Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 541 от 03.08.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 410/2023
Вид
Решение № 541
Подписан
03.08.2023
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.12, ал.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.14 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.14, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.14, ал.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.14, ал.3 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.1, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.1, ал.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.3 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.4 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.295 · Търговски закон
  • чл.295, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000410 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на «Водоснабдяване и канализация»ООД гр.Перник, ЕИК 823073638, чрез адв.И. Я. и адв.О. Н.

- и двамата от САК насочена против Решение № 2/14.02.2023 г., постановено по т.д. № 54/2021 г. по описа на ОС Перник, с което въззивното дружество е осъдено за даплати на «Софийска вода»АД сумата от 740 859,63 лв. - главница, представляваща стойността на подаденото количество вода по силата на сключен договор за предоставяне на услуга ог 23.03.2020 г. в пунк за доставка - границата на концесионната област по фактури за периода 05.05.2020 г. - 07.04.2021 г., както и сумата от 47 549,62 лв., представляваща моратовна лихва върху просречените суми за периода 09.07.2020 г. - 08.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в сида 11.10.2021 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004 г- за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, вкл. позоваване на доказателства, които не са надлежно приобщени като такива по делото, както и за необоснованост.

Поддържа първоинстанционният съд неправилно да е приложил ЗРВКУ и Наредбите по приложението му, като е счел, че обвързващият страните по делото договор не подлежи на предварително съгласуване с КЕВР и асоциациите на ВиК и че цената на доставената вода от въззиваемото на въззивното дружество подлежи на регулиране от КЕВР. От там произтичал и неправилния му извод договорът да не е нищожен, като противоречащ на 1 закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.295 ТЗ.

Поддържа се в обжалваното решение изцяло да отсъстват мотиви по направените от ответника възражения за нищожност на процесния договор.

Независимо от това оплакване /п.I от въззивната жалба/, в п.III се поддържа неправилност на изводите на ОС Перник за неоснователност на тези възражения, съответно - че те са преклудирани. Тези му изводи противоречали на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и на установеното от доказателствата по делото.

На отделно основание се твърди първоинстанционният съд да е интерпретирал превратно приобщените по делото доказателства в насока, че трето за спора лице „Български ВиК холдинг“ЕАД има ангажименти за осигуряване на средства ва заплащане на средствата по договора между страните по делото.

Поддържа се в решението на ОС Перник да не е обсъден правният въпрос дали цената по сключения между страните договор подлежи на регулиране от КЕВР, което е довело до неговата необоснованост.

Като правен резултат от развитите подробни доводи в подкрепа на гореизложените оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея съображения за неправилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Перник е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.288 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“АД против „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Перник.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на Договор за предоставяне на услуга от 23.03.2020 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да доставя на ответното услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода при условията, посочени в цитирания договор.

Според условията на договора ищецът имал задължението да осигури резервиране, транзитиране и доставка на обработена (пречистена) вода до 300 л/сек. от централната водопроводна система на гр. София до Пункта за доставка на „ВиК” ООД-Перник, на границата на концесионната област с. Мало Бучино, подробно описан в Договора. Според чл. 5.3 от договора отчетените количества ежемесечно били отразявани в двустранно подписани от упълномощени представители на страните протоколи.

Твърдяло се е в изпълнение на посочения текст от договора, както и на чл. 5.1 и 5.2 количеството обработена вода, доставяна от ищеца на ответника да се измервала чрез годен, преминал през метрологична проверка измервателен уред, монтиран и пломбиран във водомерна шахта в Пункта на доставка, като отговорността за измерването, калибрирането и поддръжката на измервателния уред била поета от „Софийска вода” АД.

Измервателните устройства се отчитали ежемесечно, а за отчетените количества в Пункта за доставка били съставяни изискуемите от договора Протоколи за всеки календарен месец от процесния период, които били подписвани без възражения от представител на „ВиК“ ООД, гр. Перник.

Такива възражения не били правени от негова страна и впоследствие.

Според уговорката на чл. 5.7 доставчикът фактурирал на купувача и последният плащал за количествата доставена обработена вода, съобразно показанията на измервателните уреди.

Отчетеното количество по ежемесечните протоколи било фактурирано от ищеца, стойността на услугата по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода, 2 предмет на договора била 0.23 лв/куб. м (без вкл. ДДС).

Същата се формирала съгласно писмо № В-07-02-1/20.03.2020 г. на КЕВР и покривала допълнителните и преки разходи, които „Софийска вода” АД реализирало в изпълнение на договора.

За извършената от него услуга ищцовото дружество издало срещу ответника общо 12 бр. фактури, подробно описани по номер, вид на услугата, единична и крайна цена.

Съгласно чл. 6.2.2. от договора „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – гр. Перник следвало да заплаща дължимите суми в рамките на тридесет календарни дни, считано от датата на издаване на съответната фактура.

Твърди се ответникът да не е изпълнил това свое задължение, като не извършил плащане по нито една от издадените фактури. Затова на основание чл.6.2.4 от договора същият дължал и в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта върху всяко просрочено задължение, считано от датата на забавата му.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 740 859.63 лв. /с ДДС/ за доставената вода и 47 549.62 лв. като мораторна лихва върху претендираната главница.

Твърдяло се е наличието на извънсъдебно признание от страна на ответника на задължението му към ищеца в изходящо от него писмо с Вх. № СВ-2695/18.12.2020 г., подписано от законния му представител.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданова, не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно наличието на договорна обвързаност между страните по делото по договора от 23.03.2020 г., предмета на същия, уговорения начин на заплащане на задължението на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник към „Софийска вода“АД по повод това договорно правоотношение, фактът, че не е изпълнил задължението си за заплащане на предоставената услуга.

Допълнителна искова молба ищецът не е подал и съответно на това на ответника не е давана възможност за допълнителен отговор.

След изготвяне на проекта за доклад от първоинстанционния съд ответникът в писмено становище, чрез процесуалните си представители, е въвел възражение за нищожност на обвързващия страните договор в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречието му със закона - Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и ЗРВКУ и чл.295, ал.1 ТЗ, а в условието на евентуалност - на нищожност само на клаузата от чл.6.1 от договора, отново в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона, чл.26, ал.2, пр.второ ЗЗД - поради липса на съгласие, както и на чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД - поради противоречието й с добрите нрави.

Поддържано е във връзка с последното възражение, че цената на предоставяната услуга е определена в несъответствие на посочените по-горе два нормативни акта - наредба и закон.

Доводи за противоречието на посочения текст от договор с добрите нрави не са изложени.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение, което се обжалва изцяло, и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства във връзка с основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Решението е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в 3 рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази от фактическа и правна страна следното:.

Страните по делото не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, че са се обвързали от Договор за предоставяне на услуга от 23.03.2020 г.

Съобразно клаузите на последния „Софийска вода“АД е предоставило на „Водоснабдяване и канализация“ ООД услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода от водоснабдителната система на гр. София до Пункта за доставка срещу задължението на получателя на услугата да заплати цената й в съответствие със сроковете и условията предвидени в договора.

Следва да се отбележи, че договорът има преамбюлна част, от съдържанието на която става ясно, че при постигане на съглашението помежду им страните са съобразили и цитираните в нея Решение от 23.01.2020 г. на Министерски съвет за отправяне на искане до Столичния общински съвет за разглеждане възможността за възмездно преминаване на водни количества в размер на 300 л/сек, необходими за подпомагане на водоснабдяването на гр. Перник; Решение № 36/28.01.2020 г. на Столичния общински съвет за отпускане на водни количества от водоснабдителната система на Столична община към водоснабдителната система на гр. Перник; Писмо № В-07-02-1/20.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е изразила предварително становище относно възстановяването на разходите, свързани с предоставянето на услугата, предмет на настоящия договор; Съгласие на „Софийска вода“ АД да доставя на „ВиК“ Перник, който да приеме услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода при сроковете и условията посочени в договора.

Договорът е уговорен като срочен - за срок от шест месеца, считан от датата на подписването му /чл.3.1/.

В клаузата на чл.5.1 страните са се съгласили количеството на обработената вода да се измерва чрез годен, преминал през метрологична проверка измервателен уред, монтиран и пломбиран във водомерна шахта в Пункта за доставка, а в тази на чл.5.2 - че Софийска вода ще води отчет за доставените количества в Пункта за доставка и ще бъде отговорен за измерването, калибрирането, и поддръжката на измервателния уред, като осигурява на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – гр. Перник достъп до измервателното устройство за съвместен контрол при предварително уведомление, в удобно за двете страни време.