Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 10.06.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2377/2021
Вид
Решение № 343
Подписан
10.06.2022
В сила
14.09.2022
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Враца, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420102377 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Т. Г., ЕГН **********, чрез адв. Ц.М., против С. И. А. ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв. м, представляващ поземлен имот с идентификатор № ************ ведно с изградената в него сграда с идентификатор № ********* и със застроена площ от 32 кв. м, като собствеността е придобил въз основа на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение върху имота през периода 1984 г. – 2020 г., като и към настоящия момент именно той владее и ползва имота. Сочи, че с ******************* г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, ответникът бил признат за собственик на процесния имот въз основа на извършена обстоятелствена проверка.

Ищецът заявява, че поземленият имот е предоставен за лично ползване на неговия тъст И. А. /брат на ответника/ още през осемдесетте години на миналия век, като от 1984 г. до настоящия момент първоначално заедно със своя тъст, а след неговата смърт преди пет години единствено ищецът владее и ползва имота. Двамата с И. А. обработвали поземления имот като градина, засадили лозе и овошки, заградили имота, поставили порта с катинар и по този начин бил ограничен достъпът до имота на животни и други хора. Сочи, че сградата в имота била изградена от И. А. през 1990 г.

През всички години той твърдял, че владее имота и сградата за своя зет – ищеца, който като собственик владее и съседния имот с идентификатор № *********. Твърди, че ответникът – брат на И. А., винаги е живял в гр. ........, ако е идвал в ********** е било 1 за по ден-два. В кв. ......... ответникът притежавал друг недвижим имот – дворно място с къща, които продал преди около година. Заявява, че ответникът никога не е посещавал, владял или ползвал по някакъв начин процесния имот през периода от 1984 г. до момента.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответникът С.А. не е собственик на недвижим имот, находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв. м, представляващ поземлен имот с идентификатор № ************ ведно с изградената в него сграда с идентификатор № ********* и със застроена площ от 32 кв. м, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен ******************* г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Депозираният отговор е подаден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съобщението с препис от исковата молба е връчено лично на ответника А. на 12.11.2021 г., от който ден е започнал да тече едномесечният срок за депозиране на отговор на исковата молба. Този срок е изтекъл на 13.12.2021 г. /тъй като 12.12.2021 г. е било почивен ден – неделя/. Видно от пощенското клеймо, отговорът е подаден по пощата едва на 17.12.2021 г. С оглед пропускането на срока по чл. 131 ГПК фактите, на които ответникът основава своите възражения, са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани по делото. Не се преклудират единствено правните доводи по съществото на спора, както и оспорванията на фактическите твърдения на ищеца и на представените от него доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 133 вр. чл. 131, ал.

2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи и всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. /така т. 4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, което е своевременно заявено в отговора на исковата молба и само уточнено от фактическа страна, с оглед на доклада или с оглед указанията на съда /така Решение № 281/24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г., ВКС, II т.о. и много други/. Ето защо фактическите основания, на които ответникът твърди да е придобил правото на собственост върху имота /наследствено правоприемство и давностно владение/, не 2 могат да бъдат взети предвид от съда и не следва да се разглеждат.

С депозирания извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца за изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Между страните не се спори, и от доказателствата по делото се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с ******************* г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, с който е признат за собственик на процесния имот по давностно владение след извършена от нотариуса обстоятелствена проверка с протокол от 01.06.2021 г.

Не е спорно, че ищецът Г.Г. е съпруг на дъщерята на И. А., който е починал на 10.06.2016 г.

Не се спори и от удостоверение за наследници е видно, че И. А. и ответникът С.А. са братя, а общият им наследодател И. А. е починал на 11.09.1991 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л. С. .Д., Г. С. Р. и И. И. В..

Свид. Л. Д. заявява, че е на 52 г. и е роден, израснал и понастоящем живее в ********** с ищеца Г. са съседи, а къщата му се намира на около 300 м от спорния имот. Сочи, че е познавал тъста на ищеца – бай И., който е стопанисвал процесния имот, двамата със свидетеля са си помагали, Д. е поправял покрива на бараката в имота, косил е трева. Свидетелят заявява, че през цялото време, откакто се помни, именно И. А. е ползвал процесния имот, гледал е животни в него /магаре, крава, кози/, за които е построил бараката, имотът е ограден с ограда и се заключва със синджир и катинар. Заявява, че след като ищецът се оженил за дъщерята на И. А. – Н., започнал да му помага за поддръжката на имота и двамата – И. и Г. го ползвали и стопанисвали.

Заявява, че строежът на постройката в имота е започнал някъде около 1983-1984 г., като свързва спомена си с това, че по това време самият той е бил в ученическа възраст и е ходил на мястото за стръв за риба – събирал е червеи в пръстта от строежа.

Свидетелят заявява, че не е виждал ответника С.А. в процесния имот, нито да го посещава, нито да полага грижи за него. Сочи, че ответникът не е живял в ********** а е живял в гр. ........, като рядко е посещавал квартала – според свидетеля няколко съботи и недели в годината – четири-пет пъти, максимум 10 пъти в годината.

Свидетелят го е виждал в центъра на ********** но в махалата, където живеят свидетелят и ищецът и където се намира процесният имот, не е виждал ответника през последните 30 години. Разказва, че тъй като селото е малко и всички се знаят, атракция на жителите е да се събират в центъра и да гледат кой къде отива и откъде идва. Сочи, 3 че ответникът имал слабост към женския пол и когато е идвал в квартала, е бил с различна жена и е било през уикендите. Свидетелят разказва, че ответникът С.А. е притежавал къща в центъра на ********** която е продал през 2020 г. или 2021 г.

Сочи, че процесният имот не е бил собствен на бащата на И. А. и ответника С.А., а там е имало поляни. Бащата И. А. е притежавал съседния на процесния имот, в който е живеел и впоследствие прехвърлил собствеността в полза на дъщерята на ответника А.

– Р., която и към настоящия момент живеела в този имот със съпруга си. Заявява, че не е виждал ответника да посещава и този имот, в който живее дъщеря му.

Свидетелят описва, че в половината от процесния имот се е косяла трева, в другия край има овошки – ябълки, круши, а постройката е в ъгъла на имота.

Свидетелят заявява, че е виждал ищеца Г. да помага в имота, да коси трева.

Свидетелят Г. Р. сочи, че за период от 15-16 години преди смъртта си И. А. редовно го викал да косят в процесния имот и тъй като свидетелят отглеждал зайци, взимал окосената трева за храна. Свидетелят заявява, че живее в кв. ......... от 24-25 години, като имотът му се намира на около 100 м от процесния, и за цялото това време, откакто живее в квартала, е виждал единствено И. А. да ползва имота. Сочи, че ищецът Г. е помагал на А., а след смъртта му, единствено Г. коси и ползва имота. Свидетелят сочи, че имотът е ограден и се заключва, като ключ за катинара има Г.. Твърди, че ищецът му е дал ключ, за да си взима сено от постройката. Заявява, че никога не е виждал други хора в имота, нито ответника, нито дъщеря му Р., която живее в съседния на процесния имот. Заявява, че откакто самият той живее в квартала, ответникът не е живял в .......... Свидетелят сочи, че в имота има плодни дръвчета, като ищецът е засадил по-младите от тях, както и земеделска постройка, с бетонов под и ламаринен покрив. Свидетелят не познава бащата на И. и С., тъй като е починал преди свидетелят да заживее в квартала.

Свид. И. Вунчев заявява, че от 1961 г. живее на около 150 метра от процесния имот и към настоящия момент се ползва от ищеца Г.. Разказва, че преди да почине, тъстът на ищеца – бай И. гледал лозе в част от имота, а на останалата площ косял трева за животните, в имота има и овощна градина. Сочи, че през 1992 г. била построена постройката за навес на животните /крава, кози/. Заявява, че Г. е сложил портата и му е дал ключ, за да си бере круши в имота. Свидетелят заявява, че през тези години след 1961 г. не е виждал други хора в имота, никога не е виждал ответника или дъщеря му в имота. Заявява, че дъщерята на ответника живее в съседния на процесния имот. Сочи, че ответникът идвал рядко в квартала, най-много десет пъти в годината и всеки път с различна жена. През целия си живот ответникът живеел в гр. ........ и по морето и не е живял в .......... Свидетелят сочи, че този имот не е бил на бащата на И. и С. – И., който е притежавал съседния имот, в който е построил къща и в нея живеят дъщерята на ответника – Р. и мъжът й. На мястото преди това е имало ливади, като през 1990-1991 4 г. И. и Г. заградили имота, поставили оградата и портата. След това – около 1991-1992 г. построили сградата – дървена постройка и бетонов под и направили навес за сеното.

Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на тримата свидетели, същите са абсолютно еднопосочни и последователни и установяват по несъмнен начин действителната ситуация касателно владението върху имота. Тримата свидетели са дългогодишни жители на ********** двамата от тях прекарали по 50-60 години, а третият – 25 години в квартала, живеят в имоти, разположени в непосредствена близост до процесния. Тримата имат преки и непосредствени лични наблюдения относно стопанисването на спорния имот, които добросъвестно изложиха пред съда.

Въпреки дребните противоречия в показанията им, касателно годината на заграждане на имота и построяване на бараката, което може да се отдаде на дългия период от време, обединяващите факти в показанията им са, че през последните 30 години ответникът не е живял в ********** а в гр. ........, не са го виждали никога в имота, а имотът е бил обработван заедно от И. А. и ищеца Г., а след смъртта на А. само от ищеца. Тримата непротиворечиво описват самия имот, разположенията на овошките и постройката, както и поставената ограда и порта. И тримата свидетели установяват фактите хронологично, последователно, поради което съдът не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност.