Решение № 5578 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5578 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330106919 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективноевентуаносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Г.

Ч. Я. ЕГН **********, с адрес: с. М. чрез адв. М. против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Г.

М. Димитров № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от З. С. Р. за прогласяване нищожността на договор за потребителстки кредит от **** г., поради несъответствие с разпоредбите на ЗПК, евентуално прогласяване нищожност на клаузите от договора предвиждащи заплащане на „такса разглеждане“ и „такса за удължаване" поради нарушение на разпоредбата на нормите на чл.

33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 271.63 лева, недължимо платена по недействителен от 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-14.04.2025 г., до окончателното изплащане, евентуално осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 207.92 лева, недължимо платена такса разглеждане“ и „такса удължаване" по договора от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-14.04.2025 г. до окончателното и изплащане.

Притендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на **** г. по силата на който на ищеца са предоставени в собственост заемни средства в размер на 300 лева, усвоени чрез „Изипей“ при фиксиран лихвен процент по заема 40,97 %, годишен процент на разходите – 49,60%. Дължи се заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка в размер от 76,89 лв. и 64,80 лв. такса за удължаване на срока. С анекси от 25.06.2023 г. и 28.06.2023 г. заемната сума е увеличена с 300 лв. Задълженията са заплатени с внасяен на сума от 871,63 лв. Договора е недействителен поради неяснота относно посочения лихвен процент и ГПР. Таксите за разглеждане и удължаване противоречат на ЗПК. Липсва еквивалентност на предоставените по тях услуги, което накърнява добрите нрави. По договора се дължи връщане само на предоставената заемна сума. Неустойката излиза извън присъщите и функции.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете.

Потвърждава сключването на договора и анексите и съдържащите се в тях клаузи, плащането на задълженията. Липсват нарушения на законовите разпоредби.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ се явява кредитор на ищеца, който от своя страна е сключил договора като потребител.

Поради това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание се явява потребителски и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки и при дължима служебна проверка от съда на договорите за потребителски кредити досежно наличие на неравноправни и нищожно клаузи, настоящия състав намира, че по делото не са ангажирани доказателства за сключен договор между страните отговорящ на изискванията на ЗПК досежно форма и съдържание. Това сочи нарушение на чл. 10 и 11 от ЗПК и се явява достатъчно основание за определяне на постигнатото между 2 страните съглашение като недействително по чл. 22 от ЗПК, макар да е спазено изискването на ЗЗД за предаване на заемната сума, характеризиращо договора за заем като раелен такъв. Предвид това съдът намира, че предявения иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи изцяло.

Съобразно изложените мотиви за недействителността на договора и липсата на спор между страните, че задълженията по него в размер от 871,63 лв. са заплатени, съдът намира, че сумата над 600 лв. главница се явява дадена без основание по недействителен договор за кредит, което налага връщането и на платеца. Ето защо при липса на установени данни от ответника за заплащане на сумата от 271,63 лв. в полза на ищеца иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва де се уважи изцяло. Това поражда право на обезщетение за ищеца в размер на законната лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане. Ето защо основателен се явява и иска по чл. 86 от ЗЗД.

Поради уважаване на предявените главни притенции съдът не дължи произнасяне по обективносъединениет с тях евентуални такива.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-100 лв.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

М. следва да се определи служебно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение от 200 лв. за производството по делото, по което исковете произтичат от едно и също правно основание и спора по тях не се отличава с фактическа и правна сложност предвид многобройната и последователна съдебна практика в тази насока. Искането за определяне на отделна сума като репариране на дължимия ДДС от адвоката, който е избрал доброволна регистрация по ЗДДС следва да се остави без уважение, тъй като съдът не е обвързан с определено конкретно минимално възнаграждение за осъществената безплатна правна услуга и не се явява платец на нейната цена, нито задължено лице по ЗДДС за служебно начисляване на ДДС при определяне размер на възнаграждението.

На ответника не се дължат разноски.

На ответника разноски не се дължат.

3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен сключеният между "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Г.

М. Димитров № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от З. С. Р. и Г. Ч. Я. ЕГН **********, с адрес: с. М. договор за потребителстки кредит от **** г., поради несъответствие с разпоредбите на ЗПК.

ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул . Д-р Г. М. Димитров № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от З. С. Р. да заплати на Г. Ч. Я. ЕГН **********, с адрес: с.

М. сумата от 271.63 лева(двеста седемдесет и един лева и 63 ст.), недължимо платена по недействителен договор за кредит от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-14.04.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 100 (сто) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул . Д-р Г. М. Димитров № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от З. С. Р. да заплати на **** Д. М., от Адвокатска колегия П., със служебен адрес гр. П., бул. „П. ш.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4