Определение № 19759 от 27.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19759 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110153770 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Г. Д. К., уточнена с молба с вх.

№*******/18.12.2025г. срещу „ФИРМА“АД , с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.

225 и чл. 224 КТ.

Съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК, при обективно съединяване на иск, предвиден в чл. 310, ал. 1 ГПК, за който се предвижда разглеждането му по реда на „Бързо производство”, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред (в случая за обезщетение за неизполван платен годишен отпуск), особеното исково производство по глава „Двадесет и пета“ от ГПК не намира приложение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

По доказателствените искания на страните:

Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да се допусне ССчЕ със задача вещото лице да даде отговор на въпросите на ищеца, които по арг. от чл. 195, ал. 1 ГПК се преформулират служебно от съда.

На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца се следват указания за привеждане на доказателственото искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на конкретните обстоятелства, за които се иска всеки от разпитите. Едва след изпълнение на 1 така дадените указания съдът ще може да направи дължимата се преценка за относимост и допустимост на свидетелските показания, както и за евентуалното приложение на чл. 159, ал. 2 ГПК.

На осн. чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца се следват указания да обясни значението на документите, за които се отнася доказателственото му искане по чл. 190 ГПК, за изхода на делото.

При неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на извършените от ищеца процесуални действия съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

С оглед на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение ще се остави без уважение, тъй като не е необходимо за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Следва да се допусне разпита на поискания от ответника свидетел.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 23.06.2026г. от 14,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача след извършване на необходимите справки вещото лице да даде отговор на въпросите:

1. Кой е бил последният пълен отработен месец на ищеца при ответника и какъв е размерът на полученото брутно трудово възнаграждение от служителя за този месец 2. С колко дни неизползван платен годишен отпуск е разполагал ищецът към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника и какъв е размерът на дължимото се обезщетение по чл. 224 КТ

НАЗНАЧАВА за вещо лице по така допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В.

С. С..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза в размер от 200 евро, платим от бюджета на съда.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да приведе доказателственото си искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на конкретните факти и обстоятелства, за които се иска всеки от тях. При 2 неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да уточни значението за делото на документите, за които се отнасят доказателствените му искания по чл. 190 ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по чл.

101, ал. 1 ГПК съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора обстоятелства.

ОБЯВЯВА на страните проекта на съда за ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. К., уточнена с молба с вх. №*******/18.12.2025г., срещу „ФИРМА“АД , с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.

225 и чл. 224 КТ.

Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което заемал длъжността „шофьор“с място на работа в гр. Х при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер от 650 лв., допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 %, както и общо 25 дни платен годишен отпуск. Твърди, че уволнението му, извършено със Заповед от 11.06.2024г., за издаването на която узнал едва на 25.09.2025г. при посещение в Агенцията по заетостта, било незаконно. В тази връзка излага конкретни съображения, че с Експертно решение на ТЕЛК от 10.12.2021г. му била призната 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване. След като свел до знанието на работодателя това обстоятелство и му разяснил, че не може да работи като шофьор, ответникът престанал да го допуска до работа и преустановил плащането на трудовото му възнаграждение. Твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на изискването по чл. 193 КТ за предоставяне на възможност на служителя да даде обяснения в хода на дисциплинарното производство. Твърди, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение, а именно – неявяване на работа два последователни дни. Твърди, че работодателят не поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда. Заповедта била незаконосъобразна и поради отсъствието на указание в нея пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Предвид изложеното моли съда да отмени уволнението му, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение в размер на 2925 лв. за периода от 11.06.2024г. до 11.12.2024г. и обезщетение за 100 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. в размер на 2925 лв. Претендира законна лихва и разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените 3 искове като неоснователни. Признава, че между страните било налице твърдяното от ищеца трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, както и обстоятелството, че с експертно решение на ТЕЛК на ищеца е била призната трайно намалена работоспособност. Твърди, че спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения били извършени от ищеца виновно. В тази връзка сочи, че с протоколи от 03 и 04.06.2024г. началниците на ищеца уведомили работодателя за неявяването му на работа. Излага, че на 05.06.2024г. изпратил по куриер до ищеца покана за даване на писмени обяснения до адреса по трудовия му договор, която се върнала като неполучена поради отказ на лице, открито на адреса, с посочена причина – отсъствието на адресата от Република България. След изтичане на предоставения с поканата срок за даване на обяснения, на 11.06.2024г. работодателят издал процесната заповед, която отново била изпратена до адреса на ищеца по трудовия му договор и се върнала с отбелязване, че лицето било в чужбина. Прави възражение за неспазване на двумесечния давностен срок по чл. 348, ал. 1 т. 2 КТ, което мотивира с твърдения, че самият ищец считал, че останал без работа на 11.06.2024г., като начална дата на търсеното от него обезщетение по чл. 225 КТ и крайна дата на периода, за който търси обезщетението по чл. 224 КТ. Поради неоснователност на главния иск и акцесорния характер на останалите искови претенции счита, че вторите подлежат на отхвърляне. На самостоятелно основание отрича ищецът да е останал без работа и твърди, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият не е разполагал с платен годишен отпуск поради изразходването му и липсата на подадено заявление за отлагане по реда на чл.

176 КТ. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди разноски.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.

- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване наличието на валидно безсрочно трудово правоотношение между страните за твърдения период и с посоченото от ищеца съдържание, както и обстоятелството, че към датата на издаване на уволнителната заповед на ищеца е била призната трайно намалена работоспособност с експертно решение на ТЕЛК.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.

В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и получаването на предварително разрешение от Инспекцията по труда, виновното извършване на твърдените 4 нарушения на трудовата дисциплина, както и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание лично на ищеца или с препоръчано писмо с обратна разписка.

Ответникът не сочи доказателства за получаването на разрешение от Инспекцията по труда.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Ищецът не сочи доказателства за установяване твърденията за оставането му без работа.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е разполагал с правото да ползва твърдения брой дни платен годишен отпуск към момента на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника и размера на обезщетението за неизползването му.

В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е ползвал полагаемият му се отпуск, или че дължимото се обезщетение е било платено, за което не сочи доказателства, за което не сочи доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5