Решение № 4 от 04.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Перник, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720103122 по описа за 2022 година

Производството е oбразувано по искова молба о т Р. Д. К. , подадена срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 241,00 лева, недължимо платена при начална липса на основание по договор за паричен заем № **********, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между нея и ответника е сключен договор за паричен заем ****** от 31.03.20022 г. по силата, на който ответникът й е предоставил сумата от 500 лв., а тя се е задължила да я върне на три броя месечни погасителни вноски. Сочи според чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на условия, определение от кредитора. За неизпълнение на това задължение в чл. 6.2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 207,27 лв.

Ищецът твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на договора. Ищецът твърди, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата сума е превел по сметка на ответника на 19.04.2022 г. 741,00 лева лв. Сочи, че част от заплатената от него сума, надвишаваща размера на заетата такава, а именно 241 лв., е недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен, евентуално – 1 нищожни са отделни негови клаузи, послужили като основание за начисляването й.

Според него договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено изискването за форма – да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи да са с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в съдържанието му не са включени всички реквизити – не е посочен годишния процент на разходите, условията за издължаване/чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/.

Счита, че отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и начина на формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1,вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.

2 и ал. 4 от ЗПК и по съществото си представлява непосочване на ГПР. Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като в него следва да се включва и сумата за неустойка. Сочи, че клаузата на чл. 6.2 от договора за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън функциите, които законът и придава – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и съответно противоречи на добрите нрави. Твърди, че основание за нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговарянето и по съществото си представлява второ обезщетение за забавено плащане, каквото представлява и начисляването на лихва за забава. Като друго основание за нищожността и изтъква 1 противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в която са предвидени последиците от непредставяне на обещано обезпечение – настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за неизпълнението на процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица – заплащане на неустойка. Счита, че тази клауза е неравноправна и като такава нищожна на осн. чл.

143, ал.2, т.5 ЗЗП. Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна лихва, поради нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със задължение за заплащане на неустойка се явява изключително и необосновано висок.

Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да задоволява основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за решението му. Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска практика от ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 241 лв., представляващи недължимо платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем ****** от 31.03.20022 г., евентуално поради нищожност на клаузите на чл. 6, т. 1, чл. 6, т. 2, чл. 3.7 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищцата е сключен договор за паричен заем ****** от 31.03.20022 г., който е бил усвоен на 31.03.2022 г. Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му.

2

Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, тълкувани съобразно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния касационен съд на Република България. Искането към съда да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: 1/ сключването на договор за 656377 от 31.03.20022 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД предоставил на ищцата в заем парична сума в размер на 500 лева, която е била усвоена от ищеца на 31.03.2022 г., поради което съдът е обявил посочените безспорни между страните обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

По делото е представено копие на договор за паричен заем № **********, сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и ищцата Р. Д. К. , като кредитополучател за предоставяне в заем на парична сума в размер на 500 лева, срещу задължение за връщане на предоставения кредит за срок от 3 месеца за връщане на предоставения кредит, при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 47.77 %.

В договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ размера и падежните дати на отделните погасителни вноски, както и разбивка на това всяка от вноските каква част от главницата погасява, както и какъв е размерът, ако същият включва неустойка. Първата погасителна вноска е с падеж на 02.05.2022 г., а последната- на 30.06.2022 г.

По делото е приет и неподписан стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представени са и Общи условия, уреждащи конкретната процедура от последователни действия, извършването на които обуславя възникването на договорно правоотношение.

Съгласно чл. 28, т. 4 от общите условия, ако отпуснатият заем е в обхвата на ЗПК и заемателят предсрочно го погаси, има право на намаление на размера на задълженията, като за целта е необходимо да подаде искане за предсрочно погасяване чрез писмено уведомление или по електронен адрес до заемодателя. В чл. 28, т. 5 от общите условия е предвидено правото на отказ от договора в срок от 14 дни от сключването му.

Съгласно чл. 6.1 от договора, във вр. с чл. 33 ОУ заемателят се е задължил в срок до 3 дни, считано от усвояване на кредита да предостави едно от следните обезпечения 3 на кредитора: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени в договора условия.

В чл. 6.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 6.

1 заемателяттелят дължи на кредитора неустойка в размер на 207,27 лева, платима разсрочена съгласно погасителния план, включен в договора. В инкорпорирания в договора погасителен план е включена вноска за неустойка.

Приета е като писмено доказателство и разписка № 0300015460924421/19.04.2022 г. за заплащане на сумата от 741,00 лева от Р. Д. К. по микросметка на „СИТИ КЕШ“ ЕООД в системата на „Изипей“ АД

От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се установява, че съгласно предоставена от ответника информация от ищцата в полза на „Сити Кеш“ ООД по процесния договор на 19.04.2022 г. е платена сума в размер на общо 741,00 лева, като плащането е отразено в счетоводството на ответното дружество както следва: погасяване на неустойка в размер на 207,27 лева, договорна лихва 33, 73 лева и главница в размер на 500, 00 лева. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че действителният му размер е 47,77 %. В случай, че в ГПР по договора за кредит се включи и начислената неустойка, то би било 11124,79 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено и подкрепящо се от представената разписка по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание.

Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание 4 за получаването.

В тази връзка ответникът твърди, че правното основание, на което е получил процесната сума е сключеният с ищцата договор за заем от разстояние, чиято действителност ищцата оспорва.

Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.