Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25497 от 12.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12329/2025
Вид
Определение № 25497
Подписан
12.12.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25497 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512329 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №204944/11.06.2025 г., подадена от Т. И. З., ответник в първоинстанционното производство, срещу Определение №21095/13.05.2025г., постановено по гр. д. №26744/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, с което е оставена без уважение молбата на настоящата жалбоподателка за изменение на Решение №3889/07.03.2025 г. в частта за разноските, като сторените от „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски останат в тежест на дружеството.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, като сторените от „Топлофикация София“ ЕАД такива не бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката. Последната сочи, че с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, тъй като е предприела действия по извънсъдебно разрешаване на спора, като е подала молба до „Топлофикация София“ ЕАД с приложена снимка на водомерите, с актуална дата и час. Сочи, че първоначално претендираната от дружеството сума е била в размер по-голям от впоследствие търсената. При тези съображения счита подадената жалба за основателна и моли да бъде уважена.

В срока по чл. 276 вр. чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните в производството, намира следното.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в 1 законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Е. И. З. и Т. И. З. за осъждане на ответниците да заплатят общо сумата от 59,51 лв., от които 17,88 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, 1,63 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г., 32,74 лв.- главница за услуга „дялово разпределение“ и 7,26 лв.- мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни Е. З. и Т. З..

С изрична молба, постъпила преди датата на насроченото открито съдебно заседание, Т. З. е заявила, че е заплати търсената сума от 59,51 лв. по сметка на ищеца, като е отправила искане за прекратяване на производството.

За да постави своето решение, респ. и обжалвано определение, Софийски районен съд е приел, че макар паричното вземане, предмет на правния спор да е погасено, то същото е сторено в хода на процеса, като доколкото ответниците са станали повод за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тяхна тежест следва да бъдат възложени сторените от „Топлофикация София“ ЕАД разноски.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първата инстанция за правилни, поради което обжалваното определение, с което молбата на Т. З. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Около това тълкуване на разпоредбата е ориентирана и последователната съдебна практика на ВКС /така определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч.гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.; определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч.т.д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.; определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч.гр. д. № 3618/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., сочените от ответника определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр. д. 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр. д. № 3063/2019 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./

2

За да бъде съблюдавано дали предпоставките на процесуалната норма са осъществени, следва да се изходи спрямо това какво е извънпроцесуалното поведение на ответника с оглед предявеното за защита субективно право. В настоящия случай, макар да са въведени твърдения относно действията на З. за извънсъдебно разрешаване на спора с дружеството- ищец, доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и тези обстоятелства остават недоказани. Още повече, дори и да е налице извършено плащане в хода на процеса, то същото сторено след изтичане срока за отговор, преди насроченото открито съдебно заседание, респективно не би могло да бъде прието, че с поведението си жалбоподателката не е дала повод за завеждане на делото.

С оглед изложеното дотук, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №204944/11.06.2025 г., подадена от Т. И. З., ответник в първоинстанционното производство, срещу Определение №21095/13.05.2025г., постановено по гр. д. №26744/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, с което е оставена без уважение молбата на настоящата жалбоподателка за изменение на Решение №3889/07.03.2025 г. в частта за разноските, като сторените от „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски останат в тежест на дружеството.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3