Решение № 388 от 12.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. гр. Добрич, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500541 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№6967/27.04.2022г. от В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д., и въззивна жалба вх.№7791/11.05.2022г. от С. Д. Д., ЕГН **********, село В., С. община, ул.„***, чрез пълномощник адв. Н. Т.-САК, двете срещу решение №280/07.04.2022г.по гр.д.№1474/2021г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че В. П. Ч. и С. Д. Д.,в качеството им на съдлъжници ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “БАНКА ДСК” АД – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр.

София, община Оборище, ул.” Московска” №19, с ЕИК 121830616 , сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро, /с левова равностойност 19558.30 лв./, съставляващи част от неиздължена главница в общ размер на 176310.03 евро към 22.12.2020г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал 1

Експресбанк” АД /чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху главницата от 10000 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 22.12.2020г. до окончателното му изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 260739 от 23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и разпореждане № 260276/11.01.2021 г. по чл. 247 от ГПК, и двете постановени по ч. гр. дело № 3765/2020 г. на ДРС.

В. П. Ч. намира решението за неправилност и незаконосъобразно поради неправилна преценка от страна на съда относно редовността на счетоводните книги на банката-ищец. Представеното извлечение от счетоводните книги освен, че не представлявало редовен документ, не удостоверявало ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Неправилно районния съд счел, че вземането срещу него не е погасено по давност.

Изискуемостта настъпила на ***г. с решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Делфи прим“АД. Банката предявила вземането си срещу длъжника в производството по несъстоятелност на 07.08.2015г. и то било прието. С предявяване на вземането на датата 07.08.2015г. банката упражнила правата си за предсрочна изискуемост на вземането. От 30.05.2014г.-датата на последното плащане по кредита, до декември 2020г. банката не била предприемала никакви действия спрямо него . Неправилно и незаконосъобразно било да се приема, че спрямо него падежът на задължението е на последната дата, на която е следвало да бъде погасено-30.03.2016г., а за длъжника е по-ранна дата . Не бил изследван изобщо въпроса на коя дата длъжника е получил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№RV-3798-07/22.04.2015г.

Съдът противоречиво мотивирал клаузите за съзадължение. Кредита бил усвоен от „Делфи прим“АД .Лицата вписани като съдлъжници не са получили нищо от кредита, те изпълнявали ролята на поръчители. Иска отмяна на решението.

С. Д. Д. намира решението за необосновано поради погрешни правни и фактически изводи относно предсрочната изискуемост, уведомление за което било отправено от банката до нея на 22.04.2015г. с писмо с обратна разписка, получено лично от нея на адреса , а който живее. Обратната разписка с отбелязаната дата на връчване е върната на Банката, в чиято тежест при направено от нейна страна възражение за погасителна давност било да установи датата на връчване на уведомлението. След като такова доказване не 2 било проведено следвало да се приеме, че писмото е достигнало до нея найрано на датата на изготвяне- 22.04.2015г., от която неплатения остатък по кредита се считал за предсочно изискуем, а не от датата 30.03.2016г.

Изложени са и доводи за постановяване на решението по нередовна искова-не било ясно претендираната сума от кои непогасени вноски е формирана; не били събрани доказателства, че дългът не е погасен в производството по несъстоятелност, а се разчитало на твърденията на банката; не било взето предвид извършеното плащане от другия ответник по изпълнителния лист от 15 830.48лева. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбите е подаден от насрещната страна - “БАНКА ДСК” АД – гр. София, с доводи за неоснователност и на двете жалби.. Неоснователно счита твърденията за погасяване по давност на вземанията на банка спрямо двамата, които счита да са се задължили в качеството си на съдлъжници по смисъла на чл.101 и сл.от ЗЗД, при което поели самостоятелно задължение спрямо кредитора.

Изискуемостта на вземанията по отношение на всеки от тях настъпвала самостоятелно, към датата на подаване на заявление срещу тях-21.12.2020г. 5годишния давностен срок не бил изтекъл. Банката не се била позовала на предсрочна изискуемост.До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ответникът Ч. не е възразявал относно настъпила предсрочна изискуемост спрямо него, а възраженията на ответницата Д. е недоказано. В нейна доказателствена тежест било установяването, че вземането спрямо нея е обявено за предсрочно изискуемо както и точния момент на настъпване на това обстоятелство. Решението счита за правилно, съобразено и с ТР№4/18.06.2014 по т.д.№4/2013г.на ОГТК на ВКС относно събраната в хода на принудителното изпълнение сума, и иска потвърждаването му Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало за въззивника В. П. Ч. датата 13.04.2022г., а за въззивника С. Д. Д. датата 27.04.2022г.,когато решението им е връчено, съобразени са с изискванията на чл.260-261 от ГПК/след отстраняване на нередовности във връзка с внасянето на дължимата държавна такса/.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери 3 обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№1474/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№2464/13.05.2021г. от “БАНКА ДСК” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” Московска” №19, с ЕИК 121830616,представлявано от изпълнителните директори Д.Н.-И. и Б.Ф.С., с която срещу В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д., и С. Д. Д., ЕГН **********, с.

В., С. община, ул. „***, е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на общата сума от 10 000 /десет хиляди/ евро, /с левова равностойност 19558.30 лв./, съставляващи част от неиздължена главница от 176310.03 евро към датата 22.12.2020г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключен между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху сумата от 10000 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 22.12.2020г., до окончателното изплащане , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260739 от 23.12.2020 г. по ч. гр. дело № 3765/2020 г. Добричкият районен съд

Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства, изложени в исковата молба се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство по ч. гр. дело № 3765/2020 г. Добричкият районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения , породени от договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с общо 5бр.допълнителни споразумения-Допълнително споразумение

№1/15.11.2006г.,

Допълнително споразумение

№2/21.11.2006г.,

Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключен между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал 4

Експресбанк” АД /чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, за сумата от 810 000евро за срок от 120месеца, т.е. до 30.03.2016г.

При условията на същия договор, задължение за солидарна отговорност за задължението на дружеството кредитополучател за погасяване на кредита поели С. Д. Д., П.О.М., Д.Б.Т. и В. П. Ч.. Кредитополучателят и съдлъжниците не били изпълнили задължението за връщане на кредита към датата на падежа. След като падежът на договора за кредит настъпил на 30.03.2016г. задълженията на физическите лица-съдлъжници станали изискуеми в пълен размер. На ***г. било вписано решение №130/14.07.2015г. по т.д.№123/2015г. за откриване на производство по несъстоятелност на дружествотокредитополучател. На 07.08.2015г. били предявени на синдика вземанията на банката-кредитор и включени в приетия списък. С решение от 11.05.2017г. по т.д.№123/2015г. дружеството кредитополучател било обявено в весъстоятелност. Към датата на подаване на исковата молба не било извършено осребряване на активи и няма изготвени сметки за разпределение.

Банката предприела действия по принудително събиране на вземанията срещу солидарните длъжници като се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260739 от 23.12.2020 г. по ч. гр. дело № 3765/2020 г. Добричкият районен съд и изпълнителен лист за част от главницата, а именно сумата от 10 000евро. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№20218100400151 на ЧСИ Н.Н.. В резултат на извършени изпълнителни действия била събрана част от сумата като на банката на 19.03.2021г. са преведени 14 577.51лева, на 21.03.2021г. – 1 252.97лева. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжниците В. П. Ч. и С. Д. Д. възразили писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, с разпореждане от 02.04.2021 г. съдът указал на банката-заявител,че може да предяви искове относно вземанията си срещу възразилите длъжници в едномесечен срок, което право и банката упражнила в срок.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответниците са противопоставили възражение, че искът е погасен по давност при липсата на категоричност и у двамата относно началния момент за всеки от тях на погасителния давностен срок с безспорна между страните продължителност от 5 години.

5

Според ответника В. П. Ч. в резултат на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството-кредитополучател, което станало на ***г., на същът дата и по отношение на него настъпил падежът на задължението за погасяване на кредита. Банката предявила вземането си срещу несъстоятелния кредотополучател на 07.08.2015г., но срещу съдлъжниците-поръчители не предприела никакви действия, по отношение на тях давностния срок не е спирал да тече и е изтекъл и към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение спрямо него и съдлъжниците-поръчители вземането на банката било погасено по давност. Несъстоятелно и невярно било твърдението, че падежът настъпил спрямо длъжника-кредитополучател, но не е настъпил спрямо съдлъжниците.

Позовава се и на неравноправност по отношение на него на клаузи на договора за кредит, за прилагане спрямо него на правилата за поръчителство, не бил встъпил като съдлъжник, не бил получил нито стотинка от кредита.