Определение № 5203 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5203 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002103177 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Е. Д. – гл. инспектор при ТД – Бургас на Kомисията, против решение № 75 от 22.04.2025 г. по гр. д. № 42/2025 г. на Апелативен съд – Бургас.

Ответникът по жалба Б. Ц. Ж. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 143 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 175/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол за отхвърляне на иска с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, предявен от Комисията срещу Б. Ц. Ж., за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника на обща стойност 41 530. 70 лв.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството по отнемане е образувано въз основа на постъпили данни за повдигнати на ищеца обвинения за измами (чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 НК, респ. чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 209, ал.

1 НК, извършени при условията на продължавана престъпна дейност) в съучастие с друго лице за периоди от 2011 г. до 2013 г., при които с цел да си набавят взаимно имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у различни (трети) лица, граждани на Руската федерация, предоставили им парични суми, че ще закупят от тяхно име и за тяхна сметка недвижими имоти на територията на Република България, но въпреки заплатените парични суми не са извършили такива действия. Прието е в обжалваното решение, след обсъждане на заключенията на вещите лица по приетите техническа и икономическа експертизи, че 1 преведените суми от пострадалите лица в полза на ответника, касаещи повдигнатите обвинения, след приспадане на върнатите суми от него, са на обща стойност 521 053 лв., но от тях налични в началото на периода са само 40 632. 70 лв. Тази сума е иззета като веществено доказателство по воденото наказателно производство и върху нея е наложен запор. Установено е, че произходът й е именно осъществената от ответника в проверяваните периоди по двете преписки за отнемане, водени от ищцовата комисия (съответно от 14.04.2011 г. до 14.04.2021 г. и от 29.04.2011 г. до 29.04.2021 г.) престъпна дейност. Прието е, че наличното имущество на проверяваното лице в началото на периода включва именно горната сума от 40 632. 70 лв., както и лек автомобил „Рено Клио“ с пазарна стойност от 1 050 лв. към датата на придобиване – 25.06.2019 г. и че не са налице данни за друго налично или трансформирано имущество, към което да са насочени претенциите на ищеца. Въз основа на анализа на приетите по делото заключения на съдебни експертизи, вкл. икономическа и на останалите събрани по делото доказателства, съставът на втората инстанция е приел, че доходите, приходите и източниците на финансиране от установен законен източник за проверяваното лице и членовете на семейството му възлизат на общо 106 851. 30 лв. за процесния период. Общият размер на извършените обичайни и извънредни разходи от ответника и членовете на семейството му за същия този период, е определен на 116 139. 23 лв., при което съдът е заключил, че е налице недостиг на парични средства в размер на 8 253. 93 лв. Посочил е, че придобитото имущество през процесния период е на стойност 41 682. 70 лв., от които 40 632. 70 лв. – налични пари и 1 050 лв. – стойност на лекия автомобил „Рено Клио“ към момента на придобиване. При тези данни е направен решаващ извод, че несъответствието за целия проверяван период е в размер на 49 936. 63 лв., което е под предвидения в закона размер на несъответствие от над 150 000 лв.

(съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ) като предвидена в закона предпоставка за отнемане на имуществото. Ето защо исковата претенция е намерена за неоснователна и отхвърлена. За да обоснове този правен резултат, въззивният съд е отказал да включи в имуществото на ответника и да отчете при изчисляване на нетния доход за процесния период преминалите през банковите му сметки парични суми, за които не е установен законен източник, но не са налични в края на периода. Така при изчисленията на релевантните стойности, относими към преценката за основателността на искането за отнемане, не са съобразени при определяне на нетния доход, следните неналични суми, а именно: вноски, извършени от бившата съпруга (до 2018 г.) на ответника – Д. П. по банкови сметки в размер на 573 лв.; направени банкови преводи на ответника към трети лица в размер на 8 469 лв.; извършени плащания по банковите сметки на ответника в размер на 4 241. 11 лв.; превеждани суми от третите лица, пострадали от престъпната дейност на ответника, по банкови сметки на търговските дружества, чрез които са извършвани престъпните деяния, които не са възстановени и не са налични, в размер на 480 420. 44 лв. Разяснено е в обжалваното решение, че извод за незаконно придобито имущество не може да се прави при анализа отделно за нетния доход и придобиванията за всяка от годините на проверявания период, преди да е обоснован извод за наличието на значително несъответствие за целия проверяван период. Съобразени са понятията „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР 2 на ЗОНПИ – това е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, както и „нетен доход“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ - превишението на общия размер на приходите (т. н.

„брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства. Застъпено е становище, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Според второинстанционния съд евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите са със следното съдържание:

1. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, стойността на установените по наказателно производство противоправно присвоени парични средства, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“;

2. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК и определение № 50228 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на III г.о. (по първото питане). Второто питане се поставя за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Иска се допускане на обжалването и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационен контрол не следва да се допуска.

Поставеният първи въпрос в изложението няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същият е изводим не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения и не удовлетворява общо основание. По съществото си питането се извежда от становището на страната, че противоправно присвоените парични средства, които не са налични в патримониума на проверяваното лице, представляват „разход“ и следва да бъдат включени в размера на несъответствието. В обжалваното решение не са 3 излагани съображения в посочения смисъл (че противоправното присвоената сума, предмет на деянията по обвинението – „измама“, следва да бъде включена като разход в размера на несъответствието). Напротив – въззивният съд мотивирано е приел, че превежданите суми (в размер общо на 480 420. 44 лв.) от третите лица - пострадали от престъпната дейност на ответника, доколкото не са им възстановени, но не са налични в края на периода, не следва да се отчитат при изчисляване на нетния доход. Горният извод е обосновал със съображения, че преминалите пари през банковите сметки на ответниците, за които не е установен законен източник, които не са налични в края на периода, не следва да се вземат предвид при изчисляване на нетния доход и да се включват в имуществото. По начина на своето формулиране, питането е резултат от интерпретация на страната за осъществилите се факти и обстоятелства по делото, а не изхожда от фактическите установявания, възприети в обжалваното решение. То е привързано към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото и чрез него се изрязва несъгласието му с извода за неоснователност на исковата претенция, т. е. касае правилността на решението.

Касационните основания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията (по чл. 288 ГПК). При нея, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на горецитирания тълкувателен акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК).

Повдигнатият втори въпрос, уточнен и конкретизиран от ВКС съгласно постановките по т. 1 от цитирания тълкувателен акт обобщено касае съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на закона, поради което същият е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. По така поставения въпрос е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие.