Решение № 2608 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. В., 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20243110110653 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №12204/13.02.2024 г. от А. О. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. срещу Г. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл.69, ал.9, вр.ал.2 СК, съдът да измени решение №6/15.11.2011г. постановено по ГД №3485/2011г. по описа на РС-Д. в сила от 02.12.2011г. в частта относно предоставянето упражняването на родителските права върху И. А. Н.,с ЕГН **********, като ги предостави на бащата и определи, детето да живее с бащата, както и определи подходящ режим на лични контакти на майката с детето, както и ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето И. А. Н., чрез неговия баща и законен представител А. О. Н. в размер на 233,25лв. /двеста тридесет и три лева и 25 ст./лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства водещи нейното изменение или прекратяване.

В молбата се излага следната фактическа обстановка:

По силата на съдебно решение №6, том.ХІІ, стр.60/15.11.2011г. постановено по ГД№3485/2011г. по описа на PC-Д. в сила от 02.12.2011г., бракът на ищеца А. Н. с ответницата Г. Б.-Д. бил прекратен и със същото съдебно решение родителските права по отношение на общото им дете И. А. Н., ЕГН ********** били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на личните контакти с детето.

Впоследствие с Решение №60, том XI от 27.11.2014г. по гр. дело №1720/2014г. по описа на РС-Д. режимът бил разширен.

Излага, че от развода на страните през 2011г. комуникацията между тях е трудна и се свежда единствено до контакта на детето с баща му. Въпреки многократните му опити да комуникира с ответницата в интерес на детето, същата отказва провеждането на диалог, а желае единствено налагане на своето мнение по всички въпроси, което си поведение и отношение налага и на детето.

1

В годините от 2011г. до настоящия момент г-н Н. редовно осъществявал контакт с детето, което взимал при себе си в гр. С. и се опитвал да прекарва възможно наймного време с него, съобразно установения режим. С годините И. пораствал и изявявал желание да прекарва все повече време с баща си, на което желание ответницата Б. се противяла и изразявала своето нежелание открито. При взимането на решенията по отношение на отглеждането на И., ответницата никога не се съобразявала с мнението на бащата и взимала решенията еднолично, често и противно на желанията на детето.

В първите години след развода ответницата и детето живеели в гр. Д., след което се изместили в гр. В., където ответницата сключила нов брак и в момента съжителства със съпруга си и детето. Детето И. от 4-ти до 7 -ми клас посещавало училище в гр. В., но през отминалата учебна 2023-2024г., когато бил в 8-ми клас, ответницата го записала в Езикова гимназия «Гео Милев» в гр. Д., въпреки желанието на детето да учи в гр. С. и да прекарва повече време с баща си. Това довело до постоянно пътуване на детето и затруднение в контактите му с приятели и съученици.

Желанието на ответницата Б. да се налага рефлектирало на отношенията между нея и детето, което довело до чести конфликти и спорове между тях. Въпреки че детето многократно изявявало мнение по някой въпроси, тя налагала мнението си винаги, без да се съобразява. Ответницата многократно обещавала на детето да го премести в друго училище в гр. В., дори в гр. С., в случай че било по-добро, но реално никога не е имала такова намерение. Доверителят ми Н. многократно се опитвал да разговаря с ответницата в интерес на детето, но тя категорично отказвала и го насочвала към завеждане на дело, което доверителят ми не желаел, тъй като смятал, че това ще се отрази на детето и постигането на извънсъдебно разрешение на проблема би било найдобро за детето.

Детето И. от своя страна категорично заявило на баща си, че желае да живее с него и че не може повече да издържа постоянния конфликт с майка си. Счита, че конфликтът на ответницата с детето застрашава развитието му като цяло и би могло да доведе до нежеланието му да се учи, въпреки добрите резултати, които има в училище.

Постоянното пътуване на детето от гр. В. до гр. Д. е неприятно за него, това го е лишило от среда, което е съвсем разбираемо, предвид това, че учи в Д., а живее в гр.

В. и е на 15 навършени години.

Ищецът изразява има желание да се грижи за детето, притежава съответните материално битови условия за полагане на грижи за детето, а и то е свикнало с обстановката в гр. С., където пребивава при срещите с баща си. Счита, че предвид възрастта на И., неговото желание и пола му, би било по-добре за детето, бащата да упражнява родителските права към настоящия момент.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като излага следното:

Оспорва изложената фактическа обстановка в исковата молба, като излага следното:

Оспорва твърденията в исковата молба, че налага собствено мнение и взема еднолично решения, касаещи детето,без да се съобразява и въпреки желанието на детето,че детето желае да живее с баща си, тъй като не издържало повече постоянният конфликт с майка си, и че този конфликт застрашава развитието на детето като цяло и би могъл да доведе до нежеланието му да учи.

За учебната 2022-23г. успехът на детето И. не достигнал за да бъде класиран да 2 учи в езиковите гимназии в гр. В., което наложило да бъде записан в езикова гимназия Д.. През учебната 2022-23г., многократно е подавала молби за прехвърляне със следващите класации до желаните училища в гр. В., но уви, успехът на детето все не достигал, за да бъде преместен в училище в гр. В..

Ответницата работи половин ден в гр. В., а останалата половина от деня работи в гр. Д., което налага да пътува всеки ден и съответно взема със себе си и детето.

Когато се случва И. да има часове до по-късно, остава да нощува в дома на своите баба и дядо по майчина линия, при които е израснал и разполага със собствена стая.

Никога не е лишавала ищеца от отлични контакти с детето и не е настройвала детето против баща му, въпреки, че последният неведнъж е създавал ситуации и напрежение. Случвало се е неведнъж, когато детето разговоря с баща си по телефона, да започне да плаче. През последните две години тактиката се променила, когато бащата звъни, а детето е с нея не му вдига телефона и след това, при първа възможност му връща обаждането, или, ако му вдигне, то е за да му каже, че не може да говори и ще му прозвъни по-късно. Бащата продължил постоянно и целенасочено да манипулира и тенденциозно да настройва И. срещу майка му. Позволявал си в телефонен разговор с детето да нагрубява ответницата с нецензурни, неприлични и грозни думи, накърнявайки авторитета й на майка и родител.

Бащата при всеки възможен случай, лично или по телефона упражнявал натиск да налага своето виждане, опитвайки се да формира мнение у детето така, че да изглежда като негова лична воля и желание, а именно, че не бива да остава да учи в „село Д.“,че ако продължи да учи в езикова гимназия в „село Д.“, нищо нямало да излезе от него, освен това, което е станало от майка му „проста, селска зъболекарка“.

Грозно е и недопустимо, дете на 15 години, без угризения, без свян, открито да заявява, че мрази майка си, защото тя е виновна за това, че не учи в по-добро училище във В. или в С..

На 16 август детето се прибрало във В. от лични отношения с бащата. На 20 август И. сам отишъл в езикова гимназия в гр. Д. и без да сподели това си намерение с майка си, отправил искане до гимназията да му бъдат предоставени лично на него, всички негови документи, съхранявани в училището. От училището отказвали и обяснянили, че има правила и е невъзможно това да се случи по този начин, за което информирали ответницата като родител. И. заявил, че баща му всичко е уредил и той вече бил записан в 73-то СУ Владислав Граматик“ С.. В последвал разговор по телефона и с писмо до електронната поща, директорът на заявил, че заявление никога и от никого не е входирано, касаещо преместване на детето И. Н.. Освен това изрично било подчертано, че детето не отговаря на изискванията на Наредба 10, както и че няма свободни места в 73-то СУ.

На 22 август, тайно, без нейното знанието и съгласие, извън дните налични отношения, явно подстрекаван и ръководен в действията си от баща си, докато била на работа в гр. Д., И. се качил на автобус с направление В.-С.. След като не се прибира у дома, ищцата разтревожена започнала да звъни на детето, но отговор нямало. Едва след 30-40 минути получила SMS от сина си, в който я информирал, че отива при баща си, където иска да живее занапред.

Пуснала жалба в прокуратурата и инициирала изпълнително дело №234/2024г. при ЧСИ №923 Георги Н.,с район на действие Софийски окръжен съд, за предаване/връщане на детето И. от бащата А.. Последният не съдействал нито на 11.09.24г., нито на 27.09.2024г. - насрочените дати за предаване на детето.

3

Учебната година започнала.

На 20.09.2024г. детето се прибрало само от С., посетило ЕГ“Гео Милев“ Д., за да си получи учебниците, с идеята че ще се самообразова в С.. При това му идване останал да нощува във В., заявявайки, че ще се прибира в С. при баща си.

В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск, в който формулира искания, както следва:

1/ Упражняването на родителските права по отношение на детето И. А. Н. ,ЕГН **********, както и до сега да бъде предоставено на майката Г. И. Б..

2/ Местоживеенето на детето да е по постоянен и настоящ адрес на майката.

3/ Бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето И. А. Н. , чрез неговата майка и законен представител Г. И. Б., в размер на 233.25лв., считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 25-то число на месеца, за които се дължи същата, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

4/ Ограничаване на личните отношения на бащата с детето, като същите бъдат осъществявани в присъствието на майката и на социален работник.

От ответницата е формулирано насрещно искане родителските права да й бъдат възложени.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Г. И. Б., ЕГН ********** и А. О. Н., ЕГН ********** са родители на детето И. А. Н., ЕГН **********, като същото се установява и от представеното удостоверение за раждане.

С Решение от 15.11.2011 г., постановено по гр.д. №3485/2011 г. на РС-Д. е прекратен сключеният на 15.11.2008г. в гр.С. граждански брак между А. О. Н. и Г. И.

Н . а поради дълбоко и непоправимо разстройство, като е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, относно последиците от развода, съгласно което: родителските права върху роденото от брака дете И. А. Н. с ЕГН ********** се предоставят на майката Г. И. Н.а, като местоживеенето на детето се определя в дома на майката на адрес: гр. Д.. На бащата А. О. Н. се определя следният режим на лични контакти с детето И. А. Н.: всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с право на преспиване при бащата, като той ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там, а също така и веднъж годишно за 20 /двадесет/ дни през летните месеци - юли или август, когато майката не е в годишен платен отпуск. Бащата А. О. Н. ще заплаща на детето И. А. Н., чрез неговата майка и законен представител Г. И. Н.а месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.