Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1485 от 08.10.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2155/2021
Вид
Решение № 1485
Подписан
08.10.2021
В сила
08.10.2021
Състав
Ивелина Митева Събева, Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Варна, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502155 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.

С въззивна жалба от ДЖ. Х. Х. е обжалвано решение № 901 от 19.07.2021г. постановено по гр.д.№ 5897/ 2021г. Варненски районен съд- XI състав, с което са наложени мерки на защита спрямо АЛ. ИВ. М. и малолетното дете Д. ДЖ. Х., на основание чл.5, ал.1, т.1 , т.3 и т.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 400лв., на основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН , присъдена е държавна такса.

Счита решението за неправилно. Твърди, че е постановено при ненадлежно връчване на препис от молбата и призовките за съдебно заседание, поради което не е узнал своевременно за воденото съдебно дело и ангажирал защитата си. Оспорва като неистинни всички изложени в молбата факти и обстоятелства за физическо посегателство и малтретиране на А.М.. Посочва, че нейното поведение и агресия са влошавали отношенията между тях, тя го е изоставила и му забранила да вижда детето. Отделно счита, че определеният ограничителен срок от 12 месеца е прекомерен и ще доведе до безпричинно откъсване на детето от семейната среда. Искането е за преразглеждане на делото и постановяване на решение,с което молбата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност – да отпаднат ограничителните мерки по отношение на детето.

В законния срок по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от А.М., чрез адвокат С.С.. Изразено е становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението относно постановените мерки на защита, предвид установените актове на домашно насилие в присъствието на детето.

Становище от ДСП- Варна не е изразено.

Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното :

1

Производството пред районния съд е инициирано с молба по чл.8 от Закона за защита от домашно насилие от АЛ. ИВ. М., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на детето Д. ДЖ. Х., за налагане мерки на закрила срещу ДЖ. Х. Х., при наведени твърдения за извършени действия на домашно насилие на 23.03.2021г. , на 11.04.2021г. и на 20.04.2021г., в съвместно обитавано от страните жилище в гр.Варна, ж.к.“****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, изразяващи се в отправени обиди, заплахи, физическо насилие спрямо молителката и в присъствието на малолетното дете, конкретно описани в декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.10 от ЗЗДН, едновременно с декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника живеят на семейни начала от октомври 2019г. През май 2020г. е родено детето им Д.. От началото на общия им живот ответникът системно извършва актове на насилиепсихическо, емоционално и физическо, спрямо нея и в присъствието на детето.

Декларирани са три случая на упражнено насилие , както следва: - на 23.03.2021г., следобед, когато в жилището на посочения адрес ответникът й нанесъл удари по лицето;-на 11.04.2021г., около 22.30-23.00ч., на същото място , крещял, отправял вулгарни обиди, ритал я по коленете, после я хванал за гърлото и започнал да я души. Всичко се случило в присъствието на детето, което посинявало от плач. След това я пуснал; -на 20.04.2021г., около 18.00ч. в офис на „Изи пей“, ж.к.“*****“ „ ответникът й крещял „ курво, мършо“, започнал да дърпа парите, които получавала от своята баба. Молителката избягала с детето и се скрила в магазин на ДМ, откъдето се обадила на тел.112. На сигнала се отзовал патрулен екип на III РУ на МВР –Варна. Докато разговаряли с Д.Х. , тя и детето се качили на такси до Кризисен център за жертви на домашно насилие.

Със заповед № 29/ 22.04.2021г. на Варненски районен съд са постановени мерки на закрила по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ДЖ. Х. Х. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо АЛ. ИВ. М. и Д. ДЖ. Х.; по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, забрана да приближава на по-малко от 10 метра от жилищата на посочените три адреса в гр.Варна. На основание чл.5, ал.-1, т.4 от ЗЗДН е определено временно местоживеене на детето Д. при неговата майка А.М.. .

В писмено становище Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, заявява, че познава страните от август 2020г., проведени са срещи с двамата родители, които са консултирани за ползват социална услуга. Във връзка с настоящото производство счита, че поведението на бащата създава реални предпоставки за нарушаване психо-емоционалното състояние на детето, и то следва да бъде защитено с прилагане на мерките по ЗЗДН.

Ответникът не е изразил становище в хода на първоинстанционното производство.

Лицето е многократно издирвано чрез полицейските органи на посочените от съда адреси, и не е открито за връчване на призовка. На 23.04.21г. е подписал протокол за полицейско предупреждение във връзка с издадената заповед за защита. По данни от АИС „ Граничен контрол“ ДЖ. Х. Х. е излязъл от Република България на 10.05.2021г. през ГКПП Аерогара Варна, и към 04.06.2021г. не е регистриран за влизане в страната. Пред въззивния съд оспорва като неистинни всички обстоятелства в молбата. Навежда самостоятелни твърдения за агресивно и психически-нестабилно поведение на молителката, поради което започвали конфликтите между тях, прерастващи скандали. Доказателства, подкрепящи тези твърдения, не са ангажирани по делото.

По основателността на искането :

Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност уточняване на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване и обстоятелства, съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се определят границите на съдебно произнасяне, съобразени с целта на закона –незабавна защита в случаи, когато е 2 налице реална опасност за живота и здравето на дадено лице, спрямо което е извършено домашно насилие, или има непосредствена опасност да бъде извършено.

При наличието на данни, че спрямо дадено лице е било упражнено насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в условията на спорна съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в чл.5 ЗЗДН.

Преценката за необходимостта да бъде предоставена защита следва да се основава на достатъчно данни за осъществени спрямо пострадалите лица актове на насилие в съдържанието на чл. 2 от ЗЗДН. При отсъствието на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно насилие, поради придаденото й доказателствено значение.

В разглеждания случай искането за защита е аргументирано с обстоятелства, настъпили на 23.03.2021г., 11.04.2021г. и 20.04.2021г., които се квалифицират като физическо, психическо и емоционално насилие спрямо молителката, на основание чл.2, ал.1 ЗЗДН, и психическо и емоционално насилие върху детето, на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН.

Те са основанието съдът да издаде заповед за защита на лицата, които поради неправомерно поведение на ответника в посоченото време и на посоченото място са били поставени в риск за техния живот и здраве.

По делото няма косвени и обективни данни / медицински документ, лабораторно изследване/, от които да се направи извод, че на конкретните дати е бил повлиян от алкохол и/или наркотични вещества, което прави обсъждането на твърденията за зависимост безпредметно.

Особено важно е да се подчертае, че ескалиращият конфликт и скандалите в семейството, независимо от какво са провокирани, създават крайно негативна среда за отглеждането и възпитанието на детето. Дори само от посочените три случай може да се приеме, че това не е инцидент и молителката и малолетната дъщеря на страните са поставени в позицията на жертви, принудени да търсят помощ от полицейските органи, а по-късно да бъдат настанени в Кризисен център. Съгласно издаденото удостоверение от Фондация „SOS - семейства в риск“, в последния ден- 20.04.2021г., А.М. и малолетната й дъщеря Д., са потърсили съдействие поради осъществено насилие над двете от мъжа с когото съжителства на семейни начала и баща на детето- ДЖ. Х. Х..

Приетите за установени правнорелевантни факти формират убеждението, че по отношение на лицата, търсещи защита, следва да бъдат приложени ефективни мерки, които включват, освен предупреждението по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, и мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана на извършителя за приближава до пострадалите лица и на посочените три жилищни адреса, за срок от една година, в съчетание с определеното временно местоживеене на детето при майката за същия срок, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН. С наложените мерки се цели да бъдат предотвратени по-нататъшни посегателства върху пострадалите лица, с което се обосновава по-продължителния срок на действие на ограниченията.

По изложените съображения приема, че решението следва да се потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл.17, ал. 5 и 6 ЗЗДН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 901 от 19.07.2021г. постановено по гр.д.№ 5897/ 2021г. Варненски районен съд- XI състав.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4