Решение № 5112 от 25.08.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

25.08.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 8855 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 361350 от 14.03.2018г. по гр.д. № 26197/2013 г. Софийски районен съд, 120 състав признал за установено в отношенията между страните Л.Ж.Г., ЕГН **********, починала и заместена в процеса от наследника П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********, В.Р.Ч., ЕГН **********, и П.Н.Г., ЕГН **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът П.Н.Г., ЕГН **********, не може да се легитимира като собственик на имот, включен в нотариален акт № 183, том І, рег. № 14968, дело № 168/2006г. на нотариус С.Д., съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ част“, пл. район ІІІ-61-1, нанесен в кадастрални листове 150 и 170, записан в разписната книга на гр. София, район „Люлин“ с проектопланоснимачен № 1561, с площ от 1 028 кв. м, заедно със застроените в него две сгради: ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА в югоизточната част на имота, застроена на около 100 кв. м, построена 1984г., без строителни книжа, и ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната част на имота, застроена на около 28 кв. м, построена през 1984г., без строителни книжа, при съседи на имота: изток - имот пл. № 1562, заснет в кад. лист № 150 по неодобрения кадастрален план на м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ част“, запад - имот без пл. №, север - река Какач, юг - път, като гореописаните имоти са нанесени в кадастралната карта и регистри на ПИ с идентификатор ***, с площ от 1 028 кв. м, заедно с построените върху него сгради: сграда с идентификатор ***, застроена на 94 кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, застроена на 44 кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; Отхвърлил изцяло предявените искове от Л.Ж.Г., ЕГН **********, починала и заместена в процеса от наследника П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********, В.Р.Ч., ЕГН **********, срещу Б.П.Д., ЕГН **********, П.Н.Г., ЕГН **********, и частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с правно основание чл. 45 ЗЗД - по отношение на първите двама ответници, и с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 1, пр. 1 ГПК – по отношение на третия ответник, с обща цена на исковете 18 000 лв., която сума представлява морални вреди, настъпили от незаконосъобразните действия на ответниците, изразяващи се в недобросъвестно упражняване на процесуални права на първите двама ответници и незаконосъобразно извършена публична продан на имот по изп. дело № 20128510400244 по описа на ЧСИ М.П., платими при условията на солидарност от ответниците, по 6 000 лв. за всеки ищец, като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г. е осъден да заплати на ищците сумата 1 642.72 лв. – разноски по делото във връзка с уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят разноски по делото на ответницата Б.Д.

- 1 300 лв., на ответника П.Г. – 500 лв. (съразмерно на отхвърлената част от исковете), и на ответника М.П. – 1 000 лв.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от ищците и от ответника Г..

Ищците П.И.Ш. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на делото Л.Ж.Г.), Я.Ц.Ч. и В.Р.Ч. обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Б.Д. иск с правно основание чл.

45 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЧСИ М.П. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Искът срещу Д. бил с цена 9 000 лв., като неправилно СРС приел, че е неоснователен. Безспорно било, че предявеният от Б.Д. срещу ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен с влязло в сила на 06.04.2012г. съдебно решение, с което бил отменен и нотариалният акт, с който Д. се легитимирала като собственик по давностно владение. По делото било безспорно установено, че Д. е знаела към датата на публичната продан, че не е собственик на процесния имот. В пряка причинна връзка от недобросъвестното поведение на Д., изразяващо се в неуведомяване на ЧСИ че недвижимият имот, върху който се насочва изпълнението, не е нейна собственост и че нотариалният й акт е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на ищците били причинени вреди. По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.

74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК с цена 9 000 лв. съдът неправилно приел да не са налице кумулативно изискваните от закона предпоставки за ангажиране на отговорността му. На този ответник било известно, че за имота има вписана искова молба на 25.11.2009г. ЧСИ не изпълнил най-важното от посочените в чл.

483 ГПК задължения – да извърши опис, след като се убеди, че той е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Предвид вписаната искова молба към налагане на възбраната, съдебният изпълнител бил длъжен да провери и установи статута на имота към момента на издаване на постановлението за възлагане, което той не направил и с това си незаконосъобразно бездействие причинил вреди на ищците. Поради това молят съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи исковете срещу Б.Д. и ЧСИ М.П.. Претендират разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК на претендираните от въззиваемата Д. и въззивника Г. адвокатски възнаграждения.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК П. Н. Г. и Б.П.Д. оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните от ищците части.

Ответникът П.Н.Г. обжалва решението в частта, с която предявеният срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е уважен, с оплаквания за недопустимост, евентуално

-за неправилност. Районният съд не извършил преценка за допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като нито по настоящото дело, нито по приложеното гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав била разгледана легитимацията на ищците като собственици на имотите, описани в исковата молба.

Представените констативни нотариални актове нямали материална доказателствена стойност и в случай, че засягат правата на трети лица, ищецът следвало да установи пред съда придобиването по давност. По същество било поискано преразглеждане на влязло в сила и неоспорено от заинтересованата страна постановление за възлагане на недвижим имот, по неоспорена от никого публична продан. Невъзможно било да се разширява процесуалният ред за оспорване на една стабилна и окончателна публична продан. Изопачавало се значението на процедурата по вписване на влезли в сила решения по искове, подлежащи на вписване, като бил налице пропуск да се впише решението по иска по чл. 108 ЗС в 6-месечния срок. Преди да се произнесе по иска по чл. 124 ГПК, съдът следвало да установи безспорно, че са изпълнени условията за придобиване на правото на собственост по давност, за да приеме, че ищците са собственици на твърдените от тях имоти и да приеме за допустими исковите претенции. Съдът не взел отношение в решението си по събраните гласни доказателствени средства с оглед допустимостта на исковете. От събраните доказателства се установявали множество очевидни пороци както на нотариалните актове на ищците, така и за самия иск по делото. Претенцията на ищците за сградите в имотите се появявала за първи път в това дело, като сградите не били отразени в констативните нотариални актове. В показанията свидетелите при обстоятелствената проверка по издаване на актовете били описани очевидно невъзможни граници. В единия акт за имота на Л. Г.като граница се посочвал имот на Д.Д., от която страна според свидетелите на Я.Ч. границата би трябвало да е между двата въпросни имота – на Л. и Я.. Свидетелите по обстоятелствената проверка твърдели да не им е известно за имотите да има гражданскоправен спор, а от приложеното по делото постановление № 11196/20007г. на СРП било видно, че на ищците е съобщено наличието на такъв спор. Показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели, по присъединеното гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав и при нотариалното производство били изключително объркани, често взаимно противоречиви, а дори в отделни случаи противоречия имало в съседни изречения в един и същ разпит. Съдът следвало да вземе становище по годността на свидетелските показания във връзка с допустимостта на исковете. Моли съда да отмени решението в атакуваната от него част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС с указание да вземе становище по посоченото и по допустимостта на иска по чл. 124 ГПК.

Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивниците-ищци оспорват жалбата на П.Г. и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната от Г. част.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба, уточнена с молби от 12.09.2013г. и

08.09.2014г., с молба от 03.10.2018г. (след дадени от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности) и в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти по силата на придобивна давност, за което се снабдили с констативни нотариални актове – съответно Л. Г.с нотариален акт № 46, том V, рег. № 19850, дело № 748 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. № 340 на НК , и Я.Ч. - с нотариален акт № 157, том V, рег. № 21562, дело № 740 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. № 340 на НК, както следва: Л. Г.– на поземлен имот с площ от 318.62 кв. м, пл. № 1665, с построената в него жилищна сграда от около 28 кв. м без строителни книжа, при съседи на имота: север - река Какач, запад - ПИ 2454 - Д.Д., юг - ПИ 1667 - Д.С.Д., и изток - ПИ 1666 - М.М.; Я.Ч. и В.Ч. - на ПИ с площ от 653.68 кв. м, пл. № 2454, с построената в него едноетажна стопанска сграда, застроена на около 100 кв. м без строителни книжа, при съседи на имота: север - река Какач; изток - ПИ 1665 – Л.Г., юг - ПИ 1668 – С.М., запад - ПИ 1440 – Е.Ц., които имоти са идентични с част от ОКЕ 54 по КВС на землище Обеля - ІІІ част - Модерно предградие, София, район ІІІ-61-І по регулационния план на местността „Сливница - Околовръстен път“, и които имоти били включени в нотариален акт № 183, том І, рег. № 14986, нот.д. № 168 на нотариус С.Д., рег. № № 399 на НК. Твърдят още, че с решение № I-47-25 от 19.02.2011г. по гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав, влязло в сила на 06.04.2012г., съдът отхвърлил предявен от ответницата Б.Д. срещу ищците по настоящото дело иск с правно основание чл. 108 ЗС, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК бил отменен нотариален акт № 183, нот.д.

№ 168/24.10.2006г. на нотариус С.Д. , рег. № 299 на НК. С постановление от 15.05.2012г. по изп. дело № 20128510400244 ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, възложил недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 183, нот.д. № 168/24.10.2006г. на ответника П.Н.Г.. Възлагането на имота, предмет на публична продан, не можело да направи купувача собственик, тъй като било недействително по отношение на действителния собственик.

Приобретателят не можел да придобие повече права от своя праводател, поради което сделката не била породила своя транслативен вещно-правен ефект. Твърдят още, че ответницата Б.Д. към датата на извършването на публичната продан знаела, че не е собственик на имотите и че нотариалният акт е отменен с влязло в сила на 06.04.2012г. решение, но като премълчала пред ЧСИ този факт, с противоправното си бездействие причинила на ищците вреди. Ответникът ЧСИ М.П. при извършване на описа на имота не извършил възложената му от чл. 483 ГПК проверка на собствеността на имота. Към момента на налагане на възбраната съдебният изпълнител нямал сигурни данни за собствеността и не взел предвид кой владее имота към тази дата, а към този момент била налице вписана искова молба, с която се оспорвала собствеността на длъжника. Към същата дата в правния мир съществували три нотариални акта, отнасящи се до имота – предмет на вписаната искова молба. Въпреки че тази информация му била известна, ЧСИ предприел незаконосъобразни действия по опис на имота и публичната му продан. ЧСИ бил длъжен да извърши проверка и преди постановлението за възлагане, като събере информация за движението на гражданското дело по вписаната искова молба, при което щял да установи, че има влязло в сила решение, с което е отменен констативният нотариален акт на длъжника Д.. От противоправното поведение на ответниците ищците претърпели неимуществени вреди, които в исковата молба се твърди да се изразяват в отнемане на собствеността на имотите на ищците. С молбата от 08.09.2014г. твърдят неимуществените вреди да се изразяват в това, че собствеността върху имотите напуснала патримониума на ищците и без основание собствеността била прехвърлена на взискателя по изпълнителното дело. Отнемането на правото на ищците да се разпореждат със своята собственост им причинило притеснения и лишения, като са изложени твърдения, че ищците били материално затруднени лица. Л. Г.имала сериозни материални затруднения – съпругът й бил тежко болен, опериран от рак и впоследствие починал. Същата се опитвала да продаде имота си, за да набави необходимите средства за операцията на съпруга си и лъчелечението, но поради лишаването й от право на собственост не могла да стори това, въпреки желаещите да купят имота; Ищците Я. и В.Ч.имали кредити, които били затруднени да обслужват, но им било невъзможно да си набавят средства чрез продажба на собствеността, въпреки желаещи да купят този имот. С молбата от 03.10.2018г. излагат твърдения за настъпили в хода на производството по настоящото дело неимуществени вреди, продължило дълго, като угрозата, че имуществото им е отнето и лишаването им от спокоен живот довели до емоционален срив и здравословни проблеми – Л. се разболяла тежко и нямала средства за лечение и умряла по време на процеса, както умрял и мъжът, с когото живеела на съпружески начала и имали дете, без да имат възможност да продадат имота и да си осигурят парични средства за лечение, а дъщеря им П.Ш. не можела да ползва имота по предназначение и да се разпорежда с него; Ищците Я. и В.Ч.отишли да живеят на село и били принудени да водят друг живот, различен от този до момента на отнемането на имота им, били лишени от собствеността върху имота им.