Решение № 1596 от 12.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1596

Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180702716 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „19 Мариачи“ ЕООД срещу заповед № РДЦ-25-1169 от 07.10.2025 г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която е наредено на дружеството-жалбоподател да премахне преместваем обект: „Рекламно-информационен елемент с надпис „БЕЗИСТЕНЪ“, разположен на източната фасада на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка, необоснованост и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се иска нейната отмяна.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 28.10.2025 г. (известие за доставяне – л.18), и срещу заповед, която съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота, поради което е допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с писмо (л.23) от директора на Пловдивския общински инспекторат до кмета на район „Централен“ на 18.08.2025 г. инспектори от районната общинска администрация са извършили проверка на обект: „Рекламно-информационен елемент с надпис „БЕЗИСТЕНЪ“, разположен на източната фасада на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], при която проверка са съставили констативен акт № 28 от 18.08.2025 г. (л.21-22), с който е установено, че процесната сграда е разположена на източната регулационна граница на имота, че източната фасада е основата фасада на сградата към пешеходната [улица]и че сградата е в режим на свързано застрояване със съседните сгради. Констатирано е, че на приземното ниво е наличен проход към вътрешността на имота, където действа търговски обект – кафе-аперитив „Безистенъ“, а над прохода е прикрепен рекламно-информационен елемент с размери 100х185 см, който рекламира дейността на кафе-аперитив „Безинстенъ“. При служебната проверка е установено, че сграда с [идентификатор] е частна собственост, а търговският обект – кафе-аперитив „Безистенъ“ се стопанисва и управлява от „19 Мариачи“ ЕООД. При проверката в техническия архив на район „Централен“ и на община Пловдив не е установено наличието на схема за поставяне, одобрена проектна документация, разрешение за поставяне и разрешение за ползване на имот общинска собственост, поради което е направен извод, че процесният рекламен елемент е поставен без необходимото разрешение за поставяне съгласно Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив (НРИРППРИЕНИОП).

Констативният акт е съобщен на дружеството на 01.09.2025 г. (л.20), но срещу него не е подадено възражение.

Въз основа на констатациите от констативния акт е издадена оспорената заповед № РДЦ-25-1169 от 07.10.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

За да издаде заповедта, кметът на район „Централен“ е приел, че процесната сграда, върху която е поставен рекламният елемент, притежава статут на единична недвижима културна ценност с категория „ансамблово значение“ и е декларирана с протокол № 10 от 21.11.2002 г., и тъй като не е установено наличието на схема за поставяне, одобрена проектна документация и разрешение за поставяне, то рекламният елемент е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което и на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено премахване на процесния преместваем обект.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен и касае правилното приложение на материалния закон и спазването на административнопроизводствените правила.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. Съгласно чл. 57, ал. 5 ЗУТ върху недвижими имоти – културни ценности в техните граници и охранителни зони, разрешение за поставяне по ал. 1 се издава след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство, като съгласуването се извършва служебно по искане на органа, компетентен да издаде разрешение за поставяне по ал. 1.

Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и 7 НРИРППРИЕНИОП рекламно-информационните елементи независимо от техния вид или собственост на имота, в който са поставени трябва: да отговарят на изискванията на тази наредба; да съдържат отбелязани името и адреса на собствениците на РИЕ и номера на разрешението за поставянето на съответното РИЕ. А съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 НРИРППРИЕНИОП не се разрешава разполагането на РИЕ на територията на Община Пловдив върху/във сгради, обявени за паметник на културата, както индивидуални и архитектурно- исторически ансамбли, освен за случаите съгласувани с Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

По делото няма спор, че се касае за рекламен елемент, следователно в случая безспорно е установено наличието на хипотезата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ за премахване на процесния рекламен елемент. Същият е поставен без одобрена схема и без разрешение за поставяне, като при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да докаже, че такива документи са му издадени или са били издадени на негов праводател, не са представени нито в производството по издаване на оспорената заповед, нито в съдебното производство. В този смисъл фактическите основания за издаване на заповедта за премахване на преместваемия обект се явяват безспорно доказани и те са в достатъчна степен конкретно и ясно описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Правилно е посочено и правното основание за издаването на заповедта.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че дружеството-жалбоподател е наело друг имот, различен от сградата, върху която е поставен рекламният елемент, доколкото той рекламира именно дейността на търговския обект със същото наименование като надписа върху рекламния елемент, който обект се стопанисва и експлоатира от дружеството-жалбоподател. Нелогично и лишено от житейска логика би било друго лице да постави подобен рекламен елемент, който няма да му носи икономическа изгода. Не представляват годно доказателство за установяване годината на поставяне на рекламния елемент приложените към жалбата компютърни извадки, поради което съдът намира, че в производството по издаване на оспорената заповед са изяснени правнорелевантните факти и са събрани относимите доказателства, съответно правилно е определен и адресатът на оспорената заповед.

В случая, освен че липсва одобрена схема и разрешение за поставяне на процесния рекламен елемент, липсва и съгласуване с НИНКН с оглед статута на сградата, върху която е поставен рекламния елемент, на единична недвижима културна ценност с категория „ансамблово значение“. Това съгласуване е задължително както по силата на закона, така и съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 НРИРППРИЕНИОП. Липсата на такова съгласуване представлява абсолютно основание за премахване на процесния рекламен елемент.

Нормата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е императивна и кметът действа в условията на обвързана компетентност, т.е., няма право на преценка, а задължително следва да издаде заповед за премахване на преместваемия обект, поставен без одобрена схема и разрешение за поставяне.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ, изискваща преди издаване на заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да бъдат установени с констативен акт, съставен от общинските служители по контрол на строителството, какъвто констативен акт е съставен и издаден, съобщен е на законния представител на дружеството, който не е упражнил правото да подаде възражение срещу акта. Т.е., не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, защото установените при проверката факти са действителни, истинни и не са опровергани в хода на съдебното производство, правата на дружеството-жалбоподател за участие в производството по издаване на оспорената заповед не са били нарушени, не е било нарушено и правото му защита.

Констатирането на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отмяната на издадения в такова опорочено производство административен акт има смисъл единствено и само, ако връщането на производството в начална фаза се налага заради преценка на факти и доказателства, които са съществували още преди или към момента на издаване на отменения административен акт, но са били игнорирани от административния орган. Настоящият случай категорично не е такъв, защото в съдебното производство не бяха представени одобрена схема и разрешение за поставяне на рекламния елемент. Т.е., в настоящия случай отмяната на оспорената заповед не би довела до различен краен резултат, защото не са налице такива релевантни към казуса доказателства, които да не са били събрани и преценени от кмета на района при издаване на заповедта.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „19 Мариачи“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 26, представлявано от управителя Н. Т., срещу заповед № РДЦ-25-1169 от 07.10.2025 г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която е наредено на дружеството-жалбоподател да премахне преместваем обект: „Рекламно-информационен елемент с надпис „БЕЗИСТЕНЪ“, разположен на източната фасада на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: