Решение № 6103 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6103 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря С. Д. Т.ова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20211100114524 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. М. К., подадена чрез пълномощника й – адв. С. С. Д. от САК, срещу Х. Ф. К., с която е предявен иск с правно основание чл.30 ал.1 от СК, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 27 500лв., представляваща половината от получената от ответника обща продажна цена в размер на 55 000лв., за продажба на недвижими имоти в с. Изгрев, общ. Благоевград, представляващи съпружеска имуществена общност, извършена в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 59, том I, рег.№ 1621, дело № 46/16.04.2019г. на нотариус Д.С., вписана с рег.№ 499 в НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г., до окончателното й изплащане.

В исковата и в уточняващите молби се твърди, че страните са сключили граждански брак на 30.06.2005г., като от брака си имат родено едно дете – Д. Х. К.. По време на брака им с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том II, рег.№ 4333, дело № 355/22.10.2009г. и с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег.№ 3824, дело № 286/09.12.2011г. на нотариус К.Т., вписана с рег.№ 242 в НК, при условията на съпружеска имуществена общност/СИО/ придобили недвижими имоти, находящи се в с.

Изгрев, общ. Благоевград, подробно описани в исковата молба. Непосредствено преди фактическата им раздяла, с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, рег.

№ 1621, дело № 46/16.04.2019г. на нотариус Д.С., вписана с рег.№ 499 в НК, страните продали на трето лице придобитите от тях недвижими имоти, за продажна цена в размер на 55 000лв., която сума била изплатена изцяло по банкова сметка на ответника в „Обединена българска банка“ АД с банкови преводи от 16.04.2019г. за сумата от 2553,63 евро и банков превод от 22.04.2019г. за сумата от 25 536,26 евро. От получената продажна цена в общ размер на 55 000лв., като съсобственик, ищцата не получила никаква част, а била 1 допринесла за нейното придобиване.

Със съдебно решение от 30.09.2020г., постановено по дело № С/13/67487/FA RK 196770 /es/ на Съда в Амстердам, държава – Нидерландия, влязло в сила на 30.12.2020г., съгласно Акт за вписване на съдебно решение № 4V4304/30.12.2020г., е прекратен гражданския брак на ищцата с ответника.

С Решение № РСТ21-ГР94-2733/2/06.10.2021г. на Кмета на Район „Студентски“ при Столична община, на основание чл.118 ал.1 вр.чл.117 от КМЧП, е признато влязлото в сила на 30.12.2020г. и цитирано по-горе съдебно решение за прекратяване на брака между страните по делото.

Излага се, че въпреки отправената от ищцата до ответника покана да й заплати доброволно и извънсъдебно сумата от 27 500лв., представляваща половината от получената обща продажна цена в размер на 55 000лв. за описаната покупко-продажба на имота в с.

Изгрев, общ. Благоевград, представляващ съпружеска имуществена общност/СИО/, до датата на предявяване на иска ответникът не го е сторил.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът оспорва предявения иск и навежда довод за изтекла давност по смисъла на чл.31 от СК.

Поддържа се, че иска е неоснователен, тъй като по силата на СК паричните влогове са изключени от режима на СИО и се считат лична собственост. Оспорва се твърдението на ищцата, че през време на брака същата има съществен принос в придобиването на имота – апартамент № 3, ПМ № 1 и части от прилежащ терен в с. Изгрев, общ. Благоевград, осъществено с нот.акт № 173/2009г. и нот.акт № 106/2011г. Твърди се, че всички парични средства в общ размер на 5100лв., платени за закупуване по време на брака на имота в с.

Изгрев, по-късно – на 16.09.2019г., продаден за процесните 55 000лв./25 536,26 евро/, са били лична собственост на ответника, като същите са част от законно получена продажна цена от 33 000лв. от продажбата на собствен на ответника имот в гр. Разград, придобит от него преди сключване на брака, като се сочи, че ищцата само формално се позовава на законовата презумпция по чл.21 ал.3 от СК, доколкото не уточнява в какво се изразява нейния принос.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 30.06.2005г., като от брака си имат родено едно дете – Д., роден на ****г., съгласно представеното удостоверение за раждане.

Със съдебно решение от 30.09.2020г., постановено по дело № С/13/67487/FA RK 196770 /es/ на Съда в Амстердам, държава – Нидерландия, влязло в сила на 30.12.2020г., съгласно Акт за вписване на съдебно решение № 4V4304/30.12.2020г., е прекратен гражданския брак на ищцата с ответника.

С Решение № РСТ21-ГР94-2733/2/06.10.2021г. на Кмета на Район „Студентски“ при Столична община, на основание чл.118 ал.1 вр.чл.117 от КМЧП, е признато влязлото в сила 2 на 30.12.2020г. и цитирано по-горе съдебно решение за прекратяване на брака между страните по делото.

От представените по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том II, рег.№ 4333, дело № 355/22.10.2009г. и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег.№ 3824, дело № 286/09.12.2011г. на нотариус К.Т., вписана с рег.№ 242 в НК, се установява, че по време на брака са придобили недвижими имоти, находящи се в с. Изгрев, общ. Благоевград, подробно описани в исковата молба.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, рег.№ 1621, дело № 46/16.04.2019г. на нотариус Д.С., вписана с рег.№ 499 в НК, страните продали на трето лице придобитите от тях недвижими имоти, за продажна цена в размер на 55 000лв., която сума била изплатена изцяло по банкова сметка на ответника в „Обединена българска банка“ АД с банкови преводи от 16.04.2019г. за сумата от 2553,63 евро и банков превод от 22.04.2019г. за сумата от 25 536,26 евро, като не е спорно по делото, че ищцата не получила никаква част от продажната цена.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том 6, рег. № 5321, дело № 693/06.07.2005г. на нотариус с рег.№ 282 НК, с район на действие РС-Разград, ответникът е продал притежаван от него недвижим имот: самостоятелен обект в жилищна сграда – жилище № 24 на петия етаж, в жилищен блок № 4, „Вежен“, на жилищен комплекс „Лудогорие“, построен в гр. Разград с плок от 72,32 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение и притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 33 000лв., която сума, видно от отразеното в нотариалния акт, е изплатена напълно и в брой от представителя на купувача по сметка на продавача.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че в периода след сключване на брака – от 30.06.2005г. до 09.12.2011г. – датата на втората сделка по придобиване на по-късно продадения имот за обща продажна цена от 55 000лв., като приход по личната банкова сметка в евро на Х. Ф. К. в „ОББ“ АД, посочена в отговора на исковата молба и описана в заключението, са постъпили общо 6371,25 евро, като постъпилите по сметката суми са със следните основания: от олихвяване на авоара по сметката – 388,39 евро, от вноска на каса от титуляра – 100 евро, от вноски на каса от трети лица – 1360 евро, от покупко-продажба на валута – 860 евро, от получени междубанкови преводи с наредител Р.Р.К. – 2572,86 евро, от получен валутен превод с наредител „Бул Билдинг Къмпани“ ЕООД – 1090 евро.

Експертът е констатирал, че по сметката няма постъпили суми с основание „покупко-продажба на недвижим имот“, както и че продажната цена или част от нея на процесния недвижим имот по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том 8, вписан в СВ – Разград с вх.рег.№ 23/06.07.2005г. не е постъпвала по сметката на ответника.

От показанията на свид. Т. – приятелка на ищцата, се установява, че същата я 3 познава от 15 години, а ответника свидетелката била виждала единствено на своята сватба, на която страните били поканени да присъстват. Свидетелката знаела, че вече са разведени, като сочи, че причина за това бил упражнявания от ответника върху ищцата физически и психически тормоз след раждането на сина им. Двамата се били запознали по интернет през 2004-2005г., като той се прибрал в България и след като сключили брак заминали заедно в Нидерландия, където живеел ответникът. В Нидерландия ищцата си намерила работа – почиствала къщи, като докато била в България учела задочно за юрист. След раждането на детето им, тя започнала да превежда от холандски на английски и обратно, била превела 2-3 български филма, работела и като преводач към полицията. Вече се била дипломирала и работела като юрист. След раждането на сина им Д. през 2010г. ищцата денонощно се грижела за детето, записала го в детска градина, а след това и в училище, като съчетавала грижите за детето с работата и се грижела за дома на семейството. Докато детето било малко и за да се грижи за него и домакинството ищцата дори давала частни уроци на българи в дома си. Ищцата нямала собствена банкова сметка, като винаги се стараела парите, които двамата с мъжа й изкарат, да се вложат в нещо, а не да се похарчат. Семейството си закупило имот в България в близост до Благоевград. Ищцата била водещата в семейството, като съпругът й бил работил само преди раждането на детето в пералня. По интернет ищцата търсела имоти в България, за да ги закупят, когато се приберяла ходела на огледи, занимавала се и с наеми в София. Свидетелката не била виждала дали и по колко й били заплащали за частните уроци, които ищцата давала, знаела, че има договори за преводите на филми и в полицията, но за къщите, които почиствала не знаела да е сключвала договори.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.30 от СК е процесуално допустим, доколкото е спазен едногодишния срок по чл.31 от СК - бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 30.12.2020г. съдебно решение от 30.09.2020г., постановено по дело № С/13/67487/FA RK 196770 /es/ на Съда в Амстердам, държава – Нидерландия, а исковата молба е подадена на 03.12.2021г., като разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен.

Успешното провеждане на иск с правно основание чл.30 от СК изисква изпълнението на следните предпоставки: 1) да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2) по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му (включително и хипотезите на имущество - вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по см. на чл.15 от ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/); 3) придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4) претендиращият дял от стойността на личното имущество съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството.

Съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг – ищцата, с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да 4 докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт.

В случая са налице всички предпоставки за уважаване на иска – с влязло в сила на 30.12.2020г. съдебно решение от 30.09.2020г., постановено по дело № С/13/67487/FA RK 196770 /es/ на Съда в Амстердам, държава – Нидерландия брака между страните е прекратен, а преди това – по време на брака – на 16.04.2019г., страните са продали притежаваните от тях в СИО имоти в с. Изгрев, общ. Благоевград, като продажната цена от 55 000лв., надвишаваща близо сто пъти минималната работна заплата за страната, е постъпила по банкова сметка на ответника и същият не твърди, нито представя доказателства, да е превел половината от получената продажна цена, представляваща имущество на значителна стойност, на ищцата. Ответникът не успя да докаже твърденията си, че имотите, които страните продали непосредствено преди прекратяване на брака са закупени с получените средства от продажбата на личен негов имот в гр. Разград, поради което и съдът счита, че за закупуване на имота са вложени средства на семейството, като е несъмнен приноса на ищцата, която е работила и получавала средства, използвани в интерес на семейството, както и е полагала грижи за роденото от брака дете и за домакинството, установено, посредством разпита на разпитания по делото свидетел.