Решение № 116 от 28.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Сливен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от П. Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230200930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № РД 27-307 от 11.07.2025г., издадено от Зам. -кмет "ФИ" в Община Сливен, с което П. О. Ж., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 20. 00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП на основание чл.183, ал.2,т.1 от чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателя, П. О. Ж. се явява лично и с упълномощен адвокат и моли наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, Зам. -кмет "ФИ" в Община Сливен, се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на така депозираната жалба.

Страните претендират разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 17.06.2025 г., в град Сливен, около обед била извършена проверка от служители в Сектор "Екология", сред които актосъставителят – свид. Ф., в хода на която било установено, че лек автомобил "Рено Клио", с рег. № ....., 1 собственост на Екатерина Ж.а е паркирано неправилно непосредствено пред гараж на ул.“.....“ -долната част, за което й била наложена „Глоба с фиш“ №171/17.06.2025 г. в размер на 20 лева. Срещу така съставения фиш е постъпило възражение от 19.06.2025г. от П. О. Ж., в резултат на което е съставен АУАН за извършено от П. О. Ж. нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за това че лицето неправилно е паркирало пред гараж на ул.“..... долна част, като затруднява достъпа до него. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателя е санкциониран с глоба в размер на 20 лева на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В НП се сочи, че жалбоподателят е паркирал неправилно пред гараж на ул.“..... долна част, като затруднява достъпа до него, с което нарушил чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна такава ситуация е отразена и в акта.

Пред съда е разпитана в две съдебни заседания, като свидетел общинския служител Севгюн Ф. /актосъставителя/. Същата сочи, че е очевидец на нарушението и издала фиш като констатирала нарушението при извършвана от нея проверка за неправилно паркирали МПС, на ул......, гр.Сливен. Изготвила и снимков материал (наличен по преписката).

Автомобилът бил спрян именно пред този имот №8, като в с.з. твърди, че затруднявал достъпа до подземен гараж на ул...... №6, за което била повикана от собственик на автомобил опитващ се да излезе от гаража на №6. Същият обаче не е разпитан като свидетел в хода на административнонаказателното производство. Актосъставителя не си спомня автомобилът да е пречел на №8.

Жалбоподателя се явил за съставяне на акта и заявил, че е ползвател на автомобила. Представен е и снимков материал, видно от който автомобила е спрян на защриховано с хикс поле от улицата, пред вход на имот, но от снимките не може да се разбере категорично дали и доколко заснетият автомобил реално е ограничил достъпа до имота и дали същия представлява гараж. В крайна сметка съдът, с оглед събраните доказателства, не може да приеме за доказана установената и изложена с акта и НП фактическа обстановка. Това е така, тъй като приложеният снимков материал не дава възможност за недвусмислена преценка в тази насока, а показанията св. Ф. също не са от естество да доведат до категорични изводи, защото пък влизат в 2 противоречие с отразеното в АУАН и НП. В акта и НП се сочи, че автомобилът на жалбоподателя бил паркиран на ул. ..... № 8 пред гараж и затруднявал достъпа до него. От приложените снимки и на база приложени копия на карта от КАИС се изяснява, че към имот № 8 няма гараж с излаз на ул....... Вратата на този имот видно от снимките, не се установи от другите събрани доказателства да е вход с достъп към имота. Оказва се, че гараж№6, е извън обхвата на снимките и не може да се направи извод дали и в каква степен ограничава достъпа до него както се твърди от актосъставителя в съдебно заседание. При това съдът намира, че посоченото в акта и НП, че автомобилът на жалбоподателя бил спрян пред имот № 8 и ограничавал някакъв достъп там се опровергава от данните по делото, а и е в противоречие със гласните доказателства-показанията на актосъставителя Ф., която разпитана в две съдебни заседания излага коренно различна от описаната в акта фактическа обстановка, а именно че автомобила пречел на достъпа до подземен гараж №6 за което обаче на жалбоподателя не е повдигнато административно обвинение. Поради което не може да се приеме без резерви дали жалбоподателя е осъществил посоченото в акта и НП нарушение или такова, твърдяно от актосъставителя. В крайна сметка, с оглед всичко изложено, съдът приема, че изложената в НП фактическа обстановка не е доказана поради съществени противоречия в установеното в акта и НП фактическа обстановка и тази изложена в с.з. от актосъставителя Ф..

Този порок не може да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като в случая установеното противоречие на фактите води до неустановеност именно по отношение извършване на нарушението, доколкото конкретно този факт е основанието за приетата в НП правна квалификация.

На следващо място от изложената както в акта, така и в наказателното постановление фактическа обстановка не става ясно от кои обстоятелства се установява, че е налице обективно затруднение на достъпа до жилищната сграда или гаража. Това при всички случаи осуетява възможността на жалбоподателя да разбере какво му се вменява от фактическа страна и в този смисъл жалбата му се явява основателна. Не е ясно и как е определен момента на нарушението, като дата и час, т. е. как е прието че е именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил на посочената дата, че именно той го е паркирал на мястото, посочено в НП и изобщо визира ли се извършено на тази дата паркиране или става дума за по продължително престояване на автомобила. В хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на жалбоподателя. С оглед всички тези неясноти съдът намира, че Наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като при ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят и от 3 съда. Както се каза по-горе съдът приема и че фактическите обстоятелства по акта и НП не се доказват. Предвид всичко изложено наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че както АУАН така и НП формално отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание, като практически не кореспондират с действителната фактическа обстановка. Относно нарушението, съдът намира, че същото не е доказано и неправилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В хода на с. з. беше безспорно установена фактическа обстановка, коренно различна от описаната в АУАН и НП.

Независимо от формираните изводи за процесуално опорочаване на административнонаказателното производство, които съставляват абсолютно основание за отмяна, съдът с оглед служебното начало установи, че жалбата е основателна и по същество като намира административнонаказателното обвинение за недоказано.

По разноските:

Макар да са претендирани такива от страна на жалбоподателя, съдът установи по делото че същият се е явявал последователно с двама адвокати които по делото са представили изрично пълномощно и договор за защита и съдействие. Видно от съдържанието му обаче предоставената правна помощ е безплатна, няма направено изрично искане от страна на адвокатите предоставили безплатна правна помощ по чл.38 от ЗАдв. Поради което намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № РД 27-307 от 11.07.2025г., издадено от Зам. -кмет "ФИ" в Община Сливен, с което П. О. Ж., с ЕГН:

********** е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 20. 00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП на основание чл.183, ал.2,т.1 от чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в негова полза.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд Сливен по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5