Решение № 12582 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12582 гр. С., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110141004 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т-я С.“ ЕАД срещу А. Р. С., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 406.68 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.С., ж.к. „Красна поляна“бл.216, вх.В, ет.1, абонатен № 252564, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 67.39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 7.68 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 1.52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г.; срещу Р. А. С., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 406.66 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.С., ж.к. „Красна поляна“бл.216, вх.В, ет.1, абонатен № 252564, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 67.40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 7.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 1.50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г. и срещу С. А. С., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 406.66 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.С., ж.к. „Красна поляна“бл.216, вх.В, ет.1, абонатен № 252564, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 67.40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 7.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2021 г. до окончателното плащане;

2

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 1.50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г.

Ответникът А. Р. С. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат С. П.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е собственик/ползвател на въпросния недвижим имот през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Р. А. С. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

Ответникът С. А. С. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат С. К.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответника С. А. С.. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение № 25366/10.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „ТС“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор о т 07.07.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с 3 топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая и съобразно приложените по делото Нотариален акт за собственост на жилище/апартамент/ строене на държавна земя от жилищно-строителна кооперация №155, том VI, дело № 897/1977 г.; Удостоверение за наследници (изх.№ УГ01-2684/3/25.03.2019 г.) и Удостоверение за наследници (изх.№ УГ012684/3/25.03.2019 г.) се доказа, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения недвижим имот- апартамент № 3, находящ се в гр.С., ж.к. „Красно село“бл.9, вх.А, ет.1. От представените по делото Заявление-декларация (рег.индекс Г-9653/22.04.2019 г.) от Кристиян Георгиев Стефанов до ищеца; Удостоверение за наследници (изх.№ УГ012684/25.03.2019 г.) и Обща фактура № 1005598684/31.07.2020 г. се установи, че ползвател на процесния недвижим имот е третото лице Кристиян Георгиев Стефанов, т.е. ответниците не са ползватели на същия. В тази връзка ответниците притежават само „голата собственост“.

Спорът е кой е страна в правоотношението с ищеца по договора за продажба на топлинна енергия, при конкуренция на права-дали собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на ползване върху същия имот, следва да бъде разрешен чрез систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ.

Съгласно последната, потребител на топлинна енергия е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. За собственика и ползвателя въз основа на право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба, нито в общите условия на ищеца, поради което разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, че всеки солидарен длъжник е отговорен за цялото е неприложима. Видно от легалната дефиниция на закона и при систематическо тълкуване на посочените две разпоредби се налага изводът, че при конкуренция на права, потребител на енергията, се явява лицето, което реално ползва имота.

В този смисъл е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гражданско дело № 3184/2013 г. на ВКС, в което е прието, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право на ползване. По делото се установи, че третото лицеКристиян Георгиев Стефанов, а не ответниците А. Р. С., С. А. С. и Р. А. С. е титуляр на вещното право на ползване и че притежателите на „голата собственост“ върху имота не ползват същия, което налага извода, че ползвателя, а не съсобствениците на имота, дължи да заплати разходваната за абонатния номер топлинна енергия, защото за него са и ползите от нея и той е страна в облигационното отношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия.

Предвид изложеното, съдът намери за недоказано, че ответниците са ползватели на топлоснабдения имот/по отношение, на който се претендира ползвана топлинна енергия/, поради което последните не се явяват потребители на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Този извод налага отхвърляне на предявените срещу А. Р. С. исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване 4 на вземане за сумата от 406.68 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 7.68 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-29.09.2021 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 67.39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. и за сумата от 1.52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г.; срещу Р. А. С. исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 406.66 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 7.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-29.09.2021 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 67.40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. и за сумата от 1.50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г. и срещу С. А. С. исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 406.66 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 7.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-29.09.2021 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 67.40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. и за сумата от 1.50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г.