Решение № 16 от 25.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 278/2020
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 25.01.2021
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20204001000278 по описа за 2020 година намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 45 от 06.03.2020г. по т.д. № 198/2019г. Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.498, ал.3 вр. чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.
52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да заплати на М. Л. М. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания при настъпило ПТП на 09.08.2018 г. около 17.40 часа на пътна отсечка с. Горник – с. Сохаче, област Плевен, общински път № 11618, на 2600 метра от табела, обозначаваща край на с. Горник в посока с. Сухаче, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ЕН 72 **** от Й. П. М. и въз основа на застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност № BG/ 30/117002659356, сключена на 05.10.2017 г. с крайна дата на покритие 05.10.2018 г., 23:59 ч., ведно със законната лихва върху главницата на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ считано от 24. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата до 65 000 лева главница 1 и лихва за забава за периода от 09. 08. 2018 г. до 23. 01. 2019 г.е отхвърлил. С решението М. Л. М. е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД с направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1068. 54 лв., а ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 2000 лева.
Въззивна жалба срещу горното решение в осъдителната му част е подадена от ответника ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София.
Жалбоподателят счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в посочения размер, поради което иска да се отмени решението и да се отхвърли предявения иск в обжалваемата част, а в условията на евентуалност-да се намали размера на застрахователното обезщетение, поради неговата необосновава прекомерност. Оплакването в жалбата е, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението, тъй като не е взел предвид доводите за наличието на съпричиняване от страна на ищеца, който не е бил с поставен предпазен колан, както и поради неправилно кредитиране на показанията на свидетелите във връзка с болките и страданията на ищеца, приемане на нисък размер на съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа се довод, че обезщетението следва да бъде изчислено, съобразно претендираните от ищеца 60 000 лв., намалено с процента за съпричиняване и след приспадане на платените 10 000 лв., оставало обезщетение в размер на 42 000 лв. Жалбоподателят твърди, че определеният размер на обезщетението противоречи на съдебната практика и не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания.
От ответната страна М. М. е постъпил писмен отговор на въззивната 2 жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените във въззивната жалба оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Пред Окръжен съд – Плевен е предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД от М. Л. М. против ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 65 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП.
От фактическа страна се установява следното:
Не се спори от страните, че на 9.08.2018г. на пътна отсечка между с.Горник в посока и на около 500 метра преди село Сухаче, Плевенска област е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“, в който на предна дясна седалка се е возел ищецът М. М..
С решение № 43/ 17.04.2019 г. по АНД № 77/ 2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг Й. П. М., е признат за виновен в това, че на 09.08.2018 г. около 17.40 часа на пътна отсечка с. Горник – с. Сохаче, област Плевен, общински път № 11618, на 2600 метра от табела, обозначаваща край на с. Горник в посока с. Сухаче, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 250 ТД“ с рег. № ЕН 72**** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Л. М. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Решението е влязло в сила на 07.05.2019 г.
Не се спори от страните, че към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Й. П. М. лек автомобил марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ЕН 72 ****.
3
На 2.01.2019г. ищецът е подал по реда на чл. 380 КЗ заявление до ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от деянието на Й. М. в размер на 75 000 лева.
С уведомление изх. Рег. № 309/ 23.01.2019 г. застрахователят е уведомил ищеца, че заявлението по чл. 380 КЗ е разгледано и е решено да се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
Не се спори от страните и се установява от представеното по делото платежно нареждане, че на ищеца е изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 10 000 лева на 22. 01.2019 г.
От заключението на назначената от първостепенния съд съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на настъпване на процесното ПТП - Й. М. е загубил контрола над управлявания от него автомобил „Мерцедес“ С ДК № ЕН 72**** и е започнал да се движи косо по пътното платно от дясната лента за посоката си на движение пред линията от надлъжната пътна маркировка и частично по лявата лента за посоката си на движение и в областта на разделителната линия и лявата лента се е сблъскал с лек автомобил „Форд Фиеста, с ДК № СА24****, като след удара лекият автомобил, управляван от Й. М. е продължил движението си косо на пътното платно, след което челно се е блъснал в лек автомобил „Фолксваген Поло“, в който на предна дясна седалка се е возел ищецът М. М.. В резултат на удара двата автомобила се отблъснали на разстояние около 3 м и се установили в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“. От удара се деформирали предните части на двата автомобила, отворили се двата еърбега на водача и пътника на предните седалки в автомобила „Фолксваген Поло“.
В същото заключение е отразено, че за всички седалки на лек автомобил „Фолксваген Поло“ са поставени обезопасителни колани от тип триточкови, както и че в протокола за оглед коланът на пътника на предна дясна седалка на автомобила е записан, че е установен обтегнат до колоната неползван и за предните седалки са отворени въздушните възглавници. В заключението е посочено е, че при непоставен колан тялото на пътника на предната дясна седалка от инерционните сили следва да се премества напред към челното стъкло, арматурното табло и долните крайници в пространството под 4 арматурното табло. Вещото лице е посочило, че части на тялото, с които пътникът на предна дясна седалка на автомобила е могъл да осъществи контакт с части от купето или други предмети са горните крайници, главата и долните крайници, като движението на тялото в купето е било ограничено от отворения еърбег. Според заключението обезопасителните колани и въздушните възглавници са най-ефективни при челен удар и при страничните и коси удари не винаги се получава защитата, която се изисква за безопасност. Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като компетентно и обосновано.
От заключението на назначената и изслушана от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р С. К., се установява, че непосредствено след инцидента на ищеца М. М. са установени следните травматични увреждания: рани по главата
/в теменната и челната област/, рана по гърба на дясната длан; счупване на втората дясна дланна кост
/в областта на главичката, многофрагментно/; натъртване/контузия/ на дясната коленна става с оточност, кръвонасядане, ограничени и болезнени движения. Раните са обработени, извършено е наместване на счупването на втората дясна дланна кост и ръката е обездвижена с гипсова лонгета, назначени са обезболяващи медикаменти, издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност. В същото заключение вещото лице посочва, че на 23.08.2018 г. на ищеца е извършен повторен преглед от ортопед, издаден е амбулаторен лист, в който наред с посочените увреждания, установени непосредствено след ПТП, е вписано и счупване на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става, което е установено с образно изследване/КАТ – компютърна аксиална томография/.В материалите вещото лице не е установило фиш за КАТ- изследване от 23. 08.
2018 г., а е приложен фиш с дата на изследване от 24.08.2018 г. В заключението на медицинската експертиза е отразено, че по повод установеното счупване на лявата тазобедрена става е назначено движение с помощни средства за отбременяване на крайника и обезболяващ медикамент, а впоследствие и физиотерапия. Проведени са два десетдневни курса на домашно-амбулаторно физиотерапевтично лечение, но независимо от проведеното лечение, увреждането е протекло затегнато, без заздравяване на счупването и с развитие на дегенеративни усложнения – асептична некроза 5 на главата на бедрената кост, артроза на ставата, прогресиране на функционалния дефицит. На 26. 08. 2019 г. е извършена оперативна интервенция с имплантиране на изкуствена става и ищецът е изписан с подобрение, препоръки за продължаване на лечението в домашно – амбулаторни условия / превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 14 следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30 следоперативен ден, ходене с помощни средства 45 дни/, контролни прегледи и последващ стационарен курс на рехабилитация от 7 дни в болница на МВР- София. В заключението е отразено, че съобразно приложените болнични листи, издадени по повод получените при ПТП травматични увреждания, ищецът за периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г. е бил неработоспособен. Съгласно заключението на медицинската експертиза уврежданията на ищеца са в резултат на тъпа травма, в условията на станалото ПТП/пътник на предна дясна седалка в лек автомобил без поставен обезопасителен колан, челен удар с насрещно движещ се лек автомобил/, са резултат от удари върху прилежащите повърхности в купето на автомобила, при рязката промяна на скоростта му и инерционното движение на тялото. При посоченият механизъм, счупването на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става е индиректно, на разстояние от контактната повърхност/коляното/ и посока на удара по оста на лявата бедрена кост, а останалите увреждания са директни, в мястото на контактната повърхност. Заключението на експерта е, че вида и локализацията на уврежданията съответства да са получени при посочения механизъм на ПТП. Съгласно заключението на медицинската експертиза интензитета на болките е на-голям в първите дни след получаване на уврежданията. В конкретния случай усложненията на увреждането на лявата тазобедрена става, са предпоставка за засилващи се с времето, продължителни болки, включително в покой, водещи до нарастване на функционалния дефицит на крайника. При актуалното състояние, с имплантирана изкуствена тазобедрена става, не може да се изключи възможността от наличие на болка, най-вече при физическо натоварване.
Останалите увреждания според вещото лице би следвало да са преминали без последваща болкова симптоматика. Съгласно заключението на медицинската експертиза раните по главата и дясната длан и контузията на дясната коленна става са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупването на втората дясна дланна кост е довело до трайно затрудняване на 6 движението/хващане, държане/ на десния горен крайник за срок около 1-1.5 месеца при нормално протичане на оздравителния процес; увреждането на лявата тазобедрена става/счупването на задния ръб на ставната ямка, последващи дегенеративни усложнения-асептична некроза на главата на бедрената кост, артрозни изменения/ са довели до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок от получаване на увреждането до 2-3 месеца след оперативната интервенция. Към момента на депозиране на заключението е възстановена работоспособността на ищеца, но с намалена годност за по-тежък физически труд. Заключението на вещото лице д-р К. е, че съобразно данните за предшестващото здравословно състояние на ищеца и тези от компютърно-томографското проследяване на увреждането на лявата тазобедрена става, следва да се приеме, че описаните увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с травмата от ПТП, настъпило на 09.08.2018г.