Решение № 260018 от 11.04.2022, Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е № 41

С. 11 април

2022 година

В името на народа

С.ският районен съд І ви състав в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав

Председател Кирил Павлов с участието на секретаря

Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от председателя адм. наказателно дело № 512 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

НП № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С., с което на П.Г.К., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; 2. "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. "глоба" в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му, поради това че не е извършил визираното в НП административно нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощен процесуален представител, адвокат Теофанов, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Административно наказващият орган възиваем по жалбата – Началника на РУ на МВР С. редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена, както и обжалваното наказателно постановление и събраните по делото доказателства прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните фактически и правни съображения:

СЪДЪТ, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.Г.К. с ЕГН ********** притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „DE, "С", "CE", "В", "АМ" и "ТКТ", № ********* г. и към датата 31. 10. 2020 година е собственик на товарен автомобил Н.П. с рег. табели с номера ******** На 31. 10. 2020 година около 03 часа жалбоподателят

П.Г.К. *** собствения си товарен автомобил Н.П.с рег. табели с номера ********.

Вследствие движение с несъобразена с пътните условия скорост на ляв завой, при мокра настилка жалбоподателят П.Г.К. изгубил управление на посочения негов собствен автомобил, който се ударил в парапета на моста над река П., съборил парапета и същият парапет, както и управлявания от жалбоподателя автомобил товарен камион паднали в река П., което представлява ПТП с материални щети. Въпреки, че възприел настъпването на произшествието, водачът П.Г.К. напуснал мястото на произшествието, като не останал на място за установяване щетите от ПТП и механизма на настъпването му, не уведомил съответните органи, нито представляващия собственика на увредения мост над река П.. Успял да извлече от реката товарния си автомобил и махнал от мястото на ПТП, като на мястото останало само челното стъкло на автомобила. На сутринта кметът на село Р. сигнализирал органите на полицията. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители след които и младши автоконтрольол от РУ на МВР С. Я.И.Д. и В. Н. Н. също младши автоконтрольор в РУ на МВР. По стикерите залепени на челното стъкло на катастрофиралия но изчезнал от мястото на ПТП автомобил полицаите установили застрахователя, а по данните от стикера установили и собственика на автомобила – именно жалбоподателя П.Г.К. с ЕГН ********** При огледа на автомобила който бил предаден от жалбоподателя в автоморга свидетелят актосъставител Я.И.Д. установил пълно съответствие между намереното на мястото на ПТП в река П. челно стъкло и автомобилът собственост на жалбоподателя. Още същият ден 31. 10. 2020 година, след изясняване обстоятелствата около произшествието, на жалбоподателя П.Г.К. бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение АУАН № серия GА, с бланкетен № 257028 от 31. 10. 2020 година. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на П.Г.К. са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, относно причиненото от жалбоподателя ПТП с материални щети, чл. 123, ал. 1, т.

1 от ЗДвП, за това че е напуснал мястото на ПТП без да установи последиците от него и чл. 100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това че не носи контролния талон от СУМПС.

Актът е подписан от нарушителя, който вписал, че има възражения без да конкретизира какви възражения има.

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С. към ОД на МВР - С., с което на П.Г.К., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания, съответно: 1.

"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;

2. "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3.

"глоба" в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я.И.Д. и на свидетеля младши автоконтрольор В.Д.Н. както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Я.И.Д. и В.Д.Н..

Съдът кредитира тези показания, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, който пред св. Я.И.Д. е потвърдил,процесното ПТП е станало през нощта, че той си е изтеглил автомобила, прибрал се е в къщи и не е уведомил органите на МВР. За съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания на посочените свидетели, които са в тясно логическо и житейско единство и кореспондират на безспорните факти по делото и приема същите за достоверни и правдиви.

По силата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

При това положение съдът намира, че показанията на свидетелите Я.И.Д. и В.Д.Н. следва да бъдат кредитирани изцяло, включително и относно авторството на нарушението, потвърдено от самия жалбоподател когато полицаите стигнали до него. При съобразяване чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, това че сутринта часове след нарушението жалбоподателят си е прибрал катастрофиралото МПС и не сочи друг да го е управлявал налагат извод че именно той е автор на всяко от нарушенията по чл. 179 ал. 2 от ЗДвП и по чл. 175 ал.

1, т. 5 от ЗДвП - нарушаване задълженията при ПТП по чл. 123 ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При така установеното твърденията, изложени в жалбата и доводите на защитата при съдебните прения, за недоказаност на нарушенията от обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и опровергани от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. издадено от компетентен орган - Началник ГРУПА към

ОДМВР С. РУ С., съгласно заповед Рег. № 812з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, всяко от нарушенията е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. всяко от вмененото на жалбоподателя във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което за всяко от визираните в НП нарушения се установява че е налице деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено е от посоченото в АУАН лице – П.Г.К. и е извършено виновно – налице е всяка една от посочени предпоставки, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган и всяко от нарушенията е доказано. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Жалбоподателят не е изпълнил тези свои задължения, изгубил е контрол върху собственото си, управлявано от него МПС при мокра настилка и на ляв завой е пренебрегнал посочените свои задължения причинил е ПТП, ударил се е в парапета на моста на реда П. в село Р., съборил е парапета и е паднал в реката, при което причиненото от жалбоподателя ПТП е с материални щети.

По силата на чл. 179 ал. 2 ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. предвижда наказание

"глоба" в размер от 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост както в случая причини пътнотранспортно произшествие, което също е доказано в конкретния случай като резултат на извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.