Решение № 28 от 01.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр.Мадан, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100679 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. Д. против „Креди Йес” ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 550,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем №*, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът на 06.06.2024г. сключил Договор за паричен заем №* с ответното дружество, в изпълнение на който заемодателят „Креди Йес” ООД му предоставил заем в размер на 500,00 (петстотин) лева, при следните параметри: 1. Размер на отпуснатия заем: 500,00 лева 2. Размер на погасителна вноска: 65,21 лв. 3. Ден на плащане:

6- о число 4. Вид вноска: месечна 5. ПР: 48,301% 6. Брой вноски: 13 7. Месечен лихвен процент: 3.330% 8. Дата на първо плащане: 06.07.2024г. 9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 25.12.2025г. 11. Такса за усвояване: няма 12. Обща сума за плащане: 586,87 лв. На основание чл.8 от договора му е начислена неустойка в размер на 466,13 лева за неизпълнение на задължението ми в тридневен срок от сключването му да предоставя обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от общите условия към договора за заем. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Процесният договор за заем попадал в обсега на ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая имало нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. Последиците от тази недействителност били посочени в чл.

23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, 1 потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем № 773680 от 06.06.2024г. ищецът заплатил на ответника сумата от 1053,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищеца възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която бил получил по него - 500,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1053,00 лева до дължимата от 500,00 лева в размер на 551,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИ ЙЕС ООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Сочи, че на 06.06.2024г. между страните - Н. Р.

Д., в качеството й на Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е валидно сключен Договор за паричен заем №* по който заемателят е заплатил сума 8 общ размер на 1053,03 лв, разнесена и осчетоводена по пера, както следва: за главница - 500 лв., за договорна лихва - 86.87 лв., за неустойка - 466.13 лв. и за нак.лихва -0.03 лв. Възразява против размера на иска. Оспорва твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, които счита за неоснователни и недоказани. Счита, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем 8 14- дневен срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, от която ищецът не се бил възползвал. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем №*, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 1053 лева по договора. Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните договор, съгласно което постигнатите договорености между страните били следните: 1. Размер на отпуснатия заем: 500,00 лева 2.

Размер на погасителна вноска: 65,21 лв. 3. Ден на плащане: 6- о число 4. Вид вноска: месечна 5. ПР: 48,301% 6. Брой вноски: 13 7. Месечен лихвен процент: 3.330% 8. Дата на първо плащане: 06.07.2024г. 9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 25.12.2025г. 11. Такса за усвояване: няма 12. Обща сума за плащане:

586,87 лв.. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 500 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2.

Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на дружеството- ответник/ в зависимост от изразеното от Заемателя в искането за заем желание, Договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на посочените в т.5 условия и едно или повече от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо отпуснатата главница и договорената лихва; Банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща 2 задължението за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

Ценна книга издадена в полза на Заемодателя; Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия - едно или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по Договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.

6 договора обезпечение в дължи на заемодателя неустойка в размер на 466,13 лева, с начин на разсрочено плащане описан в Погасителен план към договора за заем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Прочитът на съдържанието на оспорената клауза на чл. 8 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка от заемополучателя в размер на 466,13 лева при непредставяне на обезпечение и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (поръчител и обезпечение по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в 3 полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният кандидатства за паричен кредит, което предполага нуждата му от финансови средства. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане и поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. При служебно изчисляване от съда при следните параметри: размер на предоставената сума - 500 лева, платима на 9 погасителни вноски от по 117 лева (общо 1053 лева), включваща главница, договорна лихва и неустойка, то ГПР по договора възлиза на 644.24%, което надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самия кредитор посочва, че неустойката се заплаща разсрочено по начин описан към погасителен план към договора. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в лихвения процент по договора и годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 от ЗПК, тъй като посочените в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.