Решение № 91 от 06.02.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливен, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230101421 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2018г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище гр.София /Теленор/ сключило с П. К. М. Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, с абонаментен план Тотал 10.99. На 16.09.2019г. правоотношението било новирано, като между тях било подписано Допълнително споразумение, съгласно което жената избрала друг абонаментен план: Тотал+, който да действа до предвидения с първоначалния договор негов край, при абонамента такса от 20.99лв., и абонамент след това от 24.99лв. - до 16.09.2021г.

На 16.09.2019г. М. сключила и Договор за лизинг, по силата на който й било предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK срещу заплащането в продължение на 23 месеца на месечна абонаментна такса от 4.99лв., с право след изтичането на този срок и заплащането на таксите, тя като абонат да придобие собствеността върху вещта след заплащане на такса 4.99лв. Твърди се, че вземайки по този начин- с месечен абонаментен план, мобилното устройство М. е получила отстъпка в цената му от 150.14лв., защото заплаща за него общо 119.76лв., докато без споменатия абонаментен план цената му би била 269.90лв.

Също на 16.09.2019г. жената сключила и Договор за лизинг на базови аксесоари, по силата на който взела пакет от такива срещу заплащането на месечна такса от 2.06лв. в продължение на 23 месеца, с право след като изтече този срок и срещу заплащането на такса от 2.06лв. да придобие собствеността върху тях.

Въз основа на цитирания по-горе договор, М. ползвала предоставените й от Теленор мобилни услуги, като потреблението й било фактурирано под клиентски № 006101848. За същите, за периода 15.12.2019г.- 14.05.2020г., дружеството издало следните фактури:

1 фактура от 15.01.2020г. на стойност 28.04лв., за отчетен период 15.12.2019г.14.01.2020г., от които: 17.49лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал; 2.06лв. за лизингова вноска за аксесоари и 4.99лв. за лизингова вноска за мобилно устройство; срок на плащане- 30.01.2020г. фактура от 15.02.2020г. на стойност 28.94лв., за отчетен период 15.01.2020г.14.02.2020г., от които: 17.49лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал; 2.06лв. за лизингова вноска за аксесоари и 4.99лв. за лизингова вноска за мобилно устройство; срок на плащане- 01.03.2020г. фактура-кредитно известие от 15.03.2020г. на стойност 0.70лв., за отчетен период 15.02.2020г.- 14.03.2020г.

Твърди се още, че на 03.10.2018г. бил сключен и друг договор за мобилни услуги- за ползване на мобилен номер 359896222041, с абонаментен план Тотал 10.99лв. и срок на действие 03.10.2020г. Така също, жената като абонат се възползвала от възможността и закупила мобилно устройство TELENOR, модел М100 Black. Придобивайки го по този начин- с месечен абонаментен план, М. получила отстъпка в цената му от 49.91лв., защото заплаща за него общо 19.99лв., докато без споменатия абонаментен план цената му би била 69.90лв. Въз основа на този договор М. ползвала предоставените й от Теленор мобилни услуги, като потреблението й било фактурирано под клиентски № 006250403. За същите, за периода 15.12.2019г.- 14.05.2020г. дружеството издало следните фактури: фактура от 25.01.2020г. на стойност 3.79лв., за отчетен период 25.12.2019г.24.01.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; сумата платима до 09.02.2020г.; фактура от 25.02.2020г. на стойност 11.02лв., за отчетен период 25.01.2020г.24.02.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; сумата платима до 11.03.2020г.; фактура от 15.04.2020г. на стойност 7.05лв., за отчетен период 15.03.2020г.24.04.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; сумата платима до 30.04.2020г.

Твърди се, че М. не заплатила дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от нея услуги, като те са в общ размер 79.54лв. Поради това неизпълнение Теленор прекратило едностранно сключените с нея индивидуални договори. Така също, възползвайки се от договорна клауза, мобилния оператор ангажирал договорната й отговорност като абонат, като в издадената от него крайна фактура / №7304981034/ 25.05.2020г./, начислило неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в размер на 212.12лв., като тя представлява три месечни абонаментни такси за ползваната 2 програма за всеки ползван номер, а именно:

- неустойка 172.61лв. за предсрочното прекратяване на договорния абонамент от 16.09.2019г. за мобилен номер 359895153196, от които: 76.80лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, без ДДС и 95.81лв., представляваща неустойка за предоставено ползване на устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK, с отстъпка от стандартната цена.

- неустойка 39.51лв. за предсрочното прекратяване на договорния абонамент от 03.10.2018г. за мобилен номер 35989222041, от които: 27.48лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, без ДДС и 12.03лв., представляваща неустойка за предоставено ползване на устройство TELENOR, модел М100 Black, с отстъпка от стандартната цена.

Теленор заявява в исковата си молба и че обявило, на осн.чл.12 ал.2 от Общите си условия, за предсрочно изискуеми лизингови вноски:

- дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г.- 16 бр. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройство в размер 4.99лв., за мобилното устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK, общо 84.83лв.

- дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г.- 16 бр. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройство в размер 2.09лв., за пакет аксесоари, общо 35.02лв.

Поради липсата на престации по горните парични задължения, дружеството се обърнало за съдействие към съда, който му издал, в производството по ч.гр.д.№ 5686/2021г. на СлРС, заповед за изпълнение, с която разпоредил на М. да му ги заплати. Тъй като жената не била намерена, заповедта й била връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след което съда дал на Теленор указания да установи паричните си вземания в исков процес. В изпълнение на същите, дружеството предявява искове, по които претендира съда с решение да приеме за установено, че жената му дължи следните вземания: 79.54лв.- неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.12.2019г.14.04.2020г.; 119.85лв.- незаплатени лизингови вноски, от тях: 84.83лв. по договора за лизинг на мобилно устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г. и допълнителна сума от 4.99лв. и 35.02лв. по договор за лизинг на пакет аксесоари, дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г. и допълнителна сума от 2.06лв., както и 212.12лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от които: 172.61лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.09.2019г. за мобилен номер 359895153196 и 39.51лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.10.2018г. за мобилен номер 359896222041.

Ищецът търси сторените от него разноски- в настоящото исково производство, включващи доплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение, както и сторените от него разноски в заповедното производство.

3

Ответницата не депозира писмен отговор на исковата молба, с която са предявени исковете на Теленор, а и не се яви и не бе представлявана в проведеното по делото съдебно заседание. В него ищцовото дружество също не бе представлявано, но чрез писмено становище на пълномощник поддържа искове.

След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 5686/2021г., то е образувано в Сливенски районен съд по подадено от „Теленор“ на 10.12.2021г. заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 2826/ 14.12.2021г., с която на П.

К. М. е разпоредено да му заплати парични суми, дължими на договорно основание, както и разноски от общо 205лв.

Ответницата не е депозирала писмено възражение против нея, но пък и не е открита от съда, за да й бъде връчена тя.

В материалите както на това частно гражданско дело, така и сред приложенията на исковата молба, са цитираните в началната част на това решение договори: два договора за предоставяне на мобилни услуги за конкретен номер; два договора за закупуване на мобилни устройства /по едно по всеки от тях/ на лизинг, както и договор за закупуване на лизинг на аксесоари /наречени базови аксесоари/, а също и общите условия на Теленор по тях.

Дружеството представя и издадени от него фактури за задълженията на ответницата, за няколко-последователни, отчетни периода. По договорът от 07. 02.2018г. за мобилни услуги за мобилен номер ***, с абонаментен план Тотал 10.99, новиран на 16.09.2019г. вече с друг абонаментен план и със срок на действие до 16.09.2021г., както и договор от същата дата за лизинг на мобилно устройство и договор за лизинг на базови аксесоари, това са:

-фактура № 79220011/ 15.01.2020г. на стойност 28.04лв., от които 17.49лв. месечен абонамент без ДДС; ДДС в размер на 3.50лв. и лизингови вноски за общо 7.05лв.

-фактура № 7300566125/ 15.02.2020г. на стойност 56.98лв., от които неплатена от предходната фактура сума- 28.04лв., както и месечен абонамент от 18.24лв. без ДДС; ДДС на стойност 3.65лв. и лизингови вноски за 7.05лв.

-фактура № 7301823893/ 15.03.2020г. на стойност 57.68лв., от които неплатена от предходната фактура сума- 56.98лв. и лизингова вноска за 0.70лв. и

-фактура № 730210270/ 15.04.2020г. на стойност 64.73лв., от които неплатена от предходната фактура сума- 57.68лв. и лизингова вноска за 7.05лв.

4

По договорът от 03.10.2018г. за мобилни услуги- за ползване на мобилен номер 359896222041, с абонаментен план Тотал 10.99лв. и срок на действие 03.10.2020г., както и договор от същата дата за лизинг на мобилно устройство, са представени:

-фактура № 7299714524/ 25.01.2020г. на стойност 10.99лв., от които месечен абонамент в размер 9.16лв. без ДДС и ДДС за 1.83лв.

-фактура № 7299714524/ 25.01.2020г. на стойност 22.01лв., от които неплатената от предходния месец сума- 10.99лв.; месечен абонамент в размер 9.18лв. без ДДС и ДДС за 1.83лв.

Всички тези документи са представени както с исковата молба, така и са били предоставени със заявлението по чл.410 от ГПК. Последните- документите, намиращи се в кориците на делото, в което се е развило заповедно производство, също могат да се ползват, ценят като писмени доказателства по настоящото дело, предвид изрично доказателствено искане на процесуален представител на „Теленор“ в този смисъл в исковата му молба.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответницата не е депозирала възражение против нея по чл.414 от ГПК, но и не е била намерена от заповедния съд, за да й я връчи, което е довело до негови указания към заявителя да предяви процесните искове. Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на неизпълнение от ответницата на нейни договорни задължения- по пет договора.

Два от тях са за предоставяне на мобилни услуги по конкретни абонаментни програми, по силата на които мъжа дължи месечна абонаментна такса, а останалите три са за закупуване на лизинг, на: две мобилни устройства и пакет аксесоари. Тези договори са доказани по делото факти- с нарочните писмени доказателствени средства- въплътеното на хартиен носител тяхно съдържание. Те са подписани както от представител на ищцовото дружество, така и от самата ответница, при това тя е полагала подписа си и/или е изписвала имената си не само на последната страница от тях, а и на други страници от съдържанието им. Поради това, а и тъй като не бе оспорено, авторството на М. на тези документи/договори е установено. Т.е., категорично тя е страна по договорите. След като е така, за нея са възникнали задължения да заплаща стойността на предвидените в тях услуги, абонаментни такси и стойност на вещите- две мобилни устройства и аксесоари. Така също, вярно е ищцовото твърдение в т.н. писмени бележки, че Общите му условия са неразделна част от договорите за мобилни услуги- в този смисъл изричен текст на стр.втора от тях. А в чл.23 от ОУ е предвидено, че потребителя заплаща цена за първоначално включване; месечен 5 абонамент; месечна цена за ползваните услуги, стойността на вещите- с месечни вноски по погасителен план. Точно тяхната стойност е включвана в издадените от Теленор… процесни фактури.