Решение № 11680 от 11.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11680

Варна, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050701949 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба подадена на 24.06.2026 г. в ЕПЕП /вх. док. 13694/25.06.2026 г. по описа на Адм. съд – Варна/ от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ М. Р. Д., чрез адв. М. Т. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, сумата от 153,39 евро (300 лева), представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл. 41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, приключило с постановено от последния Решение №204/16.07.2021 г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, за които действия е съставен Протокол сер. АА №0020710/13.07.2021 г., които впоследствие са отменени като незаконосъобразни, както и сумата от 90,16 евро, представляваща законна лихва, считано от 14.07.2021 г. до 23.06.2026 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Изложено е, че действията по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 от ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА №0020710/13.07.2021 г. са отменени като незаконосъобразни с Определение № 53/29.07.2021 г. по адм. дело 735/2021 г. по описа на Адм. съд – Хасково. Същите представляват незаконосъобразни действия и актове, на административен орган и длъжностни лица, издадени и извършени, във връзка с законово вменените им правомощия и задължения по изпълнение на административна дейност. При обжалването им по административен ред, което е задължително преди съдебното такова е сторено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, което следва да се приеме за вреда, която да се обезщети по реда на ЗОДОВ. Същото е договорено и платено в съответствие с §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г., вр чл.7, ал.1, т.5 или чл.8, ал.3 от посочената наредба в редакцията към 19.08.2021 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.), съгласно които, минималното възнаграждение за адвокат за процесуално представителство за дела по охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства е в размер на 300 лв. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, основава претенцията си. Посочва съдебна практика на ВАС и Адм. съд – Варна. Относно претендираните лихва намира, че съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г по тълк. дело №3/2004 г. незаконните действия по обезпечаване на доказателства са преустановени от административния орган на 14.07.2021 г., за което е съставен Протокол сер. АА №1476802/14.07.2021 г., поради което началния момент на забавата и дължимостта на законната лихва е 14.07.2021 г. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство. В съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. П. Т. исковата молба и искането за разноски се поддържат.

Ответник – Национална агенция за приходите, чрез гл. юрисконсулт Т. А. с писмен отговор от 22.07.2026 г. оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, поради неговата неоснователност, тъй като липсва пряка причинно – следствена връзка между решението и заплащане на адвокатското възнаграждение. Вредата не е пряка, защото ангажирането на адвокатски услуги при съдебното обжалване на наказателно постановление не следва обективно и по необходимост от издаване на същото, също така не е непосредствена, тъй като е опосредена от наличието на облигационна връзка обективирана в отношенията между ищеца и адвоката. Липсват предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ за пряка и непосредствена вреда от издадените наказателни постановления. С тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и искането на ищеца за присъждане на сторени разноски. В писмени бележки от 28.08.2026 г. пледира, че няма причинна връзка между решението и заплащането на адвокатското възнаграждение. Вредата не е в резултат на поведението на ответника, а на изразена воля и съгласие от ищеца да наема адвокат. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0020710/13.07.2021 г. от инспектори по приходите в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, по реда на чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на технически средства за контрол на МПС „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] и ремарке № [рег. номер] и стока на стойност 19115 евро: врати и аксесоари към тях, МДФ профили, собственост на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД.

С Протокол сер. АА № 1476802/14.07.2021 г. на инспектори по приходите в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложените обезпечителни мерки на превозното средство и стоките били вдигнати.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба рег. №70-00-7366/15.07.2021 г. по регистъра на ТД НАП Пловдив, срещу действия за обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол сер. АА № 0020710/13.07.2021 г. Към жалбата е представено пълномощно от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД за адв. М. Т..

С Решение № 204/16.07.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Пловдив е отхвърлена жалбата от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу действията на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата обективирани в Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер. АА № 0020710/13.07.2021 г.

С Определение № 53/29.07.2021 г. по частно адм. дело №735/2021 г. на Адм. съд – Хасково са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия по налагане на обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК, извършени от служители на ГД „ФК“ при ЦУ НАП, отдел ОД – Пловдив, ТД НАП – Пловдив, обективирани в Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства серия АА № 0020710/13.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към същия, потвърдени с Решение № 204/16.07.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Пловдив и е осъдена ТД НАП – Пловдив да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД разноски по делото в размер на 50 лева за заплатена държавна такса.

В съдебното производство по адм. дело №735/2021 г. на Адм. съд – Хасково са представени от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД: Фактура № **********/13.07.2021 г. издадена от адв. М. Т. с получател на услугата „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД за сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до директора на ТД на НАП срещу обезпечителни мерки по чл. 40 ДОПК наложени с протокол сер. АА № 0020710/13.07.2021 г. и Разписка № **********/13.07.2021 г. от адв. М. Т. за получена сума от 300 лева в брой от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД /приложени на л. 42 от делото/.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 вр. ал.3 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество искът е основателен.

На основание чл. 205, ал.1 от АПК – Национална агенция за приходите /НАП/ е надлежен ответник, тъй като с чл.2, ал.2 от Закон за НАП, агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Между страните няма спор по фактите, че ищецът при оспорване на действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол сер. АА № 0020710/13.07.2021 г. на инспектори по приходите в дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП по реда на чл. 41, ал.2 от ДОПК е ползвал адвокатска защита и съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатил сумата от 300 лева в брой. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 153,39 евро /равностойността на 300 лева/, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 - 3 от ДОПК. С Определение № 53/29.07.2021 г. по частно адм. дело №735/2021 г. на Адм. съд – Хасково, са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия по налагане на обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК, извършени от служители на ГД „ФК“ при ЦУ НАП, отдел ОД – Пловдив, ТД НАП – Пловдив, обективирани в Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства серия АА № 0020710/13.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към същия, потвърдени с Решение № 204/16.07.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Пловдив, определението не подлежи на обжалване и е в сила от 29.07.2021 г.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по арг. на чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното производство не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределянето на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗОДОВ /Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага/ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Основният спор по делото е дали заплатеното възнаграждение за адвокат, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в посоченото тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.