Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35455 от 29.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16157/2026
Вид
Определение № 35455
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35455 гр. С, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20261110116157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 182576/08.06.2026 г., М. С. А., ЕГН **********, гр. С, кв. „С“, ***, чрез адвокат Б. Г. Й., със съдебен адрес: гр. С, ***, против „К“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: СОТ“, гр. С, бул.

„В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Бя“ представлявано от ИК, чрез юрк. АИа, и „АТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „В“ Хе 146А, ет. 4, представлявано от ИМШ, чрез юрк. СС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата за редовна и допустима, поради което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2027 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 3234439 от 15.08.2025 г. сключен между „К“ ЕАД, ЕИК **********, и ищцата М. С. А., с цена на иска 5205,69 евро, равностойност на 10181.44 лв., от които главница в размер на 2505,33 евро, равностойност на 4900 лева и възнаградителна лихва в размер на 2700,36 евро, равностойност на 5281.44 лева, и за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.08.2025 г. към договора за потребителски кредит с “К” ЕАД, №3234439 от 15.08.2025 г., сключен с „АТ“ ЕООД, ЕИК *********, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила по електронен път договор за потребителски кредит №3234439 от 15.08.2025 г. с първия ответник „К“ АД, в качеството си на потребител. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит Заемодателят 1 одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия, като сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на Договор за Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит Кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на кредитодателя или да сключва договор за застраховка. Твърди, че въпреки написаното в Договора, потребителят не е имал право на избор и застраховката е била добавена при сключването на договора и неговото изпращане по елелктронен път, както и договорът за поръчителство. Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 3234439 от 15.08.2025 г. общият размер на предоставения Кредит възлиза на 4115.21 лв., равностойност на 2104.07 евро, от които размер на Кредита 3350 лв., равностойност на 1712.83 евро и размер на застрахователната премия 765.21 лв., равностойност на 391.256 евро при срок на кредита 24 месеца и брой на погасителните вноски – 24; Фиксиран лихвен процент по Кредита: 33.25%;

Годишен процент на разходите по Кредита: 38.82 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия. Общ размер на всички плащания в размер на 5729.59 лв., равностойност на 2929.49 евро. Първата падежна дата е 20.09.2025 г.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 ал. 2 от Договора, при неговото сключване, кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато Кредитополучателят чрез посредничеството на кредитодателя е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от „К“ ЕАД директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за което Кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия Договор. Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставя на Кредитополучателя при условията на настоящия Договор. Твърди, че никога не е искал такава застраховка, не е подписвал договор за застраховка, а тя е била предварително определена и добавена към погасителния план и в договора за кредит. Кредитополучателят никога не е искал и да сключва договор за поръчителство, него не го е имало и в договора за кредит, а допълнително е изпратен на втори имейл и потребителят не е имал никакъв избор дали го иска или не. Сочи, че ако е искала застраховка, сама щяла отделно да сключи такава, като твърди, че не е сключила и не е подписвала договор със застраховател, а това е сторено от кредитора, без право на избор за потребителя.

Излага съображения, че с Договора за кредит е била задължена да сключи договор и за поръчителство с втория ответник. Твърди, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че в чл.З и чл.4 ал.2 от договора за кредит е предвидено, че не е задължително условие за потребителя е да сключва застраховка и договор за предоставяне на поръчителство това възнаграждение за поръчителство в размер на 4064.54 лв., равностойност на 2078.17 евро не било посочено общо дължимата сума от потребителя по кредита, нито пък възнаграждението е било включено при формиране на ГПР. Счита договора за нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, поради липсата на изискванията на закона.Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че в приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 38.82 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно застрахователната премия в размер 765.21 лв., равностойност на 391.25 евро и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство 4064.54 лв. с равностойност на 2078.17 евро, сключен от потребителя с „АТ“ ЕООД, което следва да се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

2

Твърди, че Кредитодателят не е предоставил на потребителя задължителния по закон Стандартен европейски формуляр (СЕФ), с което е нарушил чл. 5, ал. 1 от ЗПК и Наредба № 1/2011, като неговата липса пречи на информирания избор на потребителя и води до незаконосъобразност на договора или отделни клаузи по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и приложимата директива 2008/48/ЕО.

Счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищцата като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, както и че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Твърди, че от Търговския регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕООД е „К“ ЕАД с ЕИК **********, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство, „К“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, а съгласно чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство, потребителят може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „К“ открита в Банка ДСК. Счита, че тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на всички доказателства, поради което счита за безспорно, че двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищцата за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит, защото е предвиден като условие за одобряване на искането.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 ал.2 от договора за потребителски кредит, сключването на договор за застраховка не е задължителен, а съгласно чл.З от същия договор предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване и изпълнение на договора, тъй като кредиторът одобрява заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността. Въпреки това, сочи ищецът, в договора е включено възнаграждение за поръчителство и застрахователна премия, които представляват допълнителна финансова тежест за заемателя. Твърди, че това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, поради което твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР от 38.82% не отговаря на действителния такъв. Сочи, че това съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Счита, че при така формулираните клаузи на договора за кредит, потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „Договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице-поръчител.

Счита, че застраховката също трябва задължително да бъде добавена към ГПР, защото представлява безспорно разход, още повече, че потребителят никога не е желал и не е сключвал застраховка, а такава е сключена от кредитора, като сумата за нея е била предварително определена и добавена към главницата.

Твърди, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен, като единствената причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че Договорът, сключен между 3 потребителя и „К“ ЕАД, и договорът сключен между потребителя и „АТ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията, поради което счита, че следва и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Моли съда да уважи исковата молба и да му присъди разноски.

Ответникът „К“ ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесният договор за кредит. Твърди, че главницата е била усвоена в цялост от кредитополучателя – ищец. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „АТ“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Сочи, че за предоставената от „АТ“ ЕООД услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който „К“ ЕАД не е страна, поради което изложеното възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР.