Решение № 1893 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110116806 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. В.В., № ***, чрез процесуалния й представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "С.ш", № ***, иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2708.84 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на исковата претенция/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег.

№ В ****, настъпили в резултат на реализирано на 31.07.2022 г. ПТП в гр.

Варна, на кръстовището на ул. „Доктор Пискюлиев” с бул. „Владислав Варненчик“, по време на престой за изчакване на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, причинено по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на заден капак, задна маска, задна броня, предна броня, преден регистрационен номер, ляво осветление регистрационен номер, дясно осветление регистрационен номер, корито резервна гума и ключалка заден капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 31.07.2022 г. предоставила собствения си л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № В ****, на Е.П., като на същата дата около 13:10 ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Доктор Пискюлиев” с бул. „Владислав Варненчик“, докато водачът на автомобила 1 изчаквал светването на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба бил блъснат отзад от л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, управляван от Г.Г.. В резултат на силния удар собственият на ищцата автомобил се изместил напред и ударил от своя страна намиращото се пред него МПС, което обаче напуснало мястото на инцидента, след като светофарът светнал зелено. За произшествието водачите попълнили двустранен протокол, като за виновен бил посочен този на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****. Посочва, че към датата на ПТП автомобилът на Г.Г. бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок 22.06.2022 г. – 21.06.2023 г., предвид което на 01.08.2022 г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилия инцидент. След огледа на увредения автомобил било съставено Опис – заключение по щета № 0003****** в който като увредени детайли на процесния автомобили са посочени: заден капак, задна маска, задна броня, предна броня, преден регистрационен номер, ляво осветление регистрационен номер, дясно осветление регистрационен номер, корито резервна гума и ключалка заден капак. Излага, че от ответното дружество било заплатено обезщетение в размер на 604.67 лв. за констатираните повреди, която ищцата счита за недостатъчна за поправянето на същите в цялост. Намира, че нужната сума за отремонтирането на автомобила е в размер на 2500 лв., съобразно направеното проучване в няколко сервиза. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважаван. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че във връзка с настъпилото на 31.07.2022 г. ПТП от ищцата е образувана щета № 0003****** предвид наличието на застраховка по „Гражданска отговорност“ на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, по застрахователна полица BG/22/**** за периода 22.06.2022 г. – 21.06.2023 г. Поддържа, че действително по заведената щета на 20.09.2022 г. е заплатено обезщетение в размер на 604.67 лв., определено в съответствие с Наредба № 49 от ЗЗГО и съответстващо на констатираните увреждания по автомобила. Отбелязано е, че последният към момента на инцидента е бил на 21 години, поради което не намира за обосновано увредените части да бъдат заменяни с оригинални такива. Счита, че задължението на застрахователя за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение е изпълнено с изплащането на посочената сума, като допълва, че от ищцата не е постъпвало възражение относно размера на определената сума, нито е отправяна нова покана за заплащане на обезщетение. Предвид това ответникът намира, че не е станал повод за завеждане на настоящото дело. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът се представлява от адв. Н. В., който моли решението да бъде съобразено с изложеното от вещото лице, че за последните две години се наблюдава увеличение с около 8 % на процесните авточасти.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

2

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата /31.07.2022 г./ е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В ****, със срок на действие 22.06.2022 г. – 21.06.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 31.07.2022 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 604.67 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 31.07.2022 г. и от заключението на вещото лице Д. В. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: пряк механичен контакт между три превозни средства под ъгъл, близък до нула спрямо надлъжните им оси. На 31.07.2022 г. около 13:10 часа водачът на лек автомобил „Рено лагуна“, с рег.

№ В ****, Е.П., спира зад колона от автомобили за изчакване на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Доктор Пискюлиев“ и бул. „Владислав Варненчик“, посока север. В процеса на изчакване процесният автомобил бива блъснат в задната част от л. а. „Мерцедес Ц 220“, с ДК № В ****, при което се премества напред спрямо статичното си положение и последва сблъсък с автомобила пред него.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № В ****, е собственост на ищцата Г. П. Й..

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗК „Лев инс“ АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.

Констатирани са следните увреждания: заден капак, задна маска, задна броня, предна броня, преден регистрационен номер, ляво осветление регистрационен номер, дясно осветление регистрационен номер, корито резервна гума и ключалка заден капак.

Вещото лице в заключението си посочва, че при съпоставка на механизма на застрахователното събитие, уврежданията на автомобила и снимковия материал, изготвен по преписката, става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила.

3

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Г.Г., управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с ДК № В ****, който при изчакване на разрешаващ сигнал на светофарната уредба е блъснал в задната част автомобила на ищцата - лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № В ****, като в резултат на ударът последният се е преместил напред и е последвал сблъсък и с автомобила пред него.

Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното превозно средство са настъпили и съответни щети както в задната, така и в предната му част. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл е коментираната по-горе САТЕ.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 604.67 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищцата.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно експертизата, общата стойност за възстановяване на процесния увреден автомобил по средни пазарни цени /за части и боя/, в това 4 число и стойността на труда по средни пазарни цени към датата на събитието, се равнява на сумата 3313.51 лв.

При изслушването си в съдебно заседание обаче вещото лице посочи, че дадените от него цени на авточастите са към настоящия момент, като тази цена за две години е нараснала с около 8 %, тоест увеличението на годишна база е 4-5 %.