Решение № 1037 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330200238 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП№ 21-1030-012255 от 22.12.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Г. Г. С. ЕГН:********** с адрес гр. ** е наложено административно наказание за нарушение на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.

Жалбоподателят Г. С. се явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. М.. Пълномощникът поддържа изложените в жалбата възражения срещу НП. Моля за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващия орган – Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.12.2021 г. от актосъставителя мл. инспектор М. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г. Г. С.

ЕГН:********** с адрес гр. ** за това, че на 16.12.21 г. около 19.50 часа в 1 гр.Пловдив, ул. Солунска, кръстовище с улица Ружа, посока изток-запад, управлява личния си лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег.№ ** като управлява горепосоченото МПС и отнема предимство на преминаващия по пешеходната пътека тип „зебра“ – М.В.П., блъска я и реализира ПТП с пострадал. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят М. А. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че на 16.12.21г в 19.50 часа оперативния дежурен на сектор ПТП изпратил екипа в гр. Пловдив, на кръстовището на улиците Солунска и Ружа. На място установили водача, както и пострадалата, която била откарана с линейка в лечебно заведение, за да бъде прегледана. Свидетелят си спомня, че пострадалата жена имала охлузвания. На водача, в негово присъствие бил съставен процесния АУАН по чл.119 ал.1 от ЗДВП, тъй като е отнел предимство на пешеходката на пешеходна пътека тип „зебра“. Бил съставен и протокол за ПТП, с пострадало лице. На мястото е имало ясно обозначена пешеходна пътека. След предявяване на протокола за ПТП, свидетелят си спомня, че по лекия автомобил имало щети, установени на предно обзорно стъкло.

В съдебно заседание на 19.09.22г е разпитан свидетелят А.К.. Същият, твърди, че е виждал пътен инцидент миналата година около шестнадесети декември и редовно минавал по пешеходната пътека, която нямала никаква маркировка, както и осветление. Въпросната вечер станал случайно свидетел на инцидента и сочи, че жалбоподателят карал нормално, времето било дъждовно, със ситен дъжд. Видял жената отсреща, която буквално се хвърлила под колата. Не била се огледала. Момчето я ударило, не могло да реагира, тъй като според свидетеля не я видял, поради това, че жената била облечена цялата в черно.

По спомен ударът станал в началото на пешеходната пътека, след който водачът спрял автомобила, дошли хора да помогнат , както и линейка.

От разпита на св. Г., се установява, че същият е съставил протокол за ПТП на 16.12.21г, като няма спомен за обстоятелствата около извършване на нарушението.

На 08.03.2023г в съдебно заседание са изслушани свидетелите - А. Т., С.

М. и П. Ц..

От показанията на свидетелите Т. и М. се установява, че са се е намирали в близост до мястото на инцидента. Не са възприели лично удара, но са чули силен трясък и възприели жената да хвърчи във въздуха. Св. Т., сочи, че се приближил и видял, че колата била в средата на платното, на лентата в посока на движението, а жената била в същата посока на движение на около 3 метра от колата. Присъстващите помогнали на жената, както и 2 водачът помагал. Тя се опитала да стане и ходи сама, но не успяла.

От показанията на св. Ц. се установява, че свидетелят е чул удар, и се е приближил до мястото. Жената била зад пешеходната пътека. Не помни дали водачът е помогнал на пострадалата, след удара.

Съдът намира, че така събраният доказателствен материал, обективиран в приложените писмени и гласни доказателства по делото, и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административни нарушение по чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата се явява доказано по несъмнен начин.

В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – протокол за ПТП, АУАН веществени доказателства по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя на посочените в АУАН и НП дата и място. На следващо място от показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че на мястото на удара е имало пешеходна пътека, както и че е било налице съприкосновение между пострадалата и лекия автомобил на жалбоподателя, по който има щети.

Повечето свидетели твърдят, че се възприели пострадалата жена „във въздуха“. Показанията на свидетеля А.К., се кредитират частично и само по отношение на пряко възприетите факти, потвърдени от другите свидетели за тъмно и дъждовно време, както и по отношение на наличие на ПТП и мястото на възникването му, но не и досежно причината за настъпване на същото, доколкото същия субективно интерпретира реакцията на водача на лекия автомобил, както и поведението на пострадалата жена, изразено, чрез описанието - „Тя буквално се хвърли пред колата..“, която фактическа констатация, се поддържа и като възражение от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да се посочи, че законът не изисква от пешеходците конкретно поведение, освен да са стъпили на пешеходната пътека, тъй като водачите на превозните средства имат задължение да пропуснат пресичащите пешеходна пътека пешеходци, респ. да спрат пред пешеходната пътека.

Административнонаказателната отговорност при нарушаване разпоредбата на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата не е обвързана с поведението на пешеходеца на пешеходната пътека – няма значение дали пешеходеца проявява колебливост при движението си или пък водача е преценил, че пешеходецът може безпрепятствено да премине през пешеходната пътека (Р 200-1977-ІІІ НО).

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере, кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да 3 организира адекватно защитата си.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП) не е пропуснал преминаваща по пешеходната пътека пешеходка. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачът на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да спре или намали, управляваното от него ППС, за да пропусне пресичащия пешеходец. С горното си поведение същия е осъществил състава на чл.119, ал.1 от ЗДвП, което като правна квалификация е вярно отразено от административно-наказващия орган. По делото не се установи, изложената в жалбата фактическа обстановка, че не е имало стъпила на пешеходната пътека пешеходка/ показанията на св. Ковачев в тази част сочат, че инцидентът е станал в началото на пешеходната пътека/, когато водачът е преминавал през нея.

Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.

Като санкционната норма е относно нарушение за водач, който причини ПТП не спазвайки правилата за предимство.

Налице е съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в предвидения в закона размер от 200 лв.

С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-012255 от 22.12.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Г. Г. С. ЕГН:********** с адрес гр. ** е наложено административно наказание за нарушение на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5