Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 28.02.2024, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 166/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
28.02.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Пейо Иванов Приходков

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Елена, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100166 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.

Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Р.Й.И., чрез адв. И. Й. А. от ВТАК, против Б. С. С. от с. М., общ. Елена. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основа искът.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Б. С. С. от с. М., общ. Елена, че дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна сумата 310.82 лв. (триста и десет лева и 82 стотинки) – главница, представляваща дължима за незаплатени мрежови услуги за обект с абонатен № *****************, с адрес гр. Елена, ул.

„Т.М.“, с клиентски № ***********, за което са издадени фактура № ФП***/14.06.2021 г., фактура № ФП***/14.07.2021 г., фактура

№

ФП***/16.08.2021 г., фактура

№

ФП***/15.09.2021 г., фактура № ФП***/14.10.2021 г., фактура

№

ФП***/14.11.2021 г., фактура

№

ФП***/13.12.2021 г., фактура № ФП***/14.01.2022 г., фактура

№

ФП***/14.02.2022 г., фактура

№

ФП***/14.03.2022 г., фактура № ФП***/14.04.2022 г. и 1 фактура № ФП***/13.05.2022 г., сумата 37.24 лв. (тридесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 310.82 лв., считано от 27.02.2023 г. до окончателното й изплащане, по заповед № 36/28.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 71/2023 г. по описа на Районен съд – Елена. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът Б. С. С. от с. М., общ. Елена не е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна и пълномощникът му адв. И. Й. А. от ВТАК, редовно призовани, не се представлява, съотв. не се явява в съдебно заседание.

Ответникът Б. С. С. от с. М., общ. Елена, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, което е признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в заповед № 36/28.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 71/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Съдът приема, че същият е неоснователен по следните съображения:

Между ищеца и ответника са съществували договорни отношения във връзка с доставка от първия на последния на електрическа енергия. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е предоставил на Б. С. С. за обект с абонатен № *****************, с адрес гр.

Елена, ул. „Т.М.“, с клиентски № ***********, мрежови услуги, за което 2 издал следните фактури, а именно: фактура № ФП***/14.06.2021 г., фактура

№

ФП***/14.07.2021 г., фактура

№

ФП***/16.08.2021 г., фактура № ФП***/15.09.2021 г., фактура

№

ФП***/14.10.2021 г., фактура

№

ФП***/14.11.2021 г., фактура № ФП***/13.12.2021 г., фактура

№

ФП***/14.01.2022 г., фактура

№

ФП***/14.02.2022 г., фактура № ФП***/14.03.2022 г., фактура

№

ФП***/14.04.2022 г. и фактура

№

ФП***/13.05.2022 г. Ответникът ползвал мрежовите услуги предоставени му от ищеца, но не му ги заплатил. Стойността на предоставените и незаплатени мрежови услуги за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 310.82 лв. С оглед неизвършване на плащане на посоченото парично задължение, ищецът начислил на ответника мораторна лихва за забава в размер на 37.24 лв. за периода от падежа на всяка една фактура до 08.02.2023 г. Първият потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед № 36/28.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 71/2023 г. на РС – Елена, издадена въз основа на подадено заявление на 27.02.2023 г.

След образуване на настоящото исково производството, на 09.10.2023 г. ответникът заплатил на ищеца сума в общ размер на 373.54 лв., за което обстоятелство били издадени 12 фискални бона от 09.10.2023 г. (представени с молба рег. № 3027/10.10.2023 г. на ЕлРС по ЧГрД № 71/2023 г. на РС – Елена). С това плащане първият погасил към последния задълженията си по процесните фактури в размер на 310.82 лв. (т.е. исковата претенция за главница) и неустойка за просрочено плащане в общ размер на 62.72 лв.

Освен това, на 10.10.2023 г. ответникът заплатил на ищеца сума в общ размер на 136.02 лв., по банков път – с платежно нареждане от 10.10.2023 г. на „Централна кооперативна банка“ АД гр. София, клон Велико Търново (представено с молба рег. № 3027/10.10.2023 г. на ЕлРС по ЧГрД № 71/2023 г. на РС – Елена). С това плащане първият погасил към последния следните задължения, а именно: 37.24 лв., представляваща (искова претенция за) мораторна лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до 08.02.2023 г., 23.78 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 310.82 лв. за периода от 27.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до 10.10.2023 г. (датата на извършване на плащането), сумата 25.00 лв., 3 представляваща направени разноски за заплатена ДТ по по ЧГрД № 71/2023 г. на РС – Елена, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по ЧГрД № 71/2023 г. на РС – Елена.

По така установената фактическа обстановка не съществува спор между страните

Така извършените плащания от ответника на ищеца по време на делото следва да бъдат съобразени при решаването му.

На основание гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца против ответника следва да отхвърли, като неоснователен, поради извършено плащане по време на настоящото дело.

С оглед събраните по делото доказателства следва да се отхвърли искането на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сумата 25.00 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, по заповедното производство по ЧГрД № 71/2023 г. по описа на Районен съд – Елена, като неоснователно, поради извършено плащане по време на настоящото дело.

Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75.00 лв., представляваща направените разноски за заплатена ДТ в исковото производство по гр. д. № 166/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.

1 от ГПК, предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „В.В.“, В.Т.-Г, бул.