Решение № 55 от 10.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20262001000059 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 76 от 12.03.2026 г. по търговско дело №

20232100900311 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на „Унистрой Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Добруджа“ № 1, ет. 5, офис № 9 против „Ем Ай Конкрийт“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Калофер“ № 7, вх. Б, ет. 4, ап. 17 за връщане на сумата от 197700,31 лева (101082,56 евро), получена на отпаднало основание – по преустановил действието си договор от 30.11.2021 г. за производство, доставка и монтаж на панели от високоякостен бетон за изграждане на вентилируема окачена фасада, ведно със законната лихва от завеждането на делото, поради неоснователност на претенцията за главницата над размера й от 107132,74 лева (54776,10 евро) и поради извършено съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника за направени необходими разноски за изпълнение на договора в размер на 112449,41 лева (57 494,47 евро).

Наред с горното е отхвърлена и претенцията на ищеца за сумата от 57710,78 лева (29507,05 евро), представляваща неустойка за разваляне на договора, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателно 1 изплащане.

Ищецът „Унистрой Холдинг“ АД е подал въззивната жалба против решението като е развил доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Нямало спор, че с договор от 30.11.2021 г. ищецът „Унистрой Холдинг“ АД възложил на ответника „Ем Ай Конкрийт“ ЕООД да изработи и монтира панели от високоякостен бетон „Micrete“ за изграждане на вентилируеми окачени фасади на 15 еднофамилни къщи в УПИ XIII-3011, кв.

10а в землището на вилна зона „Косанин дол“, село Панчарево, Столична община. Уговорено било възнаграждение в размер на 961846,40 лева без ДДС, платимо отчасти авансово и отчасти на вноски, обусловени от определени етапи от строителството. Монтажните работи трябвало да приключат за срок от 9 месеца.

Нямало разногласие, че собственик и инвеститор на обекта е трето лице - „Ла Вил“ ЕООД, което възложило строителството на ищеца „Унистрой Холдинг“ АД като главен изпълнител. Последният от своя страна ангажирал ответника и други лица като подизпълнители.

С анекс от 05.08.2022 г. ищецът възложил на ответника допълнителни СМР, изразяващи се в изработка на стоманени горещопоцинковани конзоли и опори за 15-те къщи срещу възнаграждение от 37500 лева без ДДС.

Понеже ответникът не спазвал графика за монтажните работи и не изпълнил съществена част от възложената му работа в уговорения срок, ищецът развалил договора по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с писмено изявление от 01.02.2023 г. Затова е предявил искове по чл. 55, ал.1, предл. ІІІ и чл. 92 от ЗЗД за платените на отпаднало основание суми на обща стойност 197700,31 лева и за присъждане на неустойка от 57710,78 лева, дължима при разваляне на договора.

Първоинстанционният съд обаче погрешно приел, че договорът не е прекратен с разваляне от страна на ищеца, а с отказ от ответника по реда на чл. 98 от ЗЗД, понеже не му бил осигурен фронт за работа и не му било предоставено строително скеле.

Изводите на съда били необосновани и били резултат от неправилно тълкуване на клаузите на договора и непълноценен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, включващи и двустранна имейл 2 кореспонденция. Ищецът нямал задължение да предостави строително скеле на ответника. Последният бил своевременно уведомяван за текущите промени в графика на строителни дейности, конклудентно се съгласявал с тях и можел да изпълнява работата си поетапно. Не било необходимо той да изчаква поставянето на топло- и хидроизолация от другите подизпълнители. Той разполагал с координационни чертежи, въз основа на които да монтира носещата метална конструкция за фасадните панели. Някои от чертежите трябвало да се променят, но ответникът не съдействал за това.

Ищецът счита, че е имал правото да развали договора и при неизправност на двете страни. В жалбата е цитирана практика в тази насока.

Необосновани били изводите относно направените от ответника необходими разноски по договора. Те касаели непредадени на ищеца строителни материали, за които нямало данни да са закупени във връзка с процесните СМР. От друга страна платеният ДДС за тях не представлявал същински разход, защото подлежал на възстановяване под формата на данъчен кредит. Съдът признал и разходи на ответника за изработка на калъпи за бетонните фасадни панели, без да има документална обосновка.

Ответникът „Ем Ай Конкрийт“ ЕООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Изразил е становище в подкрепа на първоинстанционното решение, което било постановено след цялостен анализ на събраните доказателства. Обосновано било прието, че процесният договор е с продължително действие, поради бил прекратен занапред. Затова ответникът можел да задържи част от полученото възнаграждение, съразмерна на вече изработеното.

Ищецът бил неизправна страна. Естеството на възложената работа налагало именно той да осигури строително скеле, което да се използва и от останалите подизпълнители за полагане на топло- и хидроизолация по фасадните стени. Едва след това ответникът можел да започне работа. Не била създадена обаче нужната организация. Графикът за дейностите бил произволно променян.

Ето защо правилно първоинстанционният съд признал правото на ответника да се откаже от договора по реда на чл. 98 от ЗЗД и да получи направените необходими разноски. Това насрещно вземане било надлежно установено въз основа на представени фактури и било годен обект на извършеното съдебно прихващане.

Неотносима към спора била цитираната в жалбата съдебна практика 3 относно развалянето на договори при неизправност и на двете страни.

Бургаският апелативен съд намира въззивната жалба за допустима.

Тя е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 259 от ГПК и е насочена против акт, подлежащ на въззивен контрол.

Не са предявени искания за събиране на нови доказателства по чл.

266, ал. 2 от ГПК и не са налице предпоставки за ангажиране на такива по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка.

Няма спор, че ищецът „Унистрой Холдинг“ АД е бил ангажиран от трето лице - „Ла Вил“ ЕООД за строителството на 15 еднофамилни къщи в УПИ XIII-3011, кв. 10а в землището на вилна зона „Косанин дол“, село Панчарево, Столична община по проект на „ЛП АРХ“ ООД. Извършването на отделни дейности след грубия строеж било превъзложено на трети лица.

„Агнесика Пласт“ ООД трябвало да монтира дограмите, а „Дивес инженеринг“ ООД да изпълни фасадни елементи от бонд и HPL. С договор от 30.11.2021 г. (л.18-29 от приложеното т.д. № 564/2023 г. на СГС) ищецът възложил на ответника „Ем Ай Конкрийт“ ЕООД да изработи, достави и монтира панели от високоякостен бетон „Micrete“ за изграждане на вентилируеми окачени фасади на 15-те къщи срещу възнаграждение от 1154215,68 лева с ДДС, от които авансово били платими 120000 лева.

Остатъкът трябвало да бъде платен на два етапа - при монтиране на носещата метална конструкция за панелите и при приключването на работата за съответната сграда (чл. 3). За дейностите, необходими за всяка сграда, е съставена КСС - приложение № 1 (л. 30). Съгласно чл. 5 строителните работи е следвало да приключат в рамките на 9 месеца от осигуряването на фронт за работа съобразно график – приложение № 2 (л.31 – 33). Трябвало да се започне от къщи № 11 и 12.

С анекс от 05.08.2022 г. на ответника е възложено допълнително изработката на стоманени поцинковани конзоли за къщите срещу възнаграждение от 45000 лева.

Авансът от 120000 лева с ДДС е бил платен съгл. авизо от 03.12.2021 г. (л. 37). Договорът е бил изпълнен частично. Приети са били само металните носещи конструкции по къщи № 11 и 12 и детайлите изработени по анекса от 05.08.2022 г. съгласно двустранни протоколи от 02.08.2022 и 04.10.2022 г. (л.

45 и 46). Въз основа на издадени от ответника фактури № 133 от 05.08.2022 г., 4

№ 136 от 25.08.2022 г., № 138 и № 139 от 05.10.2022 г. били извършени плащания на обща стойност 77700,31 лева с ДДС (34575,31 лева – за конструкциите и 43125 лева – за изпълненото по анекса) след припадане на съответната част от аванса и след удръжка гаранция за добро изпълнение от 5% (л.38 - 44).

Страните не спорят, че понастоящем действието на договора е преустановено.

Ищецът е предявил иск по чл. 55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД връщане на платените суми на обща стойност 197700,31 лева като получени от ответника на отпаднало основание.

Първоинстанционният съд е приел, че с уведомление от 07.12.2022 г.

(л. 58-59 от цит. дело на СГС) ответникът „Ем Ай Конкрийт“ ЕООД надлежно се отказал от договора по реда на чл. 98 от ЗЗД, тъй като ищецът „Унистрой Холдинг“ АД не му е оказал необходимото съдействие за изпълнение на работата. Понеже прекратяването на договора за строителство имало действие занапред, е прието, че подлежи на връщане само част от платения аванс 107132,74 лева с ДДС. Искът за тази сума е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за направени разноски във връзка с договора в размер на 112449,41 лева. Съдът е отказал да присъди дирената неустойка за разваляне на договора на чл.14, ал. 2 от същия, като е изтъкнал, че ищецът е неизправната страна.

Първоинстанционният съд е обсъдил спецификата на договора, при който ищецът като е превъзложил на ответника като подизпълнител част от СМР по фасадите на сградите. На задълбочен анализ са били подложени всички относими към спора гласни и писмени доказателства, включително и водена между страните имейл кореспонденция, както и заключенията по изслушаните експертизи.

От техническата експертиза (основно и допълнително заключение) става ясно, че за да започне ответникът работа не е било достатъчно приключването на грубия строеж. За къщите е трябвало да има изпълнено геодезическо заснемане (необходимо за подвеждане на равнините по фасадните повърхности), да са одобрени монтажни планове с координационни чертежи (с обозначени трасета на отделните видове дейности по фасадата, да е положена хидроизолация, да има нанесени репери за монтаж на дограмата, както да е монтирано скеле. Едва тогава ответникът е можел да пристъпи към изграждане на метални конструкции за фасадите с конзоли и вертикални 5 профили. Поместването на фасадните панели пък е можело да стане едва след полагането на топлоизолация от трето лице.

От представената по делото имейл кореспонденция (л. 47-57; л. 277308 от делото на СГС) става ясно, че ответникът многократно е искал съдействие за осигуряване на коментираните условия за започване на изпълнение, но такова не му е било оказвано своевременно. В тази насока са и показанията на свидетелите Т. и Бр.. Показанията на свидетелите Н. и М., че ответникът не е спазвал графика и бездействал са лишени от конкретика.

При сключен договор от 30.11.2021 г. частичен фронт за работа е бил обезпечен едва на 27.05.2022 г. Ответникът е успял да положи само металната конструкция за фасадните панели върху къщи № 11 и № 12. Въз основа на обсъдените по-горе приемателни протоколи от 02.08.2022 г. и 04.10.2022 г. са му били изплатени 34575,31 лева с ДДС, след като са били приспаднати получените аванси за тези къщи от 6410,08 лева и 6457,18 лева при удържане на 5-процентна гаранция за добро изпълнение. Ответникът получил и плащане по анекса в размер на 43125 лева с ДДС съгласно обсъденото по-горе.

За липсата на фронт за работа са били съставени и констативни протоколи от 21.04.2022 год. и 17.11.2022 год., обсъдени в обжалваното решение (л. 240-245). Не е установявано забавяне от страна на ответника, включително и по съгласуването на координационните чертежи. Голяма част от тях са били връщани на проектанта.