Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 03.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1050/2019
Вид
Решение № 260009
Подписан
03.07.2020
В сила
04.08.2020
Състав
ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.58, ал.1, т. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл.60 · Закон за кредитните институции
  • чл.3 · Закон за особените залози

Р Е Ш Е Н И Е

№…….../...........07.2020 г. гр. Варна

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 1050/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от

„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, пл. „Света Неделя“ № 7, срещу Т.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството на солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г., Анекс № 1/11.04.2008г., Анекс № 2/8.7.2008г., Анекс № 3/11.7.2008г., Анекс № 4/5.3.2009г., Анекс № 5/08.07.2009г., Анекс № 6/8.9.2009г., Анекс № 7/08.10.2009г., Анекс № 8/16.10.2009г., Анекс № 9/26.10.2009г., Анекс № 10/09.07.2010г., Анекс № 11/06.08.2010г., Анекс № 12/08.09.2010г., Анекс № 13/29.9.2010г., Анекс № 14/08.07.2011г., Анекс № 15/08.09.2011г., Анекс № 16/29.09.2011г., Анекс № 17/13.10.2011г., Анекс № 18/09.07.2012г., Анекс № 19/08.08.2012г., Анекс № 20/09.07.2013г., Анекс № 21/09.07.2014г., Анекс № 22/07.07.2015г., Анекс № 23/05.08.2015г., Допълнително споразумение от 5.8.2015г., Анекс № 24/06.07.2016г., Анекс № 25/08.08.2016г., Анекс № 26/30.08.2016г., Допълнително споразумение от 30.08.2016г., Анекс № 27/07.07.2017г., Анекс № 28/10.07.2018г. и Анекс № 29/26.07.2018г., дължи вземанията, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2115 от 15.03.2019 по ч.гр.д. № 4009/2019г. на PC Варна, поправена с Разпореждане №40291/12.08.2019г., както следва: сумата от 748819.27 лева, представляваща неизплатена главница по посочения по-горе Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.7.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 14.03.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 10169.99 лева, представляваща договорна лихва по чл. 4.1 за периода 20.10.2018г.- 19.12.2018г.; сумата от 13349.61 лева, представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 за периода 11.10.2018г.-13.03.2019г. вкл. и сумата от 14954.58 лева, представляваща наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 за периода

11.10.2018г.-13.03.2019г.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г., сключен с кредитополучателя „Ролмакс“ ООД, ЕИК ********* и солидарните длъжници «Инфлама» ООД, ЕИК *********, Т.К.Г., Д. Р. Г.и Н. С. Д., с който банката е предоставила на кредитополучателя банков револвиращ кредит до размера от 800 000.00 лева за рефинансиране на овърдрафт, предоставен от „Алианц Банк България“АД в размер на 180 000 евро и за осъществяване на текущи разплащания на дружеството-кредитополучател, както са уговорили страните в чл. 3 от Договора. Сумата в размер на 800 000 лева е предоставена за усвояване по посочената в договора сметка и е усвоена както следва: на 09.08.2007г. - 352049.40 лева, представляващи левовата равностойност на 189 000 евро, с които е рефинансирано задължението на кредитопучателя към „Алианц Банк България“АД и на 13.8.2007г. - 447 950.60 лева. Съгласно чл. 4.1 във вр. чл. 11.1.1 от договора, върху усвоените суми по кредита се начислява годишна лихва, представляваща сбора от Базов лихвен процент и Надбавка за редовен дълг към него в размер на 3,75%, която към датата на сключване на договора възлиза на 8.024%. По силата на чл.

4.2 от договора при просрочие на лихва във вр. чл. 11.2.2 от ОУ или на главница във вр. чл. 11.2.1.1 от ОУ, кредитополучателят заплаща за срока на просрочието лихвен процент, формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 1.00%. Съгласно клаузата на чл. 4.3 във вр. чл. 11.2.3, в случай на просрочие едновременно на лихва или на погасителна вноска по главница, наред с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в размер на 5.00 % върху наличния кредит. Лихвата върху просрочена главница по чл.4.2. се начислява само върху съответната посрочена вноска по главницата, докато неустойката по чл.4.3. е дължима върху целия усвоен и непогасен кредит по главницата. Договорът за кредит е изменян многократно с посочените по-горе анекси, чрез изменение на кредитния лимит до 920 000 лева с Анекс № 1, 1200000 лева с Анекс № 3, 1 165 000 лева с

Анекс № 20, 1 105 000 лева с Анекс № 21, 980 000 лева с Анекс № 24, 975 000 лева с Анекс № 25, 833 100 лева с Анекс № 27 и 761 100 лева с Анекс № 28, изменение на лихвените проценти за възнаградителната лихва и на крайния срок за ползване на кредита, приемане на действието на актуалните Общи условия на банката и поемане на задължения за учредяване или заличаване на обезпечения. Съгласно §2 от Анекс № 27/07.07.2017г. Банката е дала съгласие за освобождаване от солидарна отговорност на ответника Т.К.Г. само при постъпване на сума в размер на 50 000 лева по разплащателната сметка на кредитополучателя в УниКредит Булбанк АД и учредяване на залог по реда на 303 на вземания на блокирани парични средства. Тези условия не са изпълнени от страна на кредитополучателя и ответника Т.Г.. С Анекс № 28/10.07.2018г. срокът за ползване на кредитния лимит е пролонгиран до 09.07.2019г., а крайният срок за погасяване на задължението е продължен до 10.07.2019г., съгласно чл. 7.1. задължението е разсрочено на 13 вноски. Кредитополучателят не е спазил уговорения в чл. 7.1.1 от Анекс № 28/10.07.2018г. начин на погасяване на задължението, като е нарушил и договорените падежи - внесена е само първата вноска от 3000лв. на 20.07.2018г., след което са извършвани само нерегулярни и частични плащания до 09.11.2018г., когато е извършено последното частично погашение по кредита за сумата от 378.50лв. След тази дата плащанията са напълно преустановени, поради което на основание чл. 17.1 във вр. чл. 17.3.3 от Анекс № 17/13.10.2011г. във вр. чл. 17 от договора и т. 28.15 и т. 29 от Общите условия към Договора за кредит, задължението в пълен размер е станало предсрочно изискуемо, считано от 19.12.2018г., към която дата просрочието в плащанията на главницата и лихвите е било над 90 дни. Уведомлението за предсрочна изискуемост до ответника е изпратено с писмо с обратна разписка и е връчено на 11.01.2019г. чрез Тодорка Ганчева – негова майка. Поради неизпълнение на задълженията ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл.415 от ГПК. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си. Претендира се за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След срока за отговор е депозирано становище вх. № 32958/07.11.2019 г. от ответника, в което се поддържат доводи за нищожност на сключените допълнителни споразумения, в частта, с която изтеклите лихви са капитализирани към главницата, поради нарушение със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД. Капитализирането на задължението е в нарушение на забраната за анотицизъм, води до неопределени лихвени проценти, с които длъжникът не е бил запознат и представлява едностранна промяна на непредвидено в договора основание. Навеждат се твърдения за неравноправност по смисъла на чл.143, т. 3 и 10 от ЗЗП на клаузите от договора и анексите досежно договореното изменение на дължимата възнаградителна лихва предвид липсата на обективни критерии и методология по нейното определяне в противоречие с чл.58, ал.1, т. 1 от ЗКИ. В противоречие със ЗЗП са уговорените клаузи от договора за банков кредит относно предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, досежно олихвяването на главницата въз основа на базов лихвен процент, без посочването на обективни критерии за определяне размера на БЛП, досежно правото на банката по всяко време да променя едностранно дължимите такси и комисионни по договора за банков кредит. В договора за кредит и последващите анекси липсва погасителен план, както и липсва посочване на ГПР, които обстоятелства водят до извода за недействителност на договора за кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 от неназован закон.

С възражението по чл.414 от ГПК ответникът поддържа, че няма качеството на солидарен длъжник, тъй като е налице изпълнение на клаузата на т.9.13 от Анекс 27/07.07.2017г. към договора за освобождаването му от отговорност. Излага, че има качеството само на ипотекарен длъжник. Твърди, че не е настъпила изискуемостта на вземането, тъй като не е надлежно уведомен за обявяване на предсрочна изискуемост. Фактите, относими към настъпване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението, поради което вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу възразилия длъжник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно отношение по силата на сключен валиден договор за кредит, по който ответникът е солидарен длъжник, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основанието за възникване на всяко от задълженията за лихви и неустойки, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделните пера.

От представения по делото Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателя „Ролмакс“ ООД, ЕИК ********* и солидарните длъжници «Инфлама» ООД, ЕИК *********, Т.К.Г., Д. Р. Г.и Н. С. Д., се установява, че страните са обвързани от облигационно отношение с характеристиките на договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит до размера до 800 000.00 лева за рефинансиране на овърдрафт, предоставен от „Алианц Банк България“АД в размер на 180 000 евро и за осъществяване на текущи разплащания на дружеството-кредитополучател, срещу задължението за връщането й на три вноски в срок до 20.09.2008г. Съгласно уговорката на чл.

4.1.а от Договора кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да заплащат на банката годишна възнаградителна лихва, формирана от Базов лихвен процент в размер на едноседмичния СОФИБОР плюс надбавка за редовен дълг в размер на 3,75%, която към датата на сключване на договора възлиза на 8.024%.

С последващи 29 на брой анекси кредитният лимит е изменян до 920 000 лева с Анекс № 1, 1200000 лева с Анекс № 3, 1 165 000 лева с Анекс № 20, 1 105 000 лева с Анекс № 21, 980 000 лева с Анекс № 24, 975 000 лева с Анекс № 25, 833 100 лева с Анекс № 27 и 761 100 лева с Анекс № 28. Възнаградителната лихва също е предоговаряна многократно, като формулата за изчисляване във всички случаи включва само два компонента: едноседмичния СОФИБОР и фиксирана надбавка. Единствено с Анекс 28/ 10.07.2018г. променливата компонента е заменена с Осреднен депозитен индекс, получен на база на Лихвената статистика на БНБ. С Анекс № 28/10.07.2018г. срокът за ползване на кредитния лимит е пролонгиран до 09.07.2019г., като съгласно чл. 7.1. задължението е разсрочено на 13 вноски, а крайният срок за погасяване на задължението е продължен до 10.07.2019г.