Определение № 10737 от 09.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10737 гр. София, 09.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20241100507709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу Разпореждане от 28.05.2024г., постановено по изпълнително дело № 20248410401504 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ.

Жалбоподателят „Д.З.“ АД поддържа, че обжалваното разпореждане, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно. Твърди, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат само до подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, без да са поискани или извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл.

10 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита също така, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът не е обвързан от посочените размери в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, а следва да определи размерът му съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Предвид изложеното релевира искане да бъде отменено разпореждането на ЧСИ в частта за разноските от над 200 лева, поради прекомерност, съобразно действителната и фактическа сложност на защитата, както и съответно размера на таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ при отчитане на законово определените размери.

Взискателят С.Г., чрез процесуалния си представител адв. Б. не е представил становище по жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М. описва в хронологичен ред извършените действия и излага подробни съображения защо счита жалбата за неоснователна.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на процесуалният му представител и съотъветното намалаване на пропорционалната такса, като длъжникът счита, че възнаграждението за сумата от над 200 лева в прекомерно. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането, изготвено от ЧСИ за отказ да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 3900 лв. на 200 лв. и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело № 20248410401504 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба на взискателя С.Г., чрез адв. А. Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.05.2024 г. по в.т.д. № 88/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с който „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до окончателното плащане на обезщетението.

С молбата за образуване на изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на делото, въз основа на приложения изпълнителен лист, е посочен изпълнителен способ – чрез налагане запор върху банкова сметка на длъжника. Възложени са също така всички правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнителни, включително и определяне на начина на изпълнение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2024 г., с който се установява, че за представителството и защитата по изпълнителното делото взискателят е заплатил на процесуалният му 2 представител адв. Б. възнаграждение в размер на 3900 лв.

Установява се, че с изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е включена сума за разноски за адвокатско възнаграждение от 3900 лева за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по него, и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поканата е получена от „Д.З.“ АД на 09.05.2024г. С молба от 22.05.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса и е поискал възнаграждението да бъде намалено до 200 лева и съответно да се коригира начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Видно е, че дължимата сума по изпълнителното дело не е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, както и след изтичането му, до датата на изпращане на делото в съда. Подобно твърдение не е релевирано и в самата жалба, подадена от „Д.З.“ АД.

С обжалваното Разпореждане от 28.05.2024 г. ЧСИ Н.М. е отказал да намали поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение, приети в производството от общо 3900 лева на 200 лв.

Настоящият въззивен състав намира за правилно приетото от ЧСИ Н.М. в обжалваното разпореждане.

От данните по изпълнителното дело, както и изложеното в жалбата е видно, че застрахователят не е извършил плащане на присъденото в полза на взискателя обезщетение, поради което се е стигнало до образуване на процесното изпълнително дело. Видно е също така, че в дадения срок за доброволно плащане след получаване на поканата за доброволно изпълнение „Д.З.“ АД не е заплатило сумите, за които е образувано изпълнителното производство, а е предпочело само да оспорва размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, без да заплати реално останалата част от задължението.

В Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че се дължи адвокатско възнаграждение както за образуване на изпълнително дело /чл. 10, т. 1/, така и за процесуално представителство и за извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2/.

3

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а на основание чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания то се равнява на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба.

В разглеждания случай вземанията все още не са събрани чрез изпълнителния способ, посочен от взискателя още с молбата за образуване на делото и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, нито са заплатени доброволно. Поради това се налага извода, че поведението на длъжника предполага необходимостта, въпреки, че е застрахователно дружество, което би следвало да разполага със средства, за да заплаща задълженията си, за които е и осъдено, да се предприемат действия не само за образуване на производството, но и за удовлетворяване на паричното вземане. Според настоящия съд е незаконосъобразна практиката, действията по изпълнение да не бъдат извършвани своевременно поради това, че длъжникът оспорва размерът на разноските. В случая ЧСИ е следвало да наложи поискания запор и да събере принудително вземането за главница и лихви. Недобросъвестно е поведението на длъжник, който оспорва размерът на приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, но не заплаща в срока за доброволно изпълнение задължението за главница и лихви. В подобни случаи се налага предприетите от взискателя действия в изпълнителното производство да не се свеждат само до подаването на молба за образуването му, а и до такива, насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист. Затова в тежест на длъжника следва да се възложат разноските, както за образуване на делото, така и за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Определеното възнаграждение е съобразено с дължимите минимални размери по Наредбата, като в случая минималният му размер е 4050 лв., поради което то не следва да бъде намалявано. То съответства и на правната и фактическа сложност на делото, поради което няма основания за намаляването му.

Затова обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което жалбата подлежи на отхвърляне.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Д.З.“ АД срещу Разпореждане от 4

28.05.2024г. постановено по изпълнително дело № 20248410401504 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, с което е отхвърлено като неоснователно искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение от 3900 лв. до 200 лв. и съответно размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5