено за боеприпаси. Същата неяснота имаме и в обвинителния акт. На 12 -та страница 2-ри абзац четем:“ държал, огнестрелни оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия“.

На 14-та страница от обвинителния акт четем: „боеприпаси за огнестрелни оръжия, а в диспозитива на обвинителния акт е записано единствено „боеприпаси“ – за какво оръжие боеприпаси обаче в крайна сметка не става ясно за подсъдимия и за защитата доколкото е налице вътрешно противоречие в обстоятелствената част и между нея и диспозитива на обвинителния акт – обстоятелство, което в предходното заседание съда вече се произнесе с конкретни указания, които считам, че не са отстранени, по-точно не са изпълнение.

Съгласно дадените указания с протоколно определеше от 13.07.2022 година на Софийски военен съд, разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК съдържала в себе си и бланкетна част, която следва да бъде надлежно запълнена от държавното обвинение. Съгласно определение на Военноапелативен съд от 10.08.2022 година, това е закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях в МВР. В постановлението за привличане на обвиняем е цитиран чл.56, ал.1 от посочения закон. Същата разпоредба дословно е записана и в обвинителния акт. С това обаче считам, че не можем да приемем, че държавното обвинение е изчерпало задълженията си да формулира ясно и точно обвинението, и да стане ясно на подзащитния и защитата му откъде произтича задължението му да има разрешително, за какви видове оръжия и боеприпаси за тях и т.н.

По отношение на правото, наказателното обвинение трябва да очертава връзката между нормата от особената част на НК и запълващата правна норма от друг нормативен акт, която също следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния акт на специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова разпоредба. Така например чл.56, ал.1 от Закона за оръжията и боеприпасите говори за лица по чл.50, ал.1 до 3-та - в коя алинея точно попада подзащитният ми от 1 до 3-та не става ясно. Освен това в чл.56, ал.1 се съдържат отделни алтернативи съхранява и или употребява взривни вещества и пиротехнически изделия, носи и или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като за всяка една от инкриминираните вещи следва да е уточнено откъде произтича задължението на лицето да има надлежно разрешително. Считам, че това не става ясно от простото дословно преписване на законовия специален текст.

Считам, че и заради правото и на защитата на подсъдимия е недопустимо съдържанието на бланкетна норма да бъде запълвано с друга също така 4 бланкетна и обща, която не съдържа конкретно правило за поведение, и се нуждае от последващо уточняване. Нещо повече, прецизността на така представения текст, а той не е какъв да е, а обвинителен акт, изисква да уточним, че разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за оръжията и боеприпасите, урежда режима на съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, а обвинение в този смисъл т.е., че е нарушен режима за съхранение липсва. Следва и да посочим на следващо място, че от обвинителния акт не става ясно как държавното обвинение достига до категоричния извод за наличие на пряк умисъл в дееца, тъй като на страница 14-та от обвинителния акт касателно субективния елемент се сочи, че Н. е действал с пряк умисъл, тъй като: “ много добре съзнавал характера на вършеното, конкретно активното му самостоятелно лично владеене, респективно държане на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия по начин забранен от закона“. Твърдяното държане по начин забранен от закона обаче съдържа в себе си характеристиките на друго престъпление, чийто непосредствен обект на защита са обществените отношения по правилното надлежно и безопасно държане на вещите под специален режим каквито са огнестрелните оръжия, боеприпасите за тях, взривните вещества и пиротехническите изделия.

На следващо място считам, че не е изпълнено даденото указание потвърдено и от Военно-апелативния съд, относно квалифициращия признак „големи количества“, доколкото следва да се уточни за кои от инкриминираните вещи се твърди, че са в „голямо количество“. Така например и в постановлението за привличане на обвиняем, и в обвинителния акт е записано:“един брой един шашка, един брой пиротехническо изделие, ръчна ракетна осветителна установка“ и за нас не става ясно, защо се приема, че например посочените току-що са в голямо количество още повече въпросната ракетна осветителна установка, никога не ни е предявявана на досъдебното производство. На следващо място считам, че е налице един много съществен въпрос, повдигнат и от съдията - докладчик в предходно съдебно заседание, а именно този свързан с компетентността на разследващия орган в лицето на военния следовател M..

На 16.09.2022 година на досъдебното производство с подзащитният ми при предявяване на самото разследване установихме, че в том 1-ви са приложени три броя протоколи. Първия протокол на посочен лист 1-ви от том 1-ви е за избор на наблюдаващ прокурор, и е изготвен от лице с имена М. П., подписан е с електронен подпис от същото лице на дата 11.06.2021 година. На отбелязан като лист 2-ри от том 1-ви, се съдържа втория по ред протокол, който е за избор на военен следовател M., подписан отново от лице с имена М.