Решение № 260 от 27.05.2024, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Монтана, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231630100085 по описа за 2023 година

Правното основание на предявения иск е чл.108 ЗС.

Ищецът В. Р. П. от град Видин твърди в исковата си молба и последващите няколко уточнения, че е собственик на имот УПИ III в кв.272 по плана на град Видин, а по КККР – ПИ с идентификатор *** находящ се на административен адрес град ***3 с площ от *** кв.метра според документа за собственост от 1912 година, а по КККР – 591 кв.метра.

Собствеността придобил по наследство от родителите си. Твърди, че ответникът М. К.

М. е собственик на съседния имот с кратък идентификатор 498 и през 2013 година изградил ограда между двата имота, като завзел част от имота на ищеца с площ от около 200 кв.метра. Моли съда с решението си да признае по отношение на ответника правото му на собственост по отношение на процесните 200 кв.метра, както и да го осъди да му предаде владението на завзетата без основание част.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. М. оспорва предявения иск. Навежда доводи, че между същите страни на същото основание е било налице друго дело, без да е наясно с крайния му резултат. Твърди, че притежава имот с кратък идентификатор 498 в съсобственост с трето лице, срещу което не е заведен иска. Прави искане производството да бъде прекратено, тъй като по въпроса за собствеността на процесната площ има образувано друго производство, чийто резултат обаче, за него е неизвестен.

Както е посочено и в определението на съда, постановено по реда на чл.140 ГПК, не са налице основанията на чл.126 ГПК за прекратяване на настоящото производство – след извършено служебно проучване, се установи, че действително между страните е било образувано гр.д.326 по описа на РС Видин за 2015 година (ищец е била майката на В. П., починала в хода на производството) с предмет ревандикационен иск, касаещ същата процесна част от имота. След масови отводи и определяне на равен по степен съд по реда на чл.23 ГПК, делото е изпратено за разглеждане последно в РС Кула и е приключило с влязло в сила определение за прекратяването му, т.е. по въпроса не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да формира СПН, поради което не е налице и пречка за разглеждане на спора.

1

В хода на съдебното дирене в настоящото производство са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е и заключение по служебно назначена съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. След анализа на събраните доказателства съдът приема следното:

Няма спор между страните по отношение на това, че ищецът е собственик по наследство на ПИ с идентификатор *** по КККР на град Видин, находящ се на административен адрес град ***3, а ответникът – собственик на съседния имот с идентификатор ***. Предмет на спора между страните е принадлежността на правото на собственост по отношение на площ около 200 кв.метра. От представените нотариални актове, скици, протокол за доброволна делба и справка от СГКК – Видин, се установява, че през 1912 година прадядото на ищеца М. Г. е закупил терен с площ от *** кв.метра като част от градина. В последствие през 1958 година по силата на извършена съдебна делба по гр.д. 450/1958 година по описа на Видинския народен съд, имотът е поделен между синовете на М. Г. – Т. М. Г. и Л. М. Г., като от него са обособени два парцела, всеки с площ от около 400 кв.метра. Действащата кадастрална карта на град Видин е одобрена със Заповед РД 18 – 5/28.01.2008 година и не е променяна по отношение на двата имота – ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** Имотът на ищеца (този с кратък идентификатор 497) е с площ от 591 кв.метра. Според записванията в кадастралния регистър, имотът е собствен на дядото на ищеца *** а построената в имота жилищна сграда – на двете му дъщери **** П.а (майка на ищеца) по силата на дарствени разпореждания, извършени с НА 107, т.VII, рег.1470, д.2461 от 31.03.1975 година и съответно НА 108 от 31.03.1975 година. Според заключението на вещото лице не са налице регулационни изменения, касаещи двата съседни имота, имотните граници съвпадат с действащия регулационен план, а изградената на място ограда съвпада с имотната граница, т.е. не е налице навлизане в съседния имот.

Установените в производството факти, сочат на извод за неоснователност на предявения иск. Ищецът не е собственик на площ от около 200 кв.метра, която да е „завзета“ и да се владее без основание от ответника. По – малката площ на ПИ с идентификатор *** от 591 кв.метра в сравнение с площта на имота, закупен през 1912 година от прадядото на ищеца *** кв.метра, се дължи на извършената през 1958 година делба, при която от имота са обособени два Парцела и само онзи от тях, който е поставен в дял на Т. Г. е преминал в патримониума на ищеца. Този извод на съда не се променя и от показанията на разпитаните свидетели, които установиха, че преди години между двата имота имало масивна ограда, част от която била разрушена и според тях съществуващата в момента ограда не била разположена на мястото на старата.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. П. с ЕГН ********** от град ***3 срещу М. К. М. с ЕГН ********** от град Видин, **** иск за установяване правото на собственост на ищеца върху площ от около 200 кв.метра от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Видин с административен адрес град ***3, която се владее от ответника без основание и за осъждане на последния да предаде процесната площ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2

3