Решение № 1299 от 23.06.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330202210 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № № 4233911, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. В. М. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-мястото на извършване на нарушението не било установено, доколкото административен адрес „Шишманско шосе“ не съществувал;

-заснемането било извършено извън населено място, където общото ограничение на скоростта било 90 км/час, ерго извършеното било несъставомерно като административно нарушение;

-не бил посочен реда и срока за обжалване на ЕФ;

-ЕФ страдал от съществена липса на реквизити- не били посочени актосъставител и неговата длъжност, както и фактически признаци на допуснатото нарушение;

-в ЕФ не било индивидуализирано техническото средство, с което било заснето нарушението;

-ЕФ незаконосъобразно било издаден след заснемане с мобилно АТСС, 1 а не със стационарно, съобразно задължителните указания на ТР 1/2014 на ВАС;

-назначената по делото съдебно техническа експертиза била необоснована, като същата не установявала по несъмнен начин мястото на заснемане на нарушението;

-накърнено било правото на защита на наказания субект, доколкото наказващият орган не се явявал, не проявявал процесуална инициатива, а доказателствата в полза на обвинителната теза били събрани по служебна инициатива на съда;

- първоначално издадения ЕФ не бил анулиран по надлежния ред.

С приложените писмени становища по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от представения списък с намерени фишове, за процесния е отбелязана дата на връчване 14.03.2022г. Жалбата е входирана на 23.03.2022г., поради което се явява спазен преклузивния 14-дневен срок по чл. 189, ал. 14 ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.07.2020 г., в 08:44 часа, в гр. Раковски, ***, при налично общо ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 91 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 41 км/час. Нарушението е заснето с АТСС 2

TFR1-M № 581.

Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение към клип №18859, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. В процесния случай са изпълнени и двете алтернативи, като от една страна на статичното изображение е заснет номера на МПС, а от друга страна той е разпознат и текстово посочен в графа „бележки“ на статичното изображение.

Налице е пълно съвпадение между номера посочен и разпознат на статичното изображение и този отразен в ЕФ, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с процесното МПС.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час .

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 94 км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно наказуемата скорост, посочена в ЕФ.

ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

На следващо място във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение 3 на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

По силата на изричната норма на чл. 188, ал.2 ЗДвП презумптивната отговорност на собственика, когато МПС е собственост на ЮЛ, се прилага и за управителя на ЮЛ.

Така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2036 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3317/2021 год., Решение № 2072 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,

Собственикът, когато е ФЛ или управителят на ЮЛ може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика 4 електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.

В случая по делото е изискана по служебна инициатива на съда справка за регистрация на процесното МПС, от която е видно, че същото е собственост на ЮЛ- ИНСА ЛОГИСТИК ЕООД.

Същевременно от извършена служебна справка в ТР се установява, че вписан управител и представител на ЮЛ, собственик на МПС е Г.Я.С..

Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е управител на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи.

Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав,КАНД № 1748 /2021 г.,Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на 5

Административен съд – Пловдив.

Поради изложеното следва да се приеме, че именно Г.Я.С. е лицето, което носи презумптивна отговорност за нарушението извършено с МПС, собственост на управляваното от него дружество. По тази причина изцяло законосъобразно първоначално ЕФ е бил издаден на името на Г.Я.С., а именно ЕФ № 4014454.

Г.Я.С., обаче се е възползвал от първия от алтернативно очертаните погоре способи за снемане на административно-наказателната отговорност от себе си, като е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП с посочен действителен водач, с приложено копие от СУМПС на действителния водач.

Посоченото в декларацията лице е именно жалбоподателят П. В. М. , което обуславя и неговата пасивна легитимация да понесе отговорност за извършеното нарушение.

Изцяло неоснователно е възражението, че първоначално издаденият ЕФ не бил надлежно анулиран, доколкото то се базира на погрешното разбиране, че електронния фиш представлявал индивидуален административен акт, поради което следвало да се отмени или анулира с нов административен акт.

Това разбиране на защитата не държи сметка за дадената легална дефиниция на ЕФ в т.63 от ДР на ЗДвП, според която: "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“

Въз основана дадената легална дефиниция в ТР 1/2014г. на ВАС е прието, че: „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.“

Предвид битността на ЕФ на своеобразен електронен властнически акт, същият не може да се приравни на индивидуален административен акт и 6 към него не могат да се прилагат правилата за ИАА. Не случайно за разлика от ИАА, за ЕФ не е предвидено посочване на издател, проверка на компетентността на същия и полагане на подпис от него.

От гореизложеното следва, че към ЕФ не могат да се прилагат по аналогия правилата за отмяна или анулиране на ИАА. Доколкото ЕФ представлява електронно изявление без конкретен издател, то за неговото анулиране е достатъчно да се направи същото такова електронно изявление, като в закона липсват изисквания относно форма и ред, по който да се обективира то.